Решение № 212 от 28.08.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Девня, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря Д. ХР. Д. като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253120200182 по описа за 2025 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от А. И. Р., ЕГН: **********, срещу НП № BG 2025 – 2000 – 18 / 21. 02. 2025 г. на Директор ТД – МВ – АМ. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на основА.е чл.

234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложено административно наказА.е Глоба в размер на 5 555. 49 лв. /пет хиляди петстотин петдесет и пет лв. и четиридесет и девет ст./, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземА.я.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседА.е се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседА.е се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски при прекомерност на такива за другата страна.

Съдът като взе предвид събрА.те по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 16. 06. 2021 г. на ПристА.ще Варна – Запад пристигнал контейнер HLBU 1657566, натоварен със стока. На 18. 06. 2021 г. за част от стоката в Митнически пункт Варна – Запад била подадена митническа декларация за поставяне под режим допускане за свободно обръщение № 21 BG 002002051735 R 9. Стоката била декларирана като употребяван автомобил с повреди, марка Тойота, модел Camry, първ. рег. 02. 01. 2019 г., раб. обем 2 488 куб. см., мощност 139 kw din, шаси 4 Т 1 В 61 НК 1 KU 246033, с код по Тарик 8703239000, ставка на митото в размер на 10 %, държава на износ САЩ, обща фактурна стойност 4 460. 00 щатски долара, условие на доставка CFR Варна, декларирана митническа стойност 7 142. 96 лв., въз основа на което били заплатени държавни вземА.я в размер на 714. 30 лв. мито и 1 591. 45 лв. ДДС.

Получател на стоката бил възз. А. И. Р..

При проведена последваща проверка по линия на международното сътрудничество относно декларирА. митнически стойности на употребявА. автомобили, в българските митнически оргА. бил получен отговор от американските митнически оргА., с приложена електронна информация за износ (EEI), съгласно която за горепосоченото моторно превозно средство, при износа му е декларирана стойност 14 900. 00 щатски долара = 23 863. 24 лв. Актосъставител и административно – наказващ орган направили извод, че дължимите държавни вземА.я били съответно 1 736. 09 лв. мито и 3 819. 40 лв. ДДС.

Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирА. писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал 2 отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показА.я, както и от приложените и приети по делото писмени материали, които кредитира като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и относими към предмета на доказване.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За да се осъществи състава на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ следва лице да избегне или да направи опит за пълно или частично заплащане или обезпечаване на мита или на други държавни вземА.я, събирА. от митническите оргА.. В случая въззивникът е декларирал конкретна стока и заплатената за нея цена. Митническите оргА. намират, че за тази стока той не е декларирал действителната цена.

Чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952 / 2013 г. установява общия принцип за определяне на митническата стойност – базата е въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажба и за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Чл. 71, § 1, б. Д от Регламент (ЕС) № 952 / 2013 г. визира, че при определяне на митническата стойност съгласно горепосочения текст, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят и разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза - за транспорт и застраховка за внасяните стоки, както и товаро - разтоварните и обработващи операции, свързА. с транспорта на внасяните стоки.

За да обосноват извод, че действителната договорна стойност на процесния автомобил е по – висока от тази, посочена от въззивника в митническата декларация, актосъставител и административно – наказващ орган се позовават на справка от американските митнически власти. Същата представлява разпечатка от информационна система за обработка на данни 3 подадени от физически или юридически лица, във форма утвърдена от Митницата в САЩ и по отношение на своето съдържА.е не представлява официален документ по смисъла на чл. 84 Д, ал. 2 от ЗМ, а отговаря на характеристиките на частен документ, респективно не е в състояние да послужи за определяне на стойността, вкл. и за това, че визираната от износителя е реално уговорената, в частност заплатена или подлежаща на това.

Същевременно по делото са налице множество писмени материали, които съдържат данни за сделката между стрА.те, в частност за дата, предмет, цена, заплащане. Актосъставител и административно – наказващ орган не оспорват същите относно самата сделка, а само по отношение на цена, като този извод правят единствено от визираната справка. Няма спор, че митническата стойност е договорната такава на стоката, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на стрА.те по покупко - продажбата, още повече, че е налице своевременно представяне на митническите оргА. на документи, доказващи това.

В контекста на изложеното съдът намира, че в конкретния случай митническите оргА. не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015 / 2447 относно прилагането на МК на Съюза. Според тази норма в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по – ниска от действителната, нещо което не беше изпълнено. В случая не може да се направи несъмнен извод, че приетата от въззиваемата страна стойност е договорната, респективно следва да се приеме, че декларираната от въззивника сума е тази, която е действителна.

В контекста на изложеното е и становището на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна, където било наблюдавано образуваното наказателно производство по случая.

В този смисъл е и практиката на Администравен съд – Варна по абсолютно идентични случаи /например Решение № 1643 / 12. 02. 2025 г. по КАНД № 3015 / 2024 г., Решение № 1640 / 23. 11. 2023 г. по КАНД № 2120 / 2023 г., Решение № 1534 / 09. 11. 2023 г. по КАНД № 2094 / 2023 г., Решение № 1468 / 31. 10. 2023 г. по КАНД № 1569 / 2023 г., Решение № 1444 / 30. 10.

2023 г. по КАНД № 2052 / 2023 г., всички по описа на този съд/.

4

Горното е достатъчно основА.е за цялостна отмяна, но за пълнота следва да бъде посочено и следното:

АНП по твърдяното нарушение е образувано на 20. 08. 2022 г.

Междувременно на 27. 10. 2022 г. материалите са били изпратени от ТД – МВ – АМ на ОП – Варна, с оглед наличие на данни за извършено престъпление.

На 15. 11. 2022 г. е образувано ДП, като едва на 17. 01. 2023 г. образуваното АНП е прекратено.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, при к онстатиране на признак / признаци на извършено престъпление, административно - наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая такава констатация била налице, материалите били изпратени на компетентната прокуратура, било образувано наказателно производство, но воденото към този момент административно – наказателно такова не било прекратено. Това води до резонния извод, че било допуснато едновременно водене на две производства за един и същ казус. Действително отговорността е лична, респективно наказателна такава може да се търси единствено на физическо лице, докато административна е възможно и на юридическо.

Доколкото по настоящето дело е ангажирана отговорността на физическо лице, на същото може да му бъде търсена административна или наказателна такава, но не и двете едновременно.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е категорична, че още преди изпращане материалите на компетентната прокуратура, административно – наказателното производство се прекратява, т. е. ясно личи волята на законодателя да не се допусне паралелно водене на две производства по един и същ казус, като не се прави разгрА.чение на база възможност на кое лице може да се ангажира отговорност. Горното се извежда и от разпоредбата на чл.

33, ал. 1 от ЗАНН, която изрично уточнява, че при образувано наказателно производство, административно не може дори да бъде образувано, респективно още по – малко да бъде водено.

В контекста на изложеното са и мотивите, изложени в резолюцията за прекратяване на административно – наказателното производство от самия административно – наказващ орган, но въпреки това е допуснато паралелно водене на две производства - административно – наказателно и наказателно.

В този смисъл е и Решение № 801 / 30. 06. 2020 г. по КАНД № 664 / 2020 5 г. по описа на Административен съд – Варна, където дори е наложена Имуществена санкция, т. е. ангажирана отговорност на юридическо лице, при паралелно водене на наказателно производство.

Посоченото също е достатъчно основА.е за цялостна отмяна, доколкото са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, стрА.те имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на А. И. Р., ЕГН: ********** следва да се присъди сумата от 810. 00 лв. /осемстотин и десет лв./, представляваща направени по делото разноски.

Предвид изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде отменено, поради което и на основА.е чл. 63 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № BG 2025 – 2000 – 18 / 21. 02. 2025 г. на Директор ТД – МВ – АМ, с което на А. И. Р., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на основА.е чл.

234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложено административно наказА.е Глоба в размер на 5 555. 49 лв. /пет хиляди петстотин петдесет и пет лв. и четиридесет и девет ст./, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземА.я.

ОСЪЖДА ТД – МВ – АМ да заплати на А. И. Р., ЕГН: ********** сумата от 810. 00 лв. /осемстотин и десет лв./, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6