Определение № 311 от 29.08.2022, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 311/29.08.2022г. по ВЧНД № 406/2022г. по описа на Окръжен съд-Сливен

Производството е по реда на чл.65 от НПК.

Образувано е по подадена частна жалба от обв.Х.Н.А., чрез защитника й – адв.С.Н. от САК, против протоколно определение от 22.08.2022г., постановено по ЧНД № 853/2022г. по описа на РС Сливен, с което е оставено без уважение искането на обв.А. за изменение на мярката й за неотклонение задържане под стража в по-лека и е потвърдена мярката за неотклонение задържане под стража.

С частната жалба, подадена защитника на обв.А. се прави оплакване за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт. Изразява се мнение, че с оглед здравословното състояние на обвиняемата, продължаващото задържане би се явило като нечовешко и унизително отношение към нея. Сочи се изискването за разумен срок на задържане, като обоснованото подозрение не е достатъчно, за да се оправдае задържането. Счита се, че към настоящия момент не са налице законоустановените предпоставки за задържане на обвиняемата, поради което се изразява несъгласие с направените от съда изводи. Иска се да се измени мярката за неотклонение в по-лека, която да е съобразена със стандартите за законност, целесъобразност и справедливост.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен моли да се остави без уважение подадената жалба от защитника на обв.А. против определение № 431/22.08.2022г. на РС – Сливен, като неоснователна. Посочва, че не са налице нови обстоятелства, които да променят и да правят задържането под стража за незаконно, налице са всички предпоставки, изискуеми от закона, така, както са били налице при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража.

Относно здравословното състояние на обвиняемата, прокурорът посочва, че районният съд е изложил мотиви относно твърденията за влошеното здравословно състояние на обвиняемата, като е посочил, че при необходимост винаги на обвиняемите се оказва медицинска помощ както от медицинските лица в ареста при Затвора Сливен, така и от болниците на територията на Сливен, а също и в болнични заведения, които са към Министерство на правосъдието и ГДИН. Представителят на държавното обвинение счита, че при необходимост, на обвиняемата ще бъде оказана адекватна медицинска помощ. Твърди, че не са налице нарушения и на международните конвенции, както за защита на правата на човека и основните свободи, така и всички останали европейски актове. Пледира за потвърждаване на определението на РС Сливен, като правилно и да се остави без уважение частната жалба.

Пред настоящата инстанция обв.Х. А. се явява, лично и със своите защитници – адв.Н. и адв.С.. Защитникът, адв.Н., счита определението на 1 първостепенния съд за неправилно и незаконосъобразно, като молим същото да бъде отменено и да бъде изменена мярката за неотклонение. Излага причини от здравословен характер, свързани с наличието на киста на гърба на обвиняемата, без зъби е, наличие на припадъци, приемането на лекарства за кръвно налягане, болкоуспокояващи лекарства, медикаменти за сън, има сърцебиене, задух, паник-атаки и др. Оспорва документацията, която е представена от администрацията на следствения арест като твърди, че не е истинска и е с невярно съдържание. Сочи, че даването на твърда храна на обвиняемата в ареста, е унизително и нечовешко отношение спрямо нея, тъй като тя няма зъби, няма дъвкателни способности. Твърди, че опасностите, визирани в закона, равно пропорционално намаляват с продължителността на най-тежката мярка за неотклонение, която се търпи от обвиняемата, а именно пет месеца. Посочва, че обвиняемата е дала обяснения в началния етап на разследването, като е склонна да има положително процесуално поведение.

Твърди, че по-лека мярка за неотклонение домашен арест, ще постигне целите на мерките за неотклонение. Заявява, че следва да бъде взето предвид социално и семейно положение, което показва за лице, което при по-лека мярка за неотклонение няма опасност да се отклони и няма опасност да извърши престъпление, тъй като обвиняемата е единствена близка и на нейната майка, за която би могла да полага грижи за нея. Сочи, че найтежката мярка за неотклонение не бива да се прилага като правило, напротив същата следва да се прилага само като крайна мярка, когато няма никаква възможност целите да бъдат постигнати с алтернативни мерки, предвид правната доктрина в международен план. Пледира за измените мярката за неотклонение в по-лека такава и по-точно домашен арест, при необходимост с гривна за техническо наблюдение.

Защитникът на обвиняемата, адв.С., заявява, че не е потвърдено, че обвиняемата наистина е извършила това престъпление, за което й е повдигнато обвинение. Твърди, че държавното обвинение не е привлякло като обвиняем съответното лице Й.Й., което да докаже къде и по какъв начин са изразходвани съответните средства постъпвали по неговите сметки. Посочва, че обвиняемата не се е укривала, а е дала номера на телефона си, с който е кореспондирала с фирмите, макар и под друго име, както и се е явявала винаги по други дела. Отново заявява, че трябва да се грижи за болната си майка единствено тя, тъй като сестра й живее в чужбина и има дете, за което се грижи. Сочи, че преди известно време починал и баща й, което се отразило на нейното психическо и здравословно състояние на обвиняемата. Относно здравословното състояние на обв.А., оспорва изцяло записаното в медицинските документи от затвора. Отново се посочва липса на зъби, и че няма възможност да консумира храни, които да могат да бъдат здравословно възприемани от нейния организъм. Твърди, че обвиняемата има възможност да докаже и ще съдейства с всички възможни законови средства да докаже кой и по какъв начин е превеждал сумите. Сочи, че в момента обв.А. съвсем незаконосъобразно изтърпява мярка за неотклонение задържане под стража.

Моли за промяна на мярката за неотклонение, тъй като обвиняемата няма да се укрие и извърши престъпление, а ще съдейства възможни законови сили и 2 средства, за да се докаже наистина кой е главния виновник за това престъпление, за което тя е обвинена. Иска отмяна на определения срок от два месеца, в който ново искане за изменение на мярката за неотклонение е недопустимо, както и да се промени мярката за неотклонение на обв.А..

Обвиняемата в личната си защита изразява съгласие с заявеното от защитниците й. Моля за промяна на мярката й за неотклонение задържане под стража в по-лека, за да може да се грижи за собственото си здраве и здравето на майка си, най-вече да се направи зъбите, за да може да се храни и говори.

В последната си дума заявява, че желае по-лека мярка за неотклонение.

Настоящата частна жалба е подадена от обвиняемата, чрез защитника й, която има право на такава, против постановеното определение и в тридневния преклузивен срок за обжалване по чл.65 ал.7 от НПК, поради което е допустима.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани в хода на разследването до настоящия момент, както и в първоинстанционното и въззивното производство по повод мярката за неотклонение на обвиняемата и провери атакуваното определение по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, направи извода, че частната жалба е неоснователна.

Съдът, като изслуша доводите на страните и след преценка на доказателствената съвкупност по делото, прие за установено следното:

Досъдебно производство № 54ИП/2022г. по описа на ОД МВР Сливен е започнало на 12.04.2022г. за извършено престъпление по чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

По ДП с постановление на разследващия орган Х. А. е привлечена в качеството на обвиняема на 13.04.2022г. за престъпление по чл.211, вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода м.март-м.април 2022г. в гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у А.Д.Г. от гр.***, представляваща „***“ ЕООД гр.*** и у А.Л.А. от гр.***, представляваща „***“ ЕООД с.***, заблуждение и с това им причинила имотна вреда в особено големи размери – 267 000лв, представляваща особено тежък случай. За това деяние по закон се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години.

Повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление.

Сливенският районен съд с протоколно определение от 14.04.2022г. по ЧНД № 419/2022г. по описа на съда е взел мярка за неотклонение задържане под стража спрямо обвиняемата. Определението на СлРС е потвърдено с Определение № 134/21.04.2022г. по ВЧНД № 179/2022г. по описа на ОС Сливен.

С протоколно определение от 16.05.2022г. по ЧНД № 544/2022г. по описа на РС Сливен, съдът е потвърдил мярката за неотклонение задържане под стража на обв.А.. Определението е обжалвано. С Определение № 189/23.05.2022г. по ВЧНД № 232/2022г. по описа на ОС Сливен, съдът е оставил без уважение жалбата и е потвърдил протоколното определение на 3

РС Сливен, като правилно и законосъобразно.

Обвиняемата Х. А. е със средно образование, с постоянен адрес *** и с адрес за призоваване ***, като същата не работи и срещу нея има регистрирани заявителски материали за извършени престъпления по чл.209 ал.1 от НК. Това се установява от приложената по досъдебното производство характеристична справка, както и от лично заявеното от нея при привличането й в качеството на обвиняема. Видно от приложената справка за съдимост обв. А. е осъждана с влязло в сила на 01.10.2021г. споразумение по НОХД № 131/2020г. по описа на РС Сливен за извършено в периода 18.05.2016г.-02.06.2016г. престъпление по чл.212 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.

Въз основа на приетите и правилно установени факти първостепенният съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъедини и въззивният съд, че продължава да е налично обоснованото предположение обвиняемата да е извършила престъплението, за което е обвинена.

Разследването по делото е към крайния си етап и към момента това подозрение, което е обосновано не е разколебано. Неоснователни са наведените доводи от защитата за липсата на доказателства за извършване на деянието от страна на обвиняемата. Въззивният съд е длъжен да подчертае, че при разглеждане на мярка за неотклонение не е необходимо наличието на категорични и безспорни доказателства за установяване на авторството на обвинението, което е повдигнато на А.. Правилно първоинстанционният съд е заключил, че въз основа на събрания доказателствен материал не може да се обоснове извод за разколебаване на обоснованото подозрение. Наличието на данни, подкрепящи обоснованото предположение за извършване на разследваното престъпление именно от обв.А., както и за съществуването на опасност от укриване или извършване на престъпление, са в унисон с нормите на чл.93 т.7 от НК, чл.63 ал.1 и чл.56 ал.3 от НПК.

Налична е и втората кумулативна предпоставка по чл.63 ал.1 от НПК, а именно реална опасност обвиняемата да извърши престъпление и да се укрие.

Към настоящия момент няма обстоятелства, които да изключват тази реална опасност. В случая съществува реална опасност от извършване на престъпление, която според настоящият състав на съда се обосновава и с механизма и начина на извършване на конкретното деяние. Налице е и опасност от укриване на обвиняемата, която се аргументира с тежестта на предписаното наказание за вмененото на обв.А. престъпление и евентуалното й понасяне. Правилно първостепенният съд е отчел в тази връзка факта, че обвиняемата има постоянен адрес в с.Самуилово общ.Сливен, живее на друг адрес в ***, където е извършено претърсването и изземването по делото.

Отчетено е и обстоятелството, че обвиняемата А. е осъждана с влязло в сила споразумение за престъпление по чл.212 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, като настоящото деяние, за което е привлечена като обвиняема, същата е извършила в изпитателния срок на това предходно осъждане. Не е убягнало от вниманието и правилно е отчетено от районния съд и факта, че 4 обвиняемата не работи, няма легален източник на доходи и не е трудово ангажирана. Всички тези обстоятелства правилно са преценени от контролираната инстанция, отчетена е тяхната роля във връзка с вземане на мярката за неотклонение, като настоящата инстанция отбелязва, че същите са били налични и при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража на обвиняемата и техния интензитет не е намалял.