Решение № 251 от 07.11.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Враца, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Росица Ив. Маркова

Мирослав Д. Досов при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221400500242 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "ОТП Факторинг България"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано по пълномощие от юрисконсулт И. П., срещу Решение №272/13.05.2022г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№15/2022г., с което е уважен предявен от И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр.*** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по издадения по ч.гр.д.№94/2008г. изпълнителен лист, за събирането на които е образувано изп.д.№194/2018г. на ЧСИ Г. Б. с район на действие Окръжен съд-Враца.

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Според въззивника първоинстанционният съд неправилно е възприел довода на ищеца за отпадане на поръчителската му отговорност поради изтекъл срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, приемайки за начална дата, от която този 1 срок започва да тече, датата на предсрочната изискуемост, както и че ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС в случая е неприложимо. В тази насока въззивникът излага подробни правни съображения, цитира практика на ВКС за обосноваване на несъгласието си с даденото от районния съд разрешение и в обобщение настоява, че в случая предсрочната изискуемост не е обявена на кредитополучателя, поради което не е настъпила автоматично на 29.06.2007г., до какъвто извод е достигнала първата инстанция.

В жалбата се поддържа, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД не тече за всяка вноска поотделно, като в случая това е крайният падеж 27.10.2022г., тъй като предсрочната изискуемост не е обявена, респ. не е настъпила, от което следва, че към датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е спазен.

Въззивникът намира за правилно заключението на районния съд, че от образуването на изпълнителното дело през 2008г. до 26.06.2015г. погасителна давност не е текла. Изброява извършените от взискателя и от съдебния изпълнител процесуални действия по изпълнителното дело, цитира практика на ВКС и развива правни съображения във връзка с теченето и прекъсването на погасителната давност и спирането на същата до 26.06.2015г. /датата на приемане на ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС/. Сочат се датите на изтегляне на изпълнителния лист и на повторното образуване на изпълнително дело въз основа на него при същия съдебен изпълнител, извършените изпълнителни действия и постъпилите плащания, с които давността се прекъсва.

Нататък във въззивната жалба се развиват правни съображения във връзка с неделимостта на плащането по договора за заем/кредит/ и за това, че приложимата за него погасителна давност е общата такава по чл.110 ЗЗД.

Последният аргумент в жалбата се черпи от приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и предвиденото с него спиране на давностните срокове, считано от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.

Искането на въззивника е обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете инстанции. Доказателствени 2 искания не се заявяват.

Чрез пълномощника си адв. И. И. от АК-Враца въззиваемият е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. На оплакванията в жалбата въззиваемият противопоставя свои съображения във връзка с приложението на чл.147, ал.1 ЗЗД, с настъпването на предсрочната изискуемост по договора за кредит и с темпоралното действие на ТР №3/18.06.2014г.

Прави се искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендират се разноски. Доказателствени искания не се заявяват.

Приемайки с акта си по чл.267 ГПК, че въззивната жалба е редовна и допустима и отговаря на изискванията за съдържание, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в което пълномощникът на въззивника я поддържа, а пълномощникът на въззиваемия моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от И. Г. И., представляван по пълномощие от адв. С. К. от АК-Враца, иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК срещу "ОТП Факторинг България"ООД.

В исковата молба се твърди, че на 01.07.2019г. дъщерята на ищеца е получила адресирана до него покана за доброволно изпълнение по изп.д.

№194/2018г. по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№722, с район на действие Окръжен съд-Враца, в която е посочено, че са наложени запори върху банковите му сметки, като към поканата бил приложен изпълнителен лист от 24.01.2007г., издаден по ч.гр.д.№94/2008г. по описа на РС-Враца, а въз основа на приложените запори от сметките му били удържани крупни парични суми.

Ищецът сочи, че по изпълнителния лист той е осъден да заплати на "Банка ДСК"ЕАД сумата 7 113.75лв. – главница по договор за кредит от 27.10.2005г., сключен с Ю. С. Д., вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за прехвърляне на вземания /цесия/.

В исковата молба се сочи, че ищецът не е уведомяван за цесията, но доколкото ответникът се легитимира като негов кредитор, такава очевидно 3 съществува, поради което искът е насочен именно срещу ответника.

Нататък в исковата молба се твърди, че изпълнителният лист е издаден на основание чл.237 ГПК/отм./ и ищецът не е уведомяван за неговото издаване, поради което срокът за възражение по чл.250 ГПК/отм./ е отдавна изтекъл. Сочи се, че "Банка ДСК"ЕАД е сключвала анекси към договора с главния длъжник, които не са подписвани от ищеца, както и че в молбата за издаване на изпълнителен лист се твърди, че кредитът е станал предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие на 29.06.2007г., като молбата на кредитора е подадена повече от 6 месеца след настъпване на падежа на задължението, от което се черпи довод, че правото на иск на банката е преклудирано.

В исковата молба се развиват правни съображения във връзка с това, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен и с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство, съгласно приетото в т.4б от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.

Първото възражение на ищеца за недължимост на сумите по изпълнителния лист е основано на разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД и в тази връзка се твърди, че правото на кредитора да иска погашение на задължението от него като поръчител е погасено, тъй като същият не е предявил иск срещу длъжника в течение на 6 месеца от падежа на задължението.

На следващо място ищеца се позовава на изтекла погасителна давност, като твърди, че от издаването на изпълнителния лист до изпращането на поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело и налагането на запора са изтекли повече от пет години. Твърди се също, че срещу ищеца не са предприемани никакви действия на принудително изпълнение, нито е прекъсвано по друг начин теченето на давността, както и че погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е изтекла на 24.01.2013г. и към момента на образуването на изпълнителното дело вземането вече е било погасено по давност. В тази връзка в исковата молба се сочи приетото в т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС относно прекъсването на давността с предприемането на действия по принудително изпълнение.

Заявява се петитум да бъде постановено решение, с което бъде признато 4 за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 7 113.75лв. – главница по договор за кредит от 27.10.2005г., сключен между Ю.

С. Д. и "Банка ДСК"ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за прехвърляне на вземания за сумата 672.19лв. – договорна лихва за периода от 28.02.2007г. до 15.01.2008г., сумата 508.08лв.- наказателна лихва за периода от 28.02.2007г. до 15.01.2008г., сумата 165.88лв. – деловодни разноски и сумата 290лв. юрисконсултско възнаграждение, поради това, че вземането на ответника е погасено на основание чл.147, ал.1 ЗЗД, както и поради това, че е погасено поради погасителна давност, изтекла преди датата на образуване на изп.д.№194/2018г. на ЧСИ Г. Б..

Претендират се разноски.

Чрез юрисконсулт П. ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се сочи, че договорът за кредит от 27.10.2005г. е обезпечен с поръчителството на ищеца и Т. П. Н., като се цитира предвиденото в договора, че срокът за издължаване на кредита е 96 месеца и крайният падеж за неговото издължаване е 27.10.2013г., като предсрочна изискуемост не е обявявана на кредитополучателя.

Ответникът оспорва възражението на ищеца за недължимост на сумите по изпълнителния лист поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, като развива съображения във връзка с това, че молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена преди постановяването на ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и във връзка падежа на задължението по договора за кредит и предсрочната изискуемост на вземанията по него.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че не е уведомен за цесията, като от своя страна твърди, че по силата на изрично пълномощно, издадено от "Банка ДСК"ЕАД, ответникът е изпратил на ищеца писмо за извършената цесия, което е получено от неговата дъщеря на 26.09.2021г.

Ответникът оспорва и твърдението на ищеца за изтекла погасителна давност, като сочи конкретни действия по изпълнителното дело като връчването на покана за доброволно изпълнения, налагане на запор върху собствено на ищеца МПС "Сузуки", наложен запор върху трудовото му възнаграждение, изпратена призовка за принудително изпълнение за извършване на опис на движима вещ.

5

Нататък в исковата молба се развиват правни съображения и се цитира съдебна практика във връзка с действието на т. нар. перемция, спирането на теченето на погасителната давност до датата на приемане на ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС и приетото в Постановление №3/18.ХІ.1980г. на Пленума на ВС.

Ищецът сочи, че с постановление от 14.03.2018г. съдебният изпълнител е прекратил изп.д.№192/2008г., с молба от същата дата изпълнителния лист е изтеглен, едновременно с което е образувано ново изпълнително дело №194/2018г. по описа на същия съдебен изпълнител.

В отговора се твърди, че в резултат от наложен запор върху банкови сметки на 25.06.2019г. и 20.03.2020г. по делото са постъпили две плащания на стойност 158лв. и 5 204.14лв., с което давността се счита прекъсната.

Ответникът излага правни съображения и сочи съдебна практика във връзка неделимостта на плащането по договора за кредит, с прекъсването на погасителната давност и спирането на същата съгласно ППВС №3/18.ХІ.1980г.

На последно място в отговора са развиват съображения и във връзка със спирането на давностните срокове с приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС на РБ от 13.03.2020г.

Ответникът заявява искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като претендира разноски.

С исковата молба е представен договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2005г., по силата на който "Банка ДСК"ЕАД отпуска на Ю. С. Д. кредит в размер на 8 000лв. със срок на издължаване на кредита 96 месеца. В чл.18.2 от договора е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни остатъкът от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.

От приобщеното към делото ч.гр.д.№94/2008г. по описа на РС-Враца се установява, че по молба на "Банка ДСК"ЕАД с правно основание чл.237, б."в" ГПК/отм./ от 16.01.2008г. в полза на банката е издаден изпълнителен лист срещу Ю. С. Д., Т. П. Н. и И. Г. Г. /последните двама като поръчители по договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2005г./ за сумата 7 113.75лв. – просрочена главница, ведно със законната лихва върху тази сума, 6 считано от 16.01.2008г. до окончателното й изплащане, сумата 672.19лв. договорна лихва за периода от 28.02.2007г. до 15.01.2008г., сумата 503.08лв. наказателна лихва за периода от 28.02.2007г. до 15.01.200г., сумата 165.88лв. разноски за внесена държавна такса и 290лв. юрисконсултсто възнаграждение. С молбата за издаване на изпълнител лист са представени договор за кредит и договор за поръчителство, сключен между "Банка ДСК"ЕАД, Т. Н. и ищеца И. Г., които са поели задължение да отговарят солидарно с кредитополучателя.