Заповед за изпълнение № 1838 от 17.11.2025, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 17.11.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2591 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Н. П. Х., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ********* (столица) да заплати на кредитора Сити Кеш ООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление:

,гр.София, бул.Цариградско шосе №115 Е, ет. 4, чрез пълномощника М. Т. Т., юрисконсулт, сумата от 551,63 лв. /петстотин петдесет и един лева и шестдесет и три ст./ ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 17.11.2025г., до изплащане на вземането, както и разноски по делото: дължима и платена държавна такса в размер на 21.25 лв. (двадесет и един лева и двадесет и пет ст.)- съобразно уважената част от претенцията, и 80 лв. /осемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите:448,37 BGN (четиристотин четиридесет и осем лв. и 37 ст.), представляваща част от главницата по Договор за паричен заем № ***** от 10-11-2023г., ведно със законната лихва върху тази сума за период от 17.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 74,38 BGN (седемдесет и четири лева и 38 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 10.11.2023 г. до 16.02.2024 г., 191,82 BGN (сто деветдесет и един лева и 82 стотинки), представляваща законна лихва за периода от 01.01.2024 г. до 01.10.2025 г., 5,56 BGN (пет лева и 56 стотинки), представляваща неустойка за периода от 10.11.2023 г. до 16.02.2024 г., 250,00 BGN (двеста и петдесет лева), представляваща неустойка за периода от 01.10.2024 г. до 01.10.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 80 лв. (осемдесет лева) до претендирания размер от 260 (двеста и шестдесет лв.) лева, както и сумата над 21.25 лева /двадесет и един лева и 25 ст./, за държавна такса до претендирания размер от 25.87 лв.

/двадесет и пет лева и осемдесет и седем ст./.

Вземането произтича от следните обстоятелства: В заявлението се сочи, че Договор за паричен заем №***** от 10-11-2023г. между Н. П. Х., ЕГН: **********, и „Сити Кеш“ООД, ЕИК: ********* е сключен въз основа на молба за сключване на договор за паричен заем. Договорът за заем е сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит. Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя, е предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт.По този начин Заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „Сити Кеш“ООД. Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит са 1 описани и в предоставените на Заемателя от Заемодателя Договор и Стандартен европейски формуляр към договора за паричен заем, с които Заемателят се е съгласил.

Индивидуализацията на начина на плащанията от страна на Заемателя във връзка с паричните задължения към „Сити Кеш“ООДкато размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията е в Погасителен план към договор за заем № *****. Параметрите на сключения между страните договор за паричен заем №********* са следните: Отпуснатият заем (главница) е в размер на 1000 лв.; Размер на възнаградителна лихва: 74,38 лв.; Размер на неустойката, дължима при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в Договора: 381,62 лв. Брой погасителни вноски:

14,00; Общ размер на погасителните вноски (главница + възнаградителна лихва): 1 074,38 лв. Компенсаторна неустойка при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в Договора Заемателят се е задължил да предостави в тридневен срок, считано от усвояване на заемната сума, обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията в чл. 5 от Договора: поръчител или банкова гаранция. На основание чл. 11 от Договора в случай, че Заемателят не предостави уговореното в чл. 5 обезпечение, дължи неустойка в размер на 381,62 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Приложение 1 към настоящия договор (погасителен план). Посочената сума е индивидуално уговорена между страните по договора,като размерът се определя от срока на договора, размера на заемната сума, предходна кредитна история на кредитополучателя, финансовото състояние на клиента и др.

Тъй като в тридневния срок заемателят не е предоставил обезпечение, неустойката в размер на 381,62 лв. е начислена на основание чл. 11 от Договора и същата се дължи съгласно погасителния план. Така общият размер на погасителните вноски (главница + възнаградителна лихва + неустойка) е 1 456 лв. Всички погасителни вноски по договор за паричен заем № ***** са с настъпил падеж, начисленията са отразени в погасителния план от Договор за паричен заем №*****. По този начин е формирано общо първоначалното задължение в размер на 1 456,00 лв. Законна лихва за забава: Тъй като длъжникът не е изпълнявал своите задължения за погасяване на дължимата сума, се начислява и законна лихва за забава. Законната лихва за забава (чийто размер е регламентиран в Постановление №426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения вр. чл. 86 ЗЗД) се начислява върху чистата стойност на задължението за главница. Длъжникът е информира, че при забава дължи посоченото обезщетение – чл. 6, ал.

1 от Договора. За периода 01-01-2024 г. до 01-10-2025г. начислената законна лихва е в общ размер: 264,13 лв. Законната лихва за забава се изчислява върху дължимата главница автоматично от системата на дружеството в съответствие с действащите закони и актуалния лихвен процент на БНБ, като актуализацията се прави два пъти годишно – на 01.01. и 01.07. с оглед данните от БНБ. Посоченият размер на законната лихва е зададен с оглед информацията от системата и автоматичните изчисления за всеки ден просрочие. Заявителят сочи, че заповедния съд не проверява по същество основанието въз основа на което е възникнало вземането. В заповедното производство се проверява единствено наличието на правен спор относно вземането,като изключенията от това правило са изрично предвидени в чл. 41, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от исковото производство, съдът в заповедното производство не разполага с правомощия да изчислява и преизчислява дължимата лихва за забава, за която заповед също следва да бъде издадена. (О.№2494/18.10.2023г., в.ч.гр.д.

№1545/2023г.ОС Бургас, I възз.с-в). Неустойка за забава: Съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора е регламентирано задължението на потребителя да заплаща таксите, определени съгласно Тарифата за таксите на „Сити Кеш“ООД (вж. т. 6 от Тарифата), заплащани от клиентите за предоставени услуги във връзка с договори за кредит,както и съответните неустойки – ако такива са дължими. В настоящия случай, сочи се в заявлението, длъжникът по процесния договор е забавил своето плащане, поради което е начислена неустойка в размер на 25 %от размера на главницата – 250,00 лв. на 01-10-2024г. Неустойката се начислява при забава на плащане, във връзка с което кредитодателят прави разходи относно действия за извънсъдебно събиране на вземанията към Кредитополучателя, а именно - изпращане на съобщения, покани и уведомления на посочените от Кредитополучателя адреси, периодично информиране на Кредитополучателя за опуснатите забави и възможностите за изпълнение 2 чрез провеждане на телефонни разговори и извършване посещения на посочените от Кредитополучателя адреси за връчване на покани, съобщения и уведомления. Извършени отдлъжника плащания: До този момент заемателят е направил плащания по кредита в общ размер на 448,37 лв.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът констатира очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), поради което искането за тези суми се отхвърли.

Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК предвижда, че съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая безспорно длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя.

Съдът намира, че в настоящият случай договорът за кредит е сключен в противоречие с императивна законова норма, съдържаща се в ЗПК. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Прочитът на съдържанието на клаузите за неустойка и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем налага разбирането, че по своето същество т.нар.

„неустойката“ всъщност представлява скрито възнаграждение за кредитора.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но това формално посочване съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. И без необходимост от специални знания може да се установи, че в посочения в договора размер на ГПР не са включени всички разходи по кредита. Видно е в случая, че става въпрос не за неустойка, а за допълнително възнаграждение, което следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. В процесния договор за кредит това не е сторено, следователно посоченият размер на ГПР не отразява неговата реална стойност, с което се нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява 3 невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост.