Определение № 426 от 22.07.2026, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. В., 22.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500310 по описа за 2026 година

С определение с рег. № 989/30.05.2026 година е прекратено производството по гр.д. по гр.д. № 1526/2026 г. на РС - В. на основание чл. 130 от ГПК и исковата молба е върната поради недопустимост на предявените искове.

Срещу определението е подадена частна жалба от От В. Л. М., ЕГН **********, Гр.В.,ул.“*** чрез адв. Р. Д., съдебен адрес гр.В., ул.***, с която се иска да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Определение с рег№ 989/30.05.2026 година, постановено по гр.д.

№ 1526/2026 г., с което е прекратено производството по делото , за което се излагат следните съображения:

Сочи се, че първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е недопустима, тъй като е формулирана като отрицателен установителен иск.

Този извод не съответства л, според жалбоподателя, на действителното съдържание на исковата молба, разгледана в нейната цялост.

От изложените факти било видно, че се претендира защита на правото на собственост върху реална част от имота, а не само декларативно отричане на права на ответника.

Поддържа, че при наличие на неяснота относно формулировката на петитума, съдът е следвало да даде указания за неговото уточняване, а не да прекратява производството.

С първоначалната искова молба и допълнителната съгласно указанията на районният съд ищецът претендирал, че е собственик, което да се признае от съда въз основа на приложеният към исковата молба нотариален акт за собственост на спорните 200 кв. метра от имот *** по плана на с. К. , че ответника не е собственик на тези 200 кв. метра, както и да предаде владените о върху тези 200 кв. метра на ищеца. С допълнителната молба, съгласно указанията на районният съд, е допълнено че процесиите 200 кв. се намират от северната страна на имот с идентификатор ***. Ищецът, твърди, че ответника е навлязъл в неговия имот, като е преместил самоволно оградата без знанието и съгласието му през месец март 2026 година. Поискана е промяна на границите на имота чрез процедура за отстраняване на не пълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, налице е възражение.

Твърди, че от изложени фактически обстоятелства в исковата молба и допълнителната включително възникналия спор между страните относно границата на имотите и невъзможността за приключване на административното производство по ЗКИР - се установява наличие на спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който спор подлежи на съдебно разрешаване.

Иска се да бъде отменено Определение № 989/30.05.2026 г. по гр. дело № 1526/2026 година 1 на Районен съд – В. и да бъде върнато делото на Районен съд - В. за продължаване на съдопроизводствените действия, включително разглеждане на спора като такъв по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и при необходимост даване на указания за уточняване на исканията.

След като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства Окръжен съд-В. прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Делото е образувано по искова молба с вх. № 5659/06.04.2026г. от В. Л. М. от гр. В., чрез адв. Р. Д. против И. В. Г. от с.К., общ. В..

Районният съд е приел, че се касае за предявен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР.

Според първоинстанционният съд искът за установяване на грешка или непълнота в кадастралната основа по чл. 54, ал. 2 ЗКИР , който има за предмет принадлежността на правото на собственост към минал момент, а именно към момента на влизане в сила на кадастралния и регулационния план, като ищецът следва да установи, че към същия релевантен момент е бил собственик на даден имот или на част от такъв, който въобще не е заснет в кадастъра или границите му са нанесени неправилно и не отговарят на действителните граници на имота съобразно обема на притежаваното право на собственост. Попълването на плана става по административен ред, или след съдебно решение, когато непълнотата на плана е резултат на спор за имуществено право. Решението по този спор установява какви са били правата към момента на одобряване на плана, като няма ограничение във времето назад, към което могат да се установяват правата на страните, ако това е свързано с предмета на спора. Установителният иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК или ревандикационният иск дават защита на правота към настоящия момент, така че е възможно лицето да е било собственик към миналия момент, а към настоящия да не притежава правото на собственост, тъй като го е изгубил /било е придобито от друго лице/ или се е разпоредил с него. Искът за собственост към настоящия момент се предявява спрямо имот, който ако се намира в 1 урегулирана територия следва да е нанесен по плана и да се индивидуализира с данните по актуалното му регулационно състояние.

ВРС е направил извод, че при едновременно предявени искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК първо следва да се реши спора за материално право, свързан с грешка или непълнота в кадастъра, същите да се отстранят въз основа на влязлото в сила решение по чл. 54, ал.

2 ЗКИР и едва след това правото може да се защити и с исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК или чл. 108 ЗС.

С разпореждане исковата молба е оставена без движение като на ищеца са дадени указания.

С допълнителна молба ищецът е посочил, че в исковата молба спорната реална част е индивидуализирана като част от около 200 кв. метра, намираща се в северната част на поземлен имот ПИ ***, граничеща с имот ПИ ***.

Същата е предмет на административна процедура по изменение на кадастралната карта, при която са изготвени съответни скици и геодезически данни, както и е направена съпоставка с предходни планове.

След дадените указания и уточнение от страна на ищеца ВРС е приел, че е предявен отрицателен установителен иск за собственост за реална част от имота. Според състава на РС В., за ищеца липсва правен интерес от предявяване на такъв иск, защото според сочените в исковата молба обстоятелства, е налице спор за материално право, свързан с грешка или непълнота в кадастъра. Прието е от първоинстанционния съд, че п ърво следва да се реши този спор, а това може да стане само с предявяване на положителен установителен иск, а не с отрицателен установителен иск за собственост, при който доказателствената тежест е обърната. Прието е също така, че съдът за да се произнесе по предявения осъдителен иск за предаване на владението по чл.

108 от ЗС към момента, следва първо да установи, че ищецът е собственик на претендираната част от имота. Без да е предявен положителен иск за собственост, съдът не може да изследва този въпрос по собствена инициатива, защото ще бъде поставен в ситуация на произнасяне по непредявен иск.

Предвид изложеното е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

Окръжен съд-В. намира, че постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено поради следното:

2

Първоначално изложените в исковата молба твърдения и искания, уточнени с допълнителна молба не позволяват да бъде извършена релевантна проверка относно предмета и броя на исковете.

Предвид изложеното въпросът относно предмета на предявените искове, респективно на исковото производство остава напълно неизяснен. За да бъде осъществена такава преценка, производството по делото следва да бъде оставено без движение и на ищеца да бъде предоставена възможност ясно и недвусмислено да посочи колко иска предявява и какъв е техният предмет, като наведе твърдения позовава ли се единствено на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, чиято поправка се претендира или претенцията му е за установяване на правото на собственост върху реална част от поземлен имот. За да се прецени допустимостта на иска или исковете следва да бъде обоснован и правният интерес на ищеца от търсената защита. Трябва да бъдат заявени ясно и при определена последователност на разглеждане сочените от него придобивни основания на претендираното право на собственост.

При преценка на изложените твърдения следва да се имат предвид задължителните постановки на т. 5 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК в смисъл, че чл. 54, ал. 2 ЗКИР , не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Тъй като предметът на делата в установителната им част е идентичен, искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се поглъща от иска за собственост, поради което и според особеностите на конкретния случай производството по него подлежи на прекратяване или съединяване за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост. Дали предявеният положителен установителен иск ще бъде квалифициран по чл. 54, ал. 2 ЗКИР или по чл.124, ал. 1 ГПК зависи единствено от твърденията, с които е обоснован правния интерес – ако същите са свързани с липсата на отразяване или наличието на неточно отразяване на границите на правото на собственост в кадастралната карта, искът е по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а ако правният интерес се извежда от други твърдения – по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Следва да се отбележи, че настоящият състав споделя посоченото от първоинстанционния съд по отношение на отрицателния установителен иск. Това следва да се вземе предвид от ищеца при уточняване на претенциите му.

Водим от горното, В.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение с рег. № 989/30.05.2026 година по гр.д. № 1526/2026 г. на РС – В. .

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложените указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3