Решение № 38 от 16.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря С. Д. Абаджиева в присъствието на прокурора Ч. В. П. като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606732 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК .

Производството е образувано по реда на чл. 318 и сл. НПК по жалба от адв. Ж. Ж.

САК- защитник на подс. Е. Е. В..

С Присъда №293 от 08.05.2025 по НОХД 11686/2022г. по описа на СРС, НО, 130 състав е признал подсъдимия Е. Е. В. за виновен за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.

1 НК, за това , че на 12.02.2022 г., около 06:00 ч., в с. Волуяк, Столична община, ул.

„********, като поставил дясната ръка на С. М. Б. между тръба и винкелни профили на дворната врата и указал натиск с ръка върху нея, както и чрез нанасяне на удар с неустановен предмет, наподобяващ тръба, в областта на левия й крак й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на дясната предмишница, реализирало медико-биологичния признак - „трайно затруднение в движението на десния горен крайник“ и счупване на левия малък пищял, реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение в движението на левия долен крайник като на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54, ал.1 НК, му е наложил наказание "лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, буква „в“ ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение наказание , наложено по НОХД № 16666/2021 г. по описа на СРС, влязло в сила на 01.12.2021 г., а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, което наказание подсъдимият да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл.45 ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати на пострадало лице С. М. Б. сумата от 2 996/две хиляди деветстотин деветдесет и шест/ лева, представляваща имуществени вреди от престъпното деяние, като доказан по основание и размер, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 12.02.2022 г., до 1 окончателното заплащане на сумата. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимият да заплати по сметка на СДВР сумата от 849,80 /осемстотин четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки/ лева, представляваща сторени на фазата на досъдебното производство разноски и по сметка на СРС 6482 /шест хиляди четиристотин осемдесет и два лева/ лева, представляваща сторени на фазата на съдебното производство разноски.

Срещу описания съдебен акт в законоустановения срок- на 31.03.2025г.в СРС е постъпила въззивна жалба от адв. Ж. Ж. САК- защитник на подс. Е. Е. В. с подробно изложени правни аргументи. В жалбата се сочи, че присъдата е постановена при неправилен анализ на доказателствената маса, като в хода на съдебното следствие не са събрани безспорни и категорични доказателства, доказващи съпричастността на подзащитния му досежно повдигнатите обвинения, както и наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи на недоказаност на авторството на деянието, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли за отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на оправдателна присъда.

Образувано е въззивно производство по ВНОХД6732/2025г. по описа на СГС, НО, VII въззивен състав .

Въззивният състав по реда на чл. 327 НПК намира, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допускане на доказателства, като такива искания не са постъпили и от страните.

В хода на съдебните прения адв. Ж. поддържа подадената жалба и допълнението към нея и излага доводи за недоказаност на обвинението по отношение на подзащитния му и липса на съпричастност към инкриминираното деяние. Заявява, че ървостепенният съд не е дал отговор и не е взел отношение по направените доводи за наличие на противоречия и разминавания между отделните доказателствени източници, като е кредитирал единствено показанията на пострадалата, дадени в хода на съдебното следствие, без да отчете разминаванията с приобщените писмени доказателства и показанията на пострадалата, дадени в хода на досъдебното производство. Сочи на разминаване във връзка с установеното веществено доказателствено средство и заключението на съдебно-техническата експертиза, от което се установява като момент на извършване на деянието време – час и двадесет минути по-късно от посоченото в обвинителния акт, като не е аргументирана доказателствената липса. Подсъдимият поддържа становището на защитника. Прокурорът пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Повереникът на частния обвинител, адв. Л., пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, постановена при правилна оценка на доказателствената съвкупност. Заявява, че установената часова разлика е пренебрежимо малка и е свързана с неверни показания на часовника. По отношение на показанията на подзащитната му заявява, че същите безспорно и безпротиворечиво подкрепят обвинителната теза, като сочи и на обстоятелство, непосочено от първостепенния съд, а именно посещение от подсъдимия В. в същия ден на медицински център, за което по делото са приложени доказателства и което е в подкрепа на факта за преживян емоционален стрес. Частният обвинител Б. заявява, че се присъединява към заявеното от повереника и потвърждава, че подсъдимият е лицето, което я е нападнало на инкриминираните дата и място. Подсъдимият Е. Е. В. поддържа изявленията на защитника си. При дадената му възможност за последна дума моли да бъде оправдан и да бъде уважена жалбата на неговия защитник.

Въззивният съдебен състав, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, прецени, че жалбите и допълненията им са допустими, но неоснователни.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, 2 настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактология, която се установява от събраните по делото доказателства, подробно обсъдени в мотивите към присъдата.

Въз основа на наличната в достатъчен обем доказателствена маса въззивният състав възприе фактическа обстановка, която не се различава съществено от тази, установена от контролирания съдебен състав:

Подсъдимият Е. Е. В. е роден на ******* г. в гр. София. Той е българин, български гражданин, неженен, със средно специално образование, работещ и осъждан. Живущ е по постоянен адрес съгласно лична карта в с. Мрамор, ул. „Св. Св. ******** с ЕГН **********.

С влязъл в сила съдебен акт от 01.12.2021 г., а именно протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД № 16666/2021 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. За това престъпление му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.

Изпълнението на наказанието е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години. На 11.02.2022 г. свидетелката С. Б. се намирала в къщата на сина си в с.

Волуяк. Тя се грижела за кучето му. Около 22.00 часа същата си легнала и заспала. Кучето лежало до нея. Около 05.30 часа на 12.02.2022 г. свидетелката чула силен шум, идващ от гаража. Тя се събудила и отишла в съседната стая. От прозореца имало видимост към гаражната врата. Свидетелката отворила прозореца и се огледала. Тъй като не видяла никого, го затворила. В този момент от външната страна на прозореца се появил подсъдимият В.. Той започнал да крещи. В ръцете си държал предмет, наподобяващ тръба.

С него започнал да удря по прозореца. В резултат на ударите прозорецът бил счупен.

Свидетелката Б. се уплашила. Тя побягнала към съседната стая и започнала да вика за помощ. Кучето започнало да лае. Свидетелката взела ключовете за входната врата. Тя побягнала към двора и се насочила към портата. Непосредствено след като успяла да излезе от двора, подсъдимият я настигнал. Той я хванал за елека и я издърпал обратно към двора.

Свидетелката се опитала да окаже съпротива. Тя се хванала за метална тръба от дворната врата и започнала да вика за помощ. Подсъдимият я издърпал към себе си и я държал за елека. В един момент той я пуснал. Свидетелката се опитала да избяга. Подсъдимият отново я хванал. В опит да се защити, тя отново се хванала за метална тръба от дворната врата.

Подсъдимият поставил дясната ръка между тръбата и винкелните профили на вратата.

Той притиснал вратата силно. Свидетелката усетила силна болка в ръката и паднала на земята. Докато била на земята, подсъдимият започнал да я рита по тялото. Той нанасял удари с крака. Подсъдимият я удрял по главата и тялото и с предмета, наподобяващ тръба.

По време на побоя свидетелката го питала какво иска и дали иска пари. Подсъдимият не отговарял. В един момент той нанесъл удар с предмета в областта на левия крак.

Свидетелката усетила силна болка. След това подсъдимият я изритал в областта на лицето.

В това време свидетелите В.Л. и Д.Л., съседи на свидетелката, излезли, за да установят какво се случва. Те се насочили към мястото на инцидента. При приближаването им 3 подсъдимият издърпал свидетелката. В този момент тя се обърнала към него и го разпознала. След това подсъдимият я пуснал и се отдалечил. След случилото се свидетелката Б. разказала на свидетелите Л. за нападението. След това тя била транспортирана до ВМА от свидетеля Д.Г.. Няколко часа по-късно служители на МВР установили и задържали подсъдимия В. за срок от 24 часа. Свидетелите Л. видели бягащ силует, но не могли да възприемат индентификационни данни за същия.

Въззивната инстанция намира, че първостепенният съд правилно е установил фактическата обстановка, поради което не намира основания за коригирането и.

Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните доказателствени източници, като е преценил същите, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е дал изчерпателен отговор на всички въпроси , относими към настоящето производство.

Описаната фактическа обстановка е установена от СРС въз основа анализ на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите граждански ищец и частен обвинител С. М. Б., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд на 01.06.2023 г. (л. 73–76 сс), и частично приобщените показания по реда на чл. 281, ал. 5 НПК, дадени в хода на досъдебното производство от 12.02.2022 г. (л. 12–17, т. 1, както и препис на протокола – т. 2, л. 13– 116);Показанията на свидетеля Д.Г., дадени в хода на съдебното следствие на 28.03.2024 г.

(лист 103), както и показанията му от досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 от НПК; показанията на свидетелката Д.Г.Л., дадени в хода на съдебното следствие на 28.03.2024 г. (лист 104), която, макар да е възприела непосредствено нападателя, не е възприела негови отличителни белези, като единствено е установила, че при пристигането на нея и съпруга нападателят е побягнал; показанията на свидетеля Б.Т., от чиято къща е иззета камерата за видеонаблюдение; показанията на свидетеля В.Л., дадени в хода на съдебното следствие съгласно протокол от 13.05.2024 г. (листи 114–116), който е възприел нападателя единствено в гръб в момента на оттеглянето му от местопроизшествието, както и показанията му от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК; показанията на свидетеля Г.Т., дадени в хода на съдебното следствие съгласно протокол от 14.11.2024 г., който е предал веществени доказателства, намерени в близост до жилището на пострадалата, както и показанията му от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК (листи 137–138); показанията на свидетелката В.А., дадени в хода на съдебното следствие на 21.01.2025 г. (листи 147–149), която не е възприела пряко и непосредствено инкриминираното деяние. От заключението на изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза (листи 159–168) се установява, че видеоматериалът, иззет и приложен по делото на CD носител, не позволява извършването на лицево-идентификационна съпоставка.