Присъда № 27 от 08.07.2024, Районен съд - Велинград

МОТИВИ към присъда № 27 от 08.07.2024 година по н.о.х.д. № 58/2024 г. по описа на РС-Велинград

Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение – Велинград е внесла обвинителен акт по ДП № 564/2022г. на РУ-Велинград, (пр.пр. № 6215/2022) срещу И.Н.А. с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. а“ от НК , вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, а именно - че на 28.10.2022 г. на главен път II - 84, километър 23+800, в района на община Велинград, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Хюндай-Атос“ с рег.№ РА2488ВМ, е нарушил правилата за движение, посочени в чл.42, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата: като водач, който изпреварва е бил длъжен когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея, и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 15593,80 лева по лек автомобил „Форд-Екоспорт“ с рег. № СВ9698СН, собственост на Н.Д.Х. от град София, и в размер на 2828,00 лева по лек автомобил „Шевролет-Калос“ с рег. № РА9044КА, собственост на П.Д.Д. от град Пазарджик, или общо е причинил имуществени вреди в размер на 18421,80 лева.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение; защитникът на подсъдимия пледира за недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна; а подсъдимият отрича вината си и отказва да дава обяснения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установена следната от фактическа обстановка:

На 28.10.2022г. подсъдимият И.Н.А. управлява автомобил „Хюндай – Атос“ с рег. № РА2488ВМ по главен път II-84, км. 23+800, в посока от гр.

Пазарджик към гр. Велинград. Преди завой по дефилето И.А. предприема маневра изпреварване, като излиза от колоната автомобили, движещи се в посока Велинград и навлиза в насрещната лента за движение, без да има достатъчна видимост по отношение приближаващите го зад завоя автомобили. По пътя срещу него се задават последователно един зад друг л.а.

„Форд Екоспорт“ с рег. № СВ9698СН, управляван от Н.Х. и л.а. „ШевролетКалос“ с рег. № РА9044КА, управляван от П.Д., като водачът на „Шевролета“ не спазва достатъчна безопасна дистанция зад „Форда“. Свидетелят Х., възприемайки движещият се в неговата лента за движение л.а. „Хюндай“, задейства спирачната система на колата си и се изнася в най-дясната част на лентата. При това водачът на „Шевролета“ – Д., който заради неспазената дистанция така или иначе се е поставил в невъзможност да спре безопасно зад него, не реагира и блъска отзад лекия автомобил „Форд“, причинявайки му значителни имуществени вреди. Блъснатият автомобил „Форд“ успява да се размине в собствената си лента за движение без контакт с насрещно 1 приближаващият го автомобил „Хюндай“, управляван от подсъдимия.

Последният обаче се блъска челно с ударилия вече „Форда“ „Шевролет“, причинявайки на собственика му имуществени вреди, които не са „значителни“ по смисъла на чл. 343, ал.1, б. „а“ от НК.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз основа конкретно на следните доказателства:

Протокол за оглед на местопроизшествие от 28.10.2022 г. ведно с албум към него, Справка в Централна база КАТ за ПС настояща собственост на Н.Д.Х. – „Форд Екоспорт“ с рег. № СВ8099ТТ и справка за първоначална регистрация и прекратена регистрация на същия, Справка в Централна база КАТ за ПС настояща собственост на П.Д.Д. – „Шевролет Калос“ с рег. № РА9044КА, Справка в Централна база КАТ за ПС настояща собственост на Н.Д.Х. – „Форд Екоспорт“ с рег. № СВ9698СН, Писмо от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД – Централно управление относно щета №

44012132230427 за увредено МПС – Форд Екоспорт с рег. № СВ9698 СН, Свидетелство за регистрация част I на МПС – Форд Екоспорт с рег. № СВ9698 СН, Заключение на автотехническа експертиза изготвена от инж.

С.К.В., ведно със скица № 1 към нея, Писмо до РУП – Велинград от „ДЗИ – Общо застраховане“ относно щета № 44012132230427 ведно с Констативен протокол за ПТП № 57/28.10.2022 г., Тройна Автотехническа експертиза от 27.07.2023 г., Допълнителна автотехническа експертиза от 24.11.2023 г.

Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подписана от подсъдимия, Справка за съдимост рег. № 231207005000551839 от 07.12.2023 г., Полицейска справка за подсъдимия, Писмо с вх. № 4474 от 20.06.2024 г., от Дирекция „Национална система 112“ – РЦ – Кърджали, ведно с компакт диск, съдържащ информация за повикванията и два броя снимки на електронни картони за приетите повиквания по случая, показанията на свидетелите Н.Х., П.Д., Т. Х.а, В.Д., Н.Д., В.К. и И.С.А., и прочетните по реда на чл. 279, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 4 НПК обяснения на подсъдимия И.Н.А..

От показанията на свидетелите Н.Х. и П.Д. става ясно, че двамата са се движели един зад друг в посока от гр. Велинград към гр. Пазарджик, като Д., с автомобила си „Шевролет-Калос“, е следвал на близка дистанция управляваната от Х. кола „Форд-Екоспорт“. От показанията и на двамата свидетели, подкрепящи се и от тези на Т. Х.а и В.К. се установява едносмислено и непротиворечиво, че движението в съответния участък от пътя е било натоварено - според разказаното съответно от всеки от тях – те са се движели в „голямо движение“, „колони от автомобили“, „безкраен поток от коли“.

В показанията си свидетеля В.К. ясно сочи, че със семейството си се е намирала в „трета“ по ред кола – след тази на подсъдимия, която в този смисъл, очевидно чисто условно, определя като „първа“. За настоящия състав начинът на изразяване на свидетелката логически не води до извод, че пред 2 управлявания от подсъдимия автомобил „Хюндай“ е нямало и други коли.

Напротив – в показанията й ясно се сочи, че „тази първа кола,….започна да изпреварва…“, от което следва, че дори в даден момент подсъдимият да е бил първа кола в колоната, движеща се в посока - Велинград, то явно е застигнал други автомобили, които е започнал да изпреварва, като отговора на Кръстева на въпрос на защитата – че „не е видяла“ другата кола пред подсъдимия, не е в противоречие с твърдяното от нея изпреварване. В идентичен смисъл са и показанията на свид. Т. Х.а, която в разпита си пред съда детайлно описва, че при инцидента в момента на разминаването управляваният от подсъдимия автомобил минава „…между нас и колите от другата страна…“ – следователно лентата за движение в посока гр. Велинград пред подсъдимия не е била свободна към момента на маневрата му. Към същия извод – за предприето от подсъдимия изпреварване, сочи и категорично заявеното от свид. В.К. и в подадения именно в момента непосредствено след катастрофата (когато тъкмо е възприела случилото се) изслушан запис на сигнал на тел. 112, в който категорично твърди и потвърждава, че: „Колата, която се движеше преди нас, реши да изпреварва и се удари в тази, която идва отсреща.“ От съответстващите си показания на свидетелите – Н.Х., Т. Х.а, а и П.Д. се разбира, че подсъдимият, управлявайки автомобила си „Хюндай“ в насрещната му лента за движение, е заставил Н.Х. с автомобила „Форд“ да намали и да се изтегли в дясната част на платното, за да избегне удара.

Въпреки колебанията на свидетелите Х. и Д. – дали е имало зажулване между колата на подсъдимия и тази на Х. – от заключението на изслушаните по делото автоексперти и приложения протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум се установява с категоричност, че благодарение на реакцията на Х. тези два автомобила са се разминали без взаимно съприкосновение.

Обоснованият и от снимковият материал извод на вещите лица по делото е, че щетите по л.а. „Форд-Екоспорт“ са били нанесени само вследствие на удара отзад, нанесен от л.а. „Шевролет-Калос“, управляван от свид. Д.. И в първата изготвена по делото експертиза (л.62 от ДП) и в изготвената комплексна такава от три вещи лица (л.116 от ДП) категорично се заключава, че водачът на л.а. „Шевролет-Калос“ Д. не е спазвал необходимата за установените скорости на движение безопасна дистанция, която да му позволи безопасно спиране и предотвратявне на конфликт с л.а. „Форд“, а и не е реагирал в такава насока. В този смисъл уместно е да се посочи разпоредбата на чл. 23. ал. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.”, както и тази на чл. 179, ал.2 от ЗДвП.

Пак от показанията на свидетелите Н.Х., П.Д. и Т. Х.а, потвърждаващи в съответните им части и от тези на Н.Д. и В.К., както и от автотехническите експертизи по делото става ясно, че след като се е разминал с л.а. „ФордЕкоспорт“, управляваният от подсъдимия „Хюндай“ се блъска почти челно, в насрещната му лента за движение, в автомобила „Шевролет-Калос“ с водач 3

П.Д.. От експертните заключение се установява, че причинените при съответните удари вреди по л.а. „Форд-Екоспорт“ с рег. № СВ9698СН са в размер на 15593,80 лв., а по л.а. „Шевролет-Калос“ с рег. № РА9044КА – в размер на 2828 лв.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Неоспорима теоретична постановка е, че причинната връзка между деянието и престъпния резултат представлява необходим обективен признак на престъплението. Когато съставът на престъплението предвижда настъпването на определен резултат, тогава е задължително да се установи, че деянието на извършителя е причина за настъпването му. Ако такава връзка между деянието и резултата липсва, не е налице и основание за наказателната отговорност.

„Причинната връзка между деянието и престъпния резултат ще бъде опосредена, когато в определен момент от протичането на един причинен процес, предизвикан от деянието, се намесва поведението на трето лице или природно или обществено явление и когато върху тази намеса деецът, предизвикал първоначално причинния процес не може да влияе със своето поведение. При опосредената причинна връзка деецът не може да отговаря за крайния резултат, защото той не се дължи на поведение, което е могъл на избира. В тези случаи следва да се проследи до кой момент действат единствено обективните природни и обществени закономерности, т.е. – кой от резултатите в причинната верига е пряко и непосредствено следствие от осъщественото изпълнително деяние. И наказателната отговорност трябва да се ограничи до общественоопасните последици, които са пряко и непосредствено причинени от деянието.“ – така проф. Александър Стойнов „Наказателно право Обща част“. Изд. „Сиела“, София 1999г.

В процесния случай подсъдимият А. с неправомерното си изпреварване несъмнено е предизвикал предпоставка за настъпване на ПТП. Като водач на автомобила „Форд-Екоспорт“, чрез адекватната си реакция и маневри, свид.

Н.Х. първоначално е успял да предотврати такова, осигурявайки безконтактното разминаване на автомобила си с този на подсъдимия. Именно към онзи момент, деянието на подсъдимия вече е загубило качеството на потенциална причина („условие“) за настъпване на вреди по л.а. „ФордЕкоспорт“, а в нова (външна за деянието на подсъдимия) причина за тези вреди (Решение № 608/1975г., I н.о. на ВС) се е превърнало намесилото се противоправно (чл. 23. ал. 1 от ЗДвП) поведение на свид. П.Д., от което на практика пряко и непосредствено са били причинени вредите в размер на 15593,80 лева.

Същевременно от анализираните доказателства се установява, че макар да не е в пряка причинна връзка с настъпилите по автомобила „Форд“ вреди, деянието на подсъдимия е в такава връзка с щети, причинени по управлявания от Д. л.а. „Шевролет-Калос“, в който И.А. се блъска челно.

4

От обективна страна – за да бъде доказаното извършено от подсъдимия деяние съставомерно по съответния състав на повдигнатото от прокуратурата обвинение – то следва да има за престъпен резултат причиняването на „значителни“ имуществени вреди. Както е посочено и в Решение № 312 от 27.06.2008 г. по н. д. № 273/2008 г., III н. о. на ВКС – значителни имуществени вреди са тези, които са в размер над 14 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието. Съгласно ПМС № 37/24.03.2022 г. – минималната работна заплата към момента на инцидента е била 710 лв. и следователно значителни ще са имуществени вреди – над 9940 лв.