Решение № 32 от 20.02.2026, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Карнобат, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ст. Станчева И.ова при участието на секретаря Веска Р. Христова като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И.ова Гражданско дело № 20252130100832 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на И. Г. Д., ЕГН **********, от гр.Бургас, бул. “****“ №35, ет.1, ап.1, представляван от адв.С. Ц., БАК против А. Д. М., ЕГН **********, от с.*. В исковата молба се твърди че на 20.03.2024 г. между ищеца и ответника бил сключен договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на ответника заем в размер на 9000 лв. Ищецът посочва че сумата била предоставена на ответника за да закупи лек автомобил. Съгласно договора, ответникът се задължил да върне заема до 31.12.2024г. Ответникът не изпълнил поетото задължение и не върнал заетата от ищеца сума, поради което последният депозирал в КбРС заявление по чл.410 от ГПК и се снабдил със заповед срещу А. Д. М. за сумата от 9000лева. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът А. Д. М. подал възражение, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия установителен иск.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът А. Д. М., представляван от адв.К. е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който посочва че искът е допустим но неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба и писменият договор представен от ищеца е обещание за сключване на договор и не произвежда правно действие. Твърди че сумата от 9000 лева не му е била предадена от ищеца и е закупил МПС с личните си спестявания за сумата от 1500 лева от трети лица.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява.

Представлява се от адв. Ц. който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски. Ответникът А. Д., редовно призован не се явява. Представлява се от адв. К. който оспорва иска и моли за неговото отхвърляне като неоснователен.

1

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко продажба на моторно превозно средство от 31.01.2024г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието на договора, В.С.К и М.В.К. са продали на ответника А. Д. М. МПС-лек автомобил *** за сумата от 1500 лева.

По ч.гр.дело № 543/2025 г. о описа на РС-Карнобат, образувано по чл.410 от ГПК, ищецът И. Г. Д. се е снабдил със заповед за изпълнение № 344/08.05.2025 г. срещу А. Д. М. за сумата от 9000 лева, дадена като заем от заявителя на А. М., ведно със законната лихва от 07.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането и разноски в размер на 1053 лева от които 153 лева –държавна такса и 900 лева адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на ответника на 30.06.2025г. На 01.07.2025г. А. М. е депозирал възражение срещу заповедта, за недължимост на претендираната сума, което обосновава правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск срещу А. Д. М. за установяване дължимостта на вземането за което е издадена заповедта.

По делото е представен писмен договор/л.3/, сключен между страните на 20.03.2024г., в който е посочено, че И. А.ов дава на А. М. сума от 9000 лева за закупуване на лек автомобил марка *** който ще бъде използван за таксиметров превоз на пътници. Посочено е че А. Д. следва да изплати сумата до края на 2024г. или всяка следваща седмица да се отчита срещу подпис от 265 лева и в случай че договорът бъде възпрепятстван автомобилът ще бъде запориран.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. чл.240 ал.1 във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът в исковото производство не е претендирал законната лихва върху сумата от 9000 лева, която е била присъдена със заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради което съдът с крайния си акт не дължи произнасяне за законна лихва върху претендираната сума.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума или заместима вещ, респективно по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК 2 във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума или заместима вещ със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя, тъй като договорът за заем е реален договор и се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ.

Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена, а при заем за потребление се предава паричната сума. Доказването на сключен договор за заем става чрез възпроизвеждането пред съда /пряко или с поредица изключващи друга възможност косвени факти/ на изявлението на получателя, че получава определена сума пари със задължението да ги върне. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения.

Представеният договор от ищеца дава основание да се направи извод че на 20.03.2024г. страните са постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника като заем сумата от 9000лева, представляващи 4601,63 евро, но не се представиха доказателства за предаването на сумата от И. Г. Д. на ответника А. Д. М.. Такива доказателства липсват както в договора за заем така и извън него.

При така установеното от фактическа и правна страна по делото съдът приема че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид изхода на спора и в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски в исковото производство и в заповедното производство. Съдът не дължи произнасяне и за разноски в полза на ответника, който не е претендирал такива.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на И. Г. Д., ЕГН **********, от гр.Бургас, бул. “****“ №35, ет.1, ап.1, срещу А. Д. М., ЕГН **********, от с.*, с правно основание по чл.422 от ГПК, във вр. чл.240 ал.1 във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено, че А. Д. М., ЕГН **********, дължи на И. Г. Д., ЕГН **********, сумата от ***, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за 3 изпълнение № 344/08.05.2025г. по ч.гр.дело № 543/2025г. по описа на РСКарнобат.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________ 4