Протокол № 551 от 18.04.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 13/2022
- Вид
- Протокол № 551
- Подписан
- 18.04.2023
- В сила
- 18.04.2023
- Състав
- Мира Мирчева
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 551 гр. Пазарджик, 07.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20225220100013 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
„2М-НОНОВ И СИНОВЕ“ ООД (ищец), редовно призован чрез адвокат Т. В. В. от АК Пазарджик За него се явява адвокат Т. В., надлежно упълномощен, с пълномощно представено по делото.
С.
К.
Б.
(ответник), редовно уведомена от предходното заседание чрез адвокат П. М. Г. от АК – Пазарджик, се явява лично и с адвокат П. Г., надлежно упълномощена, с пълномощно, представено по делото.
Вещото лице Б. З. Г., редовно призован, не се явява.
По делото е постъпила молба с вх. № 7628/30.03.2023 г. от Б. Г., с която той уведомява съда, че съобщение за задачата е получил на 29.03.2023г., ден преди срока за представяне на СТЕ. Необходимо му му е време за оглед, измерване на място, изготвяне и представяне на необходимото заключение.
АДВОКАТ В.: – Моля да се даде ход на делото.
1
АДВОКАТ Г.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВОКАТ В.: – Госпожо съдия, аз съм направил искане след изслушване на експертизата да бъдат разпитани свидетелите по делото, но експертиза по делото няма.
АДВОКАТ Г.: – Аз пък, госпожо съдия, считам обратното. Считам, че следва преди изготвянето на експертизата да бъдат събрани гласните доказателства, тъй като те ще са от значение за изготвянето на самата експертиза.
Свидетелите ще дадат яснота относно факти, касаещи годината на построяване на сградата, експлоатацията й през годините, което ще има значение, наред с техническата документация, за изготвянето на заключението на вещото лице. Считам, че е по-правилно първо да се съберат гласните доказателства и след това да бъде изслушано вещото лице по допуснатата в предходното съдебно заседание задача на техническата експертиза.
Водим двама свидетели. Държим днес да бъдат разпитани.
Мога да ви посоча за какви обстоятелства, ако не сме ги изрично посочили. Ние по принцип сме поискали двама свидетели с отговора на исковата молба и двама свидетели с насрещната искова молба.
В днешното съдебно заседание водим двама свидетели за обстоятелствата: кога е бил закупен самият поземлен имот, от кого е бил закупен, след закупуването му какво е било построено в имота, респективно процесната сграда кога и от кого е била построена.
Изложили сме твърдения за предоставяне в заем на послужване процесната сграда на ответника в качеството му на физическо лице, едноличен търговец, към периода, когато е била предадено владението от законните наследници, от наследодателите на ответницата, която им е единствен законен наследник. В тази насока също тези обстоятелства ще ги установяваме с гласни доказателства, двама свидетели, които водим в 2 днешното съдебно заседание. Както и след като е бил предаден имота на ответника, какво е неговото състояние към настоящия момент и какво представлява процесната сграда, колко входа има процесната сграда, къде са разположени входните врати на процесната сграда и съответно ответницата има ли достъп до тази процесна сграда, респективно ищецът откъде има достъп до тези входове, в чий имот е разположен, в каква близост до жилищната сграда е разположен процесна сграда и съответно има ли изграден асмалък на процесната сграда, от кой е изграден и как се ползва и пространството над процесната сграда, по-скоро съоръженията, които са над процесната сграда. За това са днешните двама свидетели. И с оглед събраните днес гласни доказателства ще преценим дали да бъдат разпитани, дали ще направим искане за разпит на другите двама свидетели по насрещната ни искова молба.
Искам само да отбележа, макар че ответната страна не е посочила обстоятелството, които ще доказва с гласни доказателства, че правим възражение за доказване на обстоятелството, че е предадена сумата от 10 000 лв., с оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК. Възражение за недопустимост на гласни доказателства за предаването на сумата от 10000 лв.
10000 лв. е твърдението в исковата молба, че са дадени. В тази насока, ако поискат гласни доказателства за това обстоятелство – те са недопустими.
АДВОКАТ В.: – Госпожо съдия, продължавам да твърдя и да поддържам твърдението си, че свидетелите следва да бъдат разпитани след експертизата, защото ние няма как да навяваме данни а на вещото лице за тези обстоятелства предварително, Още повече, че те дори не са му нужни.
Вещото лице има задачи да извърши оглед на място и да констатира какво на място е направено, по отношение на инсталацията, по отношение на присъединяването на обектите, по отношение на входовете му, по памет цитирам. Така, че голяма част от тези неща не са относими към този момент, към един последващ – ок, възможно е. Към този момент считам, че не е наложително.
От друга страна, аз се противопоставям на искането за свидетели по отношение установяване на договорни правоотношения, а именно считам, че е недопустимо чрез този доказателствен способ да се установява наличието на 3 договор за наем. Още повече, че другата страна до този момент твърдеше, че такъв има, дори писмен. Считам, че е недопустимо със свидетелски показания.
По отношение на възражението, което е направено за това, дали ние ще установяваме със свидетелски показания дадена сума, аз считам, че това възражение е направено в един късен процесуален момент и неговата възможност е преклудирана.
Това нещо следваше да бъде направено най-късно в първо съдебно заседание до доклада по делото, да не стигаме още по напред с отговора на исковата молба, но да кажем крайният процесуален момент е докладът по чл.
146 ГПК. В този смисъл е моето становище. За мен е процесуално правилно първо да се извърши експертизата, съдът ще бъде наясно с цялата обстановка, за да може да се направи един качествен разпит на всички свидетели по делото.
То ще стане ясно от самата експертиза и оттам свидетелските показания просто ще допояснят нещата фактологически. Но експертизата няма за задача да установява давност на някакво строителство например, а по-скоро какво е в момента и как е присъединен обектът, присъединен ли е, по какъв начин е присъединен.
АДВОКАТ Г.: - Госпожо съдия, искам да подчертая, че гласните доказателства имат същата тежест, каквато има експертизата. Не може да се дава приоритет на едно доказателствено средство над друго. Ще бъдат ценени както гласните показания, така и събраната експертиза от съда на база всички останали и събрани доказателства. Няма пречка с гласни доказателства да се установяват включително и факти на година на построяване на обект, ползването на имота през годините, съответно начинът му на ползване от лицата, които са го ползвали през годините.
На следващо място искам да подчертая, че в отговора сме твърдяли, както и в насрещната искова молба, че става въпрос за послужване, но дори и да става въпрос за договор за наем, се касае за неформален договор. Законът не поставя изискването на форма като условие за действителност на договора и няма пречка обстоятелствата относно сключването и възникването на тези договорни отношения, респективно развитието им през годините, да бъдат 4 установени с гласни доказателства.
Относно възраженията по чл. 164 ГПК искам само да отбележа, че във вашия доклад липсва указание по чл. 156, ал. 2 ГПК: „В искането за допускане разпит на свидетел страната посочва за кои факти ще бъде разпитван, трите му имена и адреса, когато иска призоваването му“. В тази връзка считам, че не може да има преклузия за недопустимост на свидетелски показания, тъй като самото ГПК го установява, ако няма съгласие в тази насока, няма как да бъдат събрани.
АДВ. В.: - Аз ако позволите, докладът беше приет без никакво възражение. Т.е. ако е имало някакви възражения, моментът бе тогава, към приемането на доклада.
АДВ. Г.: - Аз правя искане да ги задължите да посочат имената на свидетелите, които ще бъдат разпитани и фактите и обстоятелствата, които ще установят по чл. 156, ал. 2 от ГПК, да посочи имената на свидетелите и фактите, които ще установява с тях, за да си направя възражението.
АДВ. В.: - Между другото искането е реципрочно и от моя страна.
АДВ. Г.: - Аз в това съдебно заседание ги казах. Ще им кажа имената, не е проблем.
По отношение първо на преклузията, съдът намира, че тя не се отнася до възраженията по правото, включително до възраженията за допустимост на свидетелските показания. Те могат да се правят във всеки един момент, тава са правни съображения, а преклузията засяга твърденията за факти, на които се основават възраженията, т.е. възраженията основани на определени факти. не е възможно, в който и да било етап да се преклудира възражението за недопустимост на свидетелските показания на основание чл. 164 от ГПК.
По отношение на уточняването кои свидетели ще бъдат разпитани и кои факти ще установяват, поначало е така – страната в искането си трябва да ги уточни, а ако не го е направила, съдът следва да й укаже. До момента не е указано, но щом страните държат, следва да се направи.
СЪДЪТ
5
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на двете страни да уточнят имената на свидетели и обстоятелствата, които те ще установяват, след което съдът ще се произнесе по допускането на всеки един свидетел поотделно.
СЪДЪТ счита, че няма нищо, което да налага определена поредност на изслушването на вещото лице и на свидетелите. Нещо повече уместно е свидетелите да бъдат разпитани днес, от една страна защото вече са дошли и би могло да нямат възможност в друго съдебно заседание да се явят. От друга, че колкото по-скоро бъдат разпитани, толкова по-малко ще бъдат повлияни от обстоятелства, които ще се установят по делото.
Ако се наложи някой разпит, ако след изслушване на експертизата се установи, че някой въпрос може да бъде поставен допълнително на някой от свидетелите, няма пречка този свидетел да бъде доведен отново за отговор на този въпрос.
Наистина заключението на вещото лице не би следвало да има нужда от показанията на свидетелите, евентуална за давността на присъединяването ако това не може да се види при оглед, но вещото лице ще отговори според това кое може да прецени. От друга страна обаче няма и причина да бъде отлаган разпита на свидетелите след изслушването на вещото лице.
АДВОКАТ свидетелите.
В.: – Ще поискам срок за уточняване имената на
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА десетдневен срок на адвокат В. за уточняване обстоятелствата и имената на свидетелите.
6
АДВОКАТ Г.: - Имената на свидетелите са: Н.М.Б. и З.Г.Б., за тези обстоятелства, които посочих по-горе: кога е бил закупен самият поземления имот, от кого е бил закупен, след закупуването му, какво е било построено в имота, респективно процесната сграда кога и от кого е била построена, както и след като е бил предаден имотът на ответника, какво е неговото състояние към настоящия момент и какво представлява процесната сграда, колко входа има процесната сграда, къде са разположени входните врати на процесната сграда, ответницата има ли достъп до тази процесна сграда, респективно ищецът откъде имат достъп до тези входове, в чий имот е разположен, в каква близост до жилищната сграда е разположена процесната сграда, има ли изграден асмалък на процесната сграда, от кого е изграден и как се ползва пространството над процесната сграда, по-скоро съоръженията, които са над процесната сграда.
АДВОКАТ В.: – Държа да се запише, че имам възражение срещу разпита на това лице, което беше в залата.
Възразявам за разпита на свидетеля Н.Б., тъй като той съдебната зала от самото начало на съдебното заседание. присъства