Решение № 224 от 16.05.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Даниел Луков

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Ася Петрова като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200288 по описа за 2025 година Производството е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационен протест на прокурор при АП - София и по касационна жалба на частните обвинители А. С. И., И. С. Н. и Ц. И. Б., подадена чрез упълномощения им повереник адвокат М.

Д., срещу решение № 9 от 09.01.2025 г. на Апелативен съд – София, постановено по ВНОХД № 1327/2023 г. по описа на същия съд.

В протеста са заявени всички касационни основА.я – че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се, че превратното тълкуване на доказателствата по делото при установяване на правно релевантните факти и отклонението от принципите за изграждане на вътрешното убеждение върху обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл. 14 НПК) са довели до неправилно приложение на закона (чл.348 ал.1 т.1 от НПК), в резултат на което съдът е оправдал частично подсъдимия за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП. Поддържа се становище, че установеното по делото поведение на подсъдимия е в разрез с разпоредбата на чл. 20 ал.1 от ЗДвП. Претендира се, че въззивният съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал.3 т.2 от НПК, тъй като не са изложени мотиви на какво процесуално основание е отменил присъдата в частта й относно наложеното с нея кумулативно наказание по чл.

343г вр. чл. 343, вр. чл. 37, ал.1, т. 7 от НК и тъй като липсват мотиви по въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, и по-конкретно по каква 1 причина смята, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно.

Излагат се аргументи, че разпоредбата на чл. 343г от НК е императивна и че задължава съда във всички случаи на чл. 343 от НК да постанови лишаване от право по чл. 37 ал.1 т.7 от НК. Оспорвайки отдаденото от въззивния съд значение на тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата, на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия и на тежестта на предходните извършени от подсъдимия административни нарушения по ЗДвП, прокурорът счита, че в случая липсват каквито и да било основА.я за отмяна на присъдата в частта й относно наложеното с нея кумулативно наказание по чл. 343г вр. чл.343 вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК. Настоява се, че с намаляването на размера на наказанието „лишаване от свобода“ на основание чл. 55 ал.1 т. 1 от НК и с отмяната на присъдата в частта за приложението на чл. 343г от НК не биха могли да се постигнат целите на наказанието по чл. 36 от НК и по-конкретно индивидуалната и генералната превенция. Сочи се, че е наложено явно несправедливо наказание, което очевидно не съответства на обществената опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите на чл.36 от НК — касационно основание по чл. 348 ал.5 т. 1 от НПК. Твърди се, че наличието на заявените касационни основания налага отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5, вр. ал. 3, т.1, т. 2 и т. 3 от НПК се предлага касационната инстанция да отмени решение № 9/09.01.2025 г. на Софийски апелативен съд по ВНОХД № 1327/2023 г. и върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В жалбата на частните обвинители, подадена чрез упълномощения им повереник адв. Д., също са заявени всички касационни основания. В тяхна подкрепа са изложени твърдения, че въззивната инстанция е постановила неправилен, необоснован и противоречащ на закона съдебен акт, а наложеното наказание е явно несправедливо и е в противоречие с фундаменталния принцип „наказанието е съответно на престъплението“; че обжалваното решение е постановено в противоречие на материалноправната норма на чл. 54 от НК в контекста на основание за съответност на наложените санкции на конкретната тежест на инкриминираното деяние и личната опасност на дееца; че с отмененото кумулативно наказание по чл. 343г, във вр. с чл.

37, ал.1, т. 7 НК въззивната инстанция е проявила прекомерна снизходителност и несправедливост при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия; че несъблюдаването на процесуалния и материалния закон при определяне наказанието и отмяната на наложеното с първоинстанционната присъда кумулативно наказание по чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 НК е довело до явна несправедливост на санкцията. Развити са и доводи, че АС-София не е оценил обективно, всестранно и пълно, съгласно императивните предписания на чл. 14 от НПК, всички релевантни за наказателната отговорност обстоятелства в аспекта на предявените от нормите на чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т.1 от НК изисквания, с което е допуснал съществено процесуално нарушение с произтичащите от това неправилно приложение на чл.54 и чл. 55, ал. 1, т.1 НК и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Излагат се и аргументи, че при преценката, обосновала налагане на наказание лишаване от свобода под определения от закона минимум и отмяна на наложеното с първоинстанционната присъда кумулативно наказание по чл.

343г във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 НК, въззивната инстанция е подценила и пренебрегнала изключително високата степен на обществена опасност на инкриминираното престъпно поведение с оглед тежкия вредоносен резултат - загубата на човешки живот, зачестилите проявления на подобни отклонения от правилата за движение по 2 пътищата, стоящи в основата на множество пътни-транспортни произшествия и зачестилата смърт на невинни участници, както и генералната превенция, обуславяща необходимостта от възпитателно и предупредително въздействие на санкцията спрямо останалите членове на обществото. В тази връзка се изтъква, че е демонстрирано грубо нарушение на правилата за движение по пътищата. Сочи се също, че при определяне размера на наказанието „лишаване от свобода” въззивният съд неправилно е възприел като смекчаващи вината обстоятелства управлението на автомобила в рамките на разрешената скорост в конкретния пътен участък и изразеното от подсъдимия съжаление. Застъпва се тезата, че определяне на наказанието под минимума и неналагането на кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС при актуалния облик и динамика на извършените деяния по чл. 343 от НК от водачи, управляващи МПС с превишена скорост, индицира на опасност този подход да бъде възприет като безнаказаност. Оспорва се преценката на апелативния съд за наличието на законови предпоставки за определяне на наказанието лишаване от свобода под определения от законодателя минимум и за отказ да бъде приложено наказание лишаване от права. Изтъква се, че въззивният съд е следвало да съобрази високата степен на обществена опасност на деянието и на подсъдимия; както и че неправилно не е съобразил цялостното поведение на подсъдимия като водач на МПС по време на инцидента и след това. Заявява се становище, че тежестта на конкретно извършеното деяние, отнемането на един човешки живот, неговото социално отражение и очакванията на гражданите като насоченост на генералната превенция и получено възмездие за престъпния акт формират извод, че за постигане целите на наказанието е необходимо подсъдимият да бъде наказан с посоченото в закона наказание, а не под неговия минимум. С оглед така изложеното и на основание чл.

354, ал. 1 т. 4 от НПК се отправя молба към касационната инстанция да измени обжалваното решение като постанови друго, с което да бъде увеличено наложеното на подсъдимия Д. Й. наказание в размер, предвиден в закона, както и да му бъде наложено кумулативно наказание по чл. 343г, вр. е чл. 37 ал.1 т. 7 от НК отнемане на право да управлява МПС за определен от закона период.

В съдебното заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа касационния протест само в частта относно неналагането от апелативния съд на наказанието лишаване от правоуправление, като не поддържа протеста в частта, в която се претендира нарушение на материалния закон при постановеното частично оправдаване на подсъдимия относно нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Счита за основателно оплакването в протеста за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на апелативния съд поради неизлагането на мотиви защо не е наложил наказанието лишаване от правоуправление. Изтъква, че видно от мотивите на въззивния съдебен акт съдът не се е позовал на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, но счита за процесуално нарушение не толкова този пропуск на въззивния съд, колкото липсата на мотиви и аргументи защо е счел, че с неналагането му ще се постигнат целите на наказанието. Заявява, че в материалите по делото не се съдържат доказателства, които да сочат за наличието на условия за прилагането на тази разпоредба. Счита касационната жалба на частните обвинители за неоснователна, тъй като механизмът на осъществяване на процесното деяние не разкрива по-висока степен на обществена опасност от коментираната от съда. Намира, че при определяне на наказанието „лишаване от свобода“ съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Предлага да се остави без уважение касационната жалба на частните обвинители, а с оглед депозирания протест да се отмени въззивния съдебен акт и делото да се върне за ново разглеждане.

3

Защитникът на подсъдимия Д. Й. адв. П. заявява, че касационната жалба на частното обвинение е неправилна и необоснована, като подкрепя становището на представителя на ВКП, че не е нарушен материалния закон с оправдаването на подсъдимия за нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Намира, че апелативният съд се е мотивирал защо не налага наказанието лишаване от право по чл. 37 ал.1 т. 7 НК.

Заявява, че макар в мотивите на решението да не е посочено като правно основание чл. 55, ал. 3 НК описаното в тях е красноречиво и подсказва именно за това. Моли да се потвърди решението на въззивния съд.

В лична защита подсъдимият Д. Й. заявява съгласие с казаното от защитника му, а в последната си дума моли да се потвърди решението на апелативната инстанция.

Частните обвинители А. С. И., И. С. Н. и Ц. И. Б. не се явяват и не вземат становище. Не се явява и повереникът им адв. Д.. От последната е постъпила писмена молба, в която поддържа касационната жалба и намира за основателен депозираният протест. Моли да бъде уважена подадената от нея касационна жалба и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК да се измени обжалваното решение като бъде постановено друго, с което да бъде увеличен размера на наложеното на подсъдимия Д. Й. наказание поне до минималния размер, предвиден от закона, както и да му бъде наложено кумулативно наказание по чл. 343г вр. с чл. 37 ал.1 т.7 от НК - отнемане на право да управлява МПС за определен от закона период.

ВКС, след като обсъди изложените в протеста и в жалбата доводи в подкрепа на релевирА.те оплаквА.я, както и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 124/20.07.2023 г., постановена по нохд № 518/2023 г. по описа на СГС, подсъдимият Д. Г. Й. е признат за виновен в това, че на 28.11.2021 г. около 17:22 часа в /населено място/, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка /марка/, модел /модел/ с peг. № /рег. номер/, по платното за движение на /улица/, в посока от /улица/ към /улица/ и в района на № /номер/ нарушил правилата за движение по пътищата визирА. в ЗДвП: чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, кoито управляват”; чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП: Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като не се съобразил с намиращия се на платното пешеходец С. И. И., ЕГН **********, който пресичал /улица/ в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, реализирал пътно-транспортно произшествие с него и по непредпазливост причинил смъртта на С. И., поради което и на основание чл. 343 ал. 1 б. “в” вр. чл. 342 ал.1 пр.3 вр. чл.54 ал.1 НК е осъден на наказание лишаване от свобода в размер на две години, като е оправдан за това да е нарушил разпоредбите на чл.116 и чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП. С посочената присъда на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години считано от влизането й в сила. Със същата присъда на основание чл.343г вр. чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр. чл.37, ал.1, т.7 НК подсъдимият Д. Г. Й. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. С присъдата на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Д. Г. Й. е осъден да заплати направените по делото разноски.