Решение № 1150 от 08.12.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1150 гр. Кюстендил, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520100584 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 и чл.86 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу З. С. А. за сумата от 2933,08 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № FL666764/14.12.2012г., сключен между З. С. А. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, което вземане е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното плащане, за което вземане е издадена Заповед № 1096 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.12.2022г. по ч.гр.д. № 2349/2022г. по описа на РС – Кюстендил.

В исковата молба се твърди, че на 14.12.2012г. между ответника и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № FL666764/14.12.2012г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя /настоящия ответник/ паричен кредит в размер на 3710 1 лева, който бил напълно усвоен от същия. Предоставената сума се олихвявала с лихвен процент, подробно описан в т.3 от Договора. Кредитополучателят се бил задължил да погасява задължението си по кредита на 84 месечни вноски с краен падеж 14.12.2019г. През първите девет месеца от договорния период кредитополучателят дължал месечни вноски в размер на 15,64 лева, представляващи възнаградителна лихва и 0 лева за главница, а след първите десет месеца – в размер на 74,50 лв., с последна изравнителна вноска в размер на 73,90 лв., съгласно чл.6 и 7 от Договора и от Погасителния план към него.

Твърди се, че ответникът спрял да изпълнява задълженията си по договора, като останали непогасени задължения за главница в размер на 2933,08 лв.

Кредитът станал изцяло изискуем с настъпването на падежа на последната вноска, а именно – на 14.12.2019г. На 18.01.2016г. между ищеца и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, съответно ищецът станал собственик на вземанията срещу ответника и последният бил уведомен за прехвърлянето с изпращане на писмо-уведомление. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. В същата излага доводи за нередовност на същата. На следващо място, намира така подадения иск за неоснователен, като го оспорва по основание и по размер. Прави възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност.

Счита, че не е бил надлежно уведомен за извършената цесия от страна на стария кредитор, поради което ищецът не се явявал кредитор на процесното вземане. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, приема за установено следното:

Предявен е по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед № 1096 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.12.2022г. по ч.гр.д.

№ 2349/2022г. по описа на РС – Кюстендил. Искът е допустим като предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по 2 чл.410 ГПК, а исковата молба е редовна от външна страна.

За да бъде уважен предявеният иск, доколкото съдът е обявил в доклада си по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ответника и цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № FL666764/14.12.2012г. за сумата в размер на 3710 лв., с краен падеж на плащане – 14.12.2019г., в тежест на ищеца е да докаже усвояването на претендираната главница от страна на ответника; размера и изискуемостта на вземането; изпадането на ответника в забава, наличието на валидно правоотношение по договор за цесия между ищеца и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, уведомяването на ответника за цесията; обстоятелства довели до спирането и прекъсването на давността.

Относно оспорването на размера на претендираната сума, както и на основанието, на което се претендира, съдът намира следното:

Видно от Договор за потребителски кредит № FL666764/14.12.2012г., сключен между ответника и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, по силата на същия е уговорено дружеството, в качеството му на кредитодател, да предостави на ответника, в качеството му на кредитополучател, сумата в размер на 3710 лева. Съгласно чл.6, ал.1 от Договора кредитополучателят се задължава да погасява кредита на равни месечни вноски, посочени като брой и размер в Погасителния план, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска: 15,46 лева за първите 9 месеца от срока, доколкото съгласно чл.4, ал.1 от Договора е уговорен гратисен период за плащане на главницата;

74,50 лева – за периода след първите девет месеца до крайния период на издължаване на кредита, като последната вноска е в размер на 73,90 лева. От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира на основание чл.202 ГПК като обективно и компетентно изготвена се установява следното: с банково бордеро № 613697/14.12.2012г. по сметката с титуляр ответника е преведа сума в размер на 3710 лева. Съгласно предоставени изчисления от банкови сметки с титуляр ответника към датата на прехвърляне на задълженията съгласно договора за цесия – 18.01.2016г. задължението за главница възлиза на 3126,77 лева, доколкото били заплатени 520,43 лева за периода 21.01.2014г. – 30.11.2015г., както и 62,80 лева, представляващи 10-та и 11-та погасителни вноски. След прехвърляне на вземането е преведена сума в размер на 193,69 лева, която е отнесена изцяло 3 за погасяване на главницата. Вещото лице е посочило, че останалата неизплатена главница е в размер от 2933,08 лева, както и договорна лихва в размер на 406,31 лева, като последната не е предмет на спора. Съгласно чл.7, ал.1 от Договор за потребителски кредит № FL666764/14.12.2012г. е предвидено заплащане на дължимите вноски до 14-то число на съответния месец. Предвид установеното от вещото лице плащане само на горепосочените суми и предвид крайния срок на действие на сключения договор – 14.12.2019г., е налице изискуемост на всички неплатени вноски към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

По отношение на извършената цесия съдът намира следното:

Представен е договор за възлагане на вземания, сключен между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както и потвърждение, подписано на 18.01.2016г. за това, че цедентът в качеството си на кредитор е сключил договори за кредит, описани в Приложение № 1 към потвърждението с посочване /включително, но не само/ на идентификационния номер на договора за кредит, име и ЕГН на основния кредитополучател по съответния договор. Посочено е, че всеки един от цедента и цесионера потвърждават, че цесията е в сила от 18.01.2016г. и на датата на приключване цесионерът е придобил всички вземания на цедента във връзка с портфейла. От приложение № 1 /л. 17/ се установява, че вземанията по процесния договор са били предмет на сключената цесия, доколкото са посочени имената на ответника, номера на договора и остатъкът от неплатените суми по същия.

Представено е и пълномощно от изпълнителния директор и прокурист на „Юробанк България“ АД, с което упълномощават адвокатско дружество „***“, адв. М. Х. Х., адв. М. О. Н., адв. П. В. В., адв. Р. Ж. М., адв. А. М. К., адв. Г. И. Х., адв. И. В. Н. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД да представляват банката като извършват следните действия във връзка с Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. – да уведомяват съгласно условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД физическите лица – длъжници /в това число основни длъжници, съдлъжници и поръчители/ по договори за потребителски кредити /в това число договори за кредитни карти и овърдрафти/ за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу физически лица – длъжници, 4 произтичащи от посочените договори за кредит, предмет на договор за прехвърляне на вземания; да извършват всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, прехвърлени въз основа на Договора за прехвърляне на вземания, като третират всички лични данни по стриктно конфиденциален начин и осигуряват пълно спазване на приложимите изисквания за защита на личните данни. Посочено е, че пълномощното е валидно до 31.01.2026г., ако не бъде оттеглено по-рано от упълномощителя с писмено уведомление до всяко от упълномощените лица.

Представено е пълномощно от управителя на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – Р. И. М.-Т., в полза на адв. П. В. В., в качеството му на представляващ и управляващ съдружник на Адвокатско дружество „В. и партньори“ със следните права: да уведомяват всички длъжници по законоустановения ред и съгласно одобрените образци към съответните договори за цесия, сключени между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и банки, финансови институции, кредитни институции и други небанкови търговски дружества, по силата на които вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Пълномощното е от 01.01.2022г. и е безсрочно.

Представено е уведомление с изх. № 741/28.10.2022г., адресирано до ответника, и изходящо от цитираното адвокатско дружество, в което е посочено, че с Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, банката е прехвърлила на „ЕОС Матрикс“ ЕООД задължението на ответника спрямо „Юробанк България“

АД, FL666764/14.12.2012г. Видно от обратната разписка уведомлението не е получено от ответника.

Съответно, по делото е налице приложено към исковата молба уведомление, изходящо от пълномощник на цедента, както и на цесионера, адресирано до ответника за сключената цесия. Съдът намира, че получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на исковата молба и доказателства към нея, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, не може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника /в този смисъл – Решение № 114/07.09.2016г. по т. д. № 362/2015г. на ВКС, II ТО/, и 5 следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. В случая към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ищецът в качеството му на цесионер е активно легитимиран да предявява процесния иск, като ответникът е уведомен за извършената цесия с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея. От гореизложеното се установява, че ищецът е активно легитимиран да претендира процесните суми.

С оглед на основателността на претенцията, следва да бъде разгледано своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност.

Вземанията за главница по договор за заем се погасяват с общата петгодишна погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Независимо че е уговорено същият да се връща на части, тоест на вноски с определен падеж и размер, то съгласно решение № 261/12.07.2011г. по гр. д.

№ 795/2010 г., ІV г. о., ВКС, решение № 103 от 16.09.2013г. по т. д. № 1200/2011г., II т. о., решение № 582/21.12.2010г. по гр. д. 1384/2009г. на IV г. о. на ВКС и др., касае се не за периодични плащания, а за изпълнение на части на едно общо задължение, поради което и приложима към погасяването му по давност е нормата на чл.110 ЗЗД и давността е петгодишна. Фактът, че в договора е предвидено разсрочено изпълнение на задължението за връщане на заемната сума не прави вземането „периодично плащане“, по смисъла на чл.111, б.„в“, предл. трето ЗЗД , тъй като при периодичните плащания и двете насрещни престации се характеризират с периодичност на изпълнението на повтарящи се задължения /както е например при наема, възнаградителната лихва, доставката на електроенергия, топлинна енергия и т. н./, а в случая се касае за еднократно предаване на заемна сума, чието връщане е разсрочено на определени интервали от време до определена крайна дата.