Решение № 96 от 27.06.2017, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 275/2016
- Вид
- Решение № 96
- Подписан
- 27.06.2017
- В сила
- 16.01.2018
- Състав
- ПЕТЪР СЛАВОВ ПЕТРОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 927 от 22.03.2016 · ПЕТЪР СЛАВОВ ПЕТРОВ
- Определение № 300 от 10.05.2016 · ПЕТЪР СЛАВОВ ПЕТРОВ
- Определение № 8 от 06.01.2017 · ПЕТЪР СЛАВОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.32, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.57а · Закон за устройство на територията
- § 5, т.80 · Закон за устройство на територията
Р Е Ш Е Н И Е №96
Град Несебър, 27.06.2017г.
Несебърският районен съд, трети състав, в публично съдебно заседание на двадесети април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР П. при секретаря Донка Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Петър П. гр.д.№ 275 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на молба с правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността, за определяне режим на ползване между съсобственици.
Ищецът В.Д.Р. с ЕГН ********** твърди, че с ответниците Д.Д.Г. с ЕГН **********, Л.Д.Ф. с ЕГН **********, В.И.Г. с ЕГН **********, Р.П.А. с ЕГН **********, Б.П.Г. с ЕГН **********, М.К.К. с ЕГН **********, и Д.К.Г. с ЕГН **********, са законни наследници на общите им наследодатели Д. Г.Г., починал на
07.08.1991г., и Л.А.Г., починала на 01.06.1998г., и в това им качество са придобили собствеността върху оставен им от наследодателите Поземлен имот с идентификатор ********, находящ се в село Равда, ********, община Несебър, ведно с построените в имота Жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор ********.1 със застроена площ от 85 кв.м., на два етажа, и Постройка на допълващо застрояване с идентификатор ********.2 със застроена площ от 35 кв.м. на един етаж. В имота имало и построени павилиони. Освен притежаваната по наследство от наследодателите на страните идеална част от имота, ищцата твърди, че е закупила преживе от тях и 250/430 идеални части от поземления имот, поради което твърди, че притежава общо 382,40/912 идеални части от поземления имот, първият и вторият ответници притежават по 132,40/912 идеални части за всеки от тях; третият, четвъртият и петият ответници са собственици на по 44,13/912 идеални части за всеки от тях, а последните двама ответници притежават по 66,20/912 идеални части за всеки от тях. Поради влошените междуличностни отношения между съсобствениците, същите не могат да постигнат съгласие относно начина на разпределение ползването на незастроената част от поземления имот. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде разпределено ползването на незастроената част от съсобствения поземлен имот между съсобствениците съобразно притежаваните от тях права – дяловете от правото им на собственост, и съобразно ползването на построените в поземления имот сгради.
В отговора на исковата молба, подаден от ответниците Б.П.Г. и В.И.Г., същите признават, че са собственици по наследство на по 44,13/912 идеални части от правото на собственост върху поземления имот за всяка от тях, както и че ищцата притежава общо 382,40 идеални части. Считат, че ищцата е следвало да изложи факти, относно как и кога сегашната площ на поземления имот е 912 кв.м., а липсата на твърдения в тази насока предполагало нередовност на исковата молба. По същите съображения ищцата е следвало да посочи съществуването на всичките три сгради в поземления имот.
Твърдят също, че масивните сгради, построени в имота, не се ползват, а павилионите са премахнати на 14.03.2016г. като незаконно поставени преместваеми обекти по реда на чл.57а от ЗУТ въз основа на влезли в сила заповеди на Кмета на Община Несебър. Местата, на които са били незаконно поставени тези павилиони, също следва да бъдат предмет на разпределение на ползването като незастроена част от поземления имот.
Ответниците Д.Д.Г. и Д.К.Г. в подадения от тях отговор на исковата молба изразяват становище за неоснователност на иска за разпределение ползването с довода, че липсват достатъчно доказателства, че страните по делото притежават в съсобственост процесния поземлен имот. Повод за така изразената позиция им служи факта, че предмет на съдебната делба от 1967г. не е била собствеността на Г.П.Г., а на друго лице – Г.П. Б.. Липсвали доказателства за идентичност на лице предвид различните фамилни имена.
Отделно от това, през 1948г. имотът бил неурегулиран, а през 1967г., по време на извършване на делбата, същият бил урегулиран, но с различен номер и с различна площ според последващия план, а при делбата се образували два нови имота, чиято обща площ е не 2 000 кв.м., а 1 207 кв.м., включващо площта на единия парцел от 595 кв.м., площта на другия от 612 кв.м., и разлика, която е достатъчна за обособяването на трети парцел. Това означавало липса на данни за пълната идентичност на образуваните при делбата два имота с този, който е бил собственост на Г.П.Г..
Описаният в нотариалния акт от 1990г. поземлен имот, в който е обективиран договорът, с който е прехвърлена идеална част на ищцата, също е различен от този, предмет на делбата от 1967г., включително и по площ по действалите регулационни планове и според сега действащия кадастрален план. Това прави невъзможно установяването на идентичността на имота според сега действащия регулационен план, предвид на това дали и кога е настъпвало отчуждителното действие на предходен регулационен план, прилагани ли са или не измененията на застроителния и регулационен план. Изясняването на тези факти се налага от значителната разлика в площта на имота при действието на различните регулационни планове и е от значение за установяване съсобствениците на имота, квотите им от правото на собственост и площта на поземления имот, чието разпределение на ползването се иска. Като друг основен довод за неоснователност на иска тези двама ищци посочват обективната невъзможност за разпределението на ползването на поземления имот, защото не се искало разпределение на ползването и на съсобствените сгради и защото самата конфигурация и площ на незастроената част от двора не позволява реален дял за ползване за всеки съсобственик, достъп на всеки един от тях до сградите. Молят иска да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени направените от тях разноски.
Ответникът Р.П.А. също е подала отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск. Счита за безспорно, че страните са съсобственици на процесния поземлен имот, ведно с построените в него жилищна сграда и постройки на допълващо застрояване. Оспорва единствено квотите от правото на собственост на всеки от съсобствениците, с оглед различната квадратура на имота според действащия и предходните регулационни планове. Желае да й бъде предоставена за ползване североизточната част от поземления имот, която част граничи със собствения й недвижим имот.
Ищцата не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощения си адвокат, който заявява, че поддържа иска си по чл.32, ал.2 от ЗС, взема становище по доводите на ответниците, изразени в отговорите на исковата молба, като счита същите за неоснователни. В хода по същество прави искане разпределението на ползването на незастроената част от поземления имот да се извърши съобразно допълнителното заключение на вещото лице, вариант три, приложение седем, тъй като счита, че този начин на разпределение съответства в най-голяма степен както на квотите от правото на собственост, така и на установения начин на ползване от съсобствениците, и в частност на частта, ползвана от ищцата. Представя писмени бележки, в които обсъжда събраните по делото писмени и гласни доказателства, според които се доказало и действията на ищцата, извършвани в тази част от имота, който тя ползва и която желае да й бъде предоставена за ползване чрез разпределението на това ползване между съсобствениците, и моли съдът да съобрази това фактическо положение от гледна точка на неговата целесъобразност.
Процесуалният представител на ответниците Б.П.Г. и В.И.Г. също изразява становище в съдебно заседание, че разпределението на ползването на незастроената част от дворното място от поземления имот следва да се извърши съобразно предложения от вещото лице трети вариант, по който начин двете ответници е предвидено да ползват съседни части от имота (дялове 4 и 6). Възразява против първоначално предложените варианти от вещото лице, защото те предвиждат да се приспада застроената площ от имота, не предвиждат излаз откъм лицевата улица от север за всеки от съсобствениците, водят до разпокъсване на частите от имота и образуване на малки, практически неизползваеми части за някои от съсобствениците.
Ответниците Д.Д.Г., Л.Д.Ф. и Д.К.Г. не се явяват в съдебно заседание, представляват се в едно от съдебните заседания от упълномощения от тях адвокат, който поддържа, че искането е неоснователно поради обективна фактическа невъзможност за ползване на незастроената част, а предоставянето на отделните съсобственици за ползване на отделни реални части от поземления имот било нецелесъобразно и функционално невъзможно.
Упълномощеният от ответника Р.П.А. адвокат предлага ползването да бъде разпределено съобразно приложение 2 от първоначалното заключение на вещото лице, тъй като според него всички съсобственици ще имат достъп и лице откъм централната улица, докато третият вариант би ощетил съсобствениците от това.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт № 5, том І, регистър 9, дело № 5/1948г. на Поморийски околийски съдия, на Г.П. Б. (записан в документа с фамилно име Г.) – общият на страните наследодател, е придобил правото на собственост върху недвижими имоти, между които и дворно урегулирано място, находящо се в село Равда, Поморийска околия от 2 000 кв.м., при съседи: Л.М., от двете страни път и черковния двор. Съгласно одобрения впоследствие кадастрален план със Заповед № 797/27.06.1963г., имотът е с пл.№ 90, в кв.15 и за него са отредени за жилищно застрояване УПИ *****и УПИ ІІІ-90. По отношение на имота е била извършена съдебна делба между наследниците на починалия на 06.05.1951г. Г.П. Б. – Д.Г. Б. и Мария Георгиева Б.а, съгласно която Д.Г. Б. е станал едноличен собственик на Дворно място, намиращо се в село Равда, Бургаски окръг от 2000 кв.м., съставляващо имот пл.№ *****в кв.15 със застроена в него жилищна сграда на 72 кв.м., от който имот се образуват следните парцели: 1) Парцел *****от квартал 15 по плана на село Равда, Бургаско, от 595 кв.м., със застроена в него жилищна сграда на 72 кв.м., и 2) Парцел І*****в кв. 15 по плана на село Равда Бургаско, от 612 кв.м. празно дворно място.
Със Заповед № 6/01.04.1988г. е бил одобрен действащия и понастоящем застроителен и регулационен план, според който имотът е с пл.№ 304, за който първоначално е отреден за жилищно застрояване УПИ ****в кв.29 с площ 946 кв.м., а след актуализацията УПИ *****в кв.21 с площ 686 кв.м.
На 11.10.1990г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 223, том І, дело № 390/1990г. на Несебърския районен съд, по силата на който Д.Г.Г. и Л.А.Г. са продали на дъщеря си В.Д.Р. – ищцата, 250/430 идеални части кв.м. от дворното място, цялото с площ от 430 кв.м. (каквато площ имотът никога не е имал, като към датата на сделката той е с площ от 686 кв.м.), образуващо парцел ****в кв.29 по плана на село Равда, БЕЗ изградената в него двуетажна жилищна сграда на площ от 72 кв.м., която остава изключителна собственост на продавачите.
Д.Г.Г. е починал на 07.08.1991г., а след смъртта и на съпругата му Л.А.Г., починала на 01.06.1998г., останалите негови законни наследници и петимата му низходящи: ищцата В.Д.Р., ответниците Д.Д.Г., Л.Д.Г., както и П.Д.Г. и К.Д.Г., са придобили по наследство останалите идеални части от имота, които не са били предмет на сделката.
К.Д.Г. е починал на 06.07.1999г. и е оставил за свои законни наследници низходящите си М.К.К. и Д.К.Г., които са наследили притежаваните от нето преживе идеални части от поземления имот.
П.Д.Г. е починал на 18.06.2005г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си В.И.Г. и дъщерите си Р.П.А. и Б.П.Г., които също са наследили притежавания преживе от прекия си наследодател дял от съсобствеността.
Вещото лице не дава отговор, след като понастоящем действа застроителния и регулационен план от 1988г., не е одобряван нов и не е изменян, на какво основание и откога площта на поземления имот се е променила от 686 кв.м. и понастоящем е 912 кв.м., която площ съвпада и с одобрената през 2008г. кадастрална карта, според която поземленият имот се индивидуализира с кадастрален номер ********.
Разпечатката съдържа 26 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bfbeb30e-0bd0-4d36-a79e-f1d0adc99d51