Решение № 5839 от 30.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8549/2023
- Вид
- Решение № 5839
- Подписан
- 30.10.2024
- В сила
- 30.10.2024
- Състав
- Елена Иванова, Георги Кацаров, Ивета Антонова
Цитирани разпоредби
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 137 · Закон за енергетиката
- чл. 137, ал. 2 и ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 137, ал. 2 и ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 264 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.77 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 5839 гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елена Иванова
Членове:
Ивета Антонова
Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100508549 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 23.05.2023 г. на „Топлофикация София“ ЕАД – ответник по гр. дело № 38508/2022 г., Софийски районен съд, 141 състав срещу постановеното по него Решение № 7322/10.05.2023 г., с което ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 137, ал. 2 Закон за енергетиката /ЗЕ/ сумата от 4 506, 48 лв., /частичен иск от общия размер, възлизащ на 15 000 лв./, представляваща цена за ползването в периода 24.06.2020 г. – 24.06.2022 г. на изградени от ищеца съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, УПИ XXIII-920, кв. 2, местност НПЯ „Червена звезда“ ведно със законна лихва върху сумата от 18.07.2022 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане. Със същото решение ответникът е осъден да заплати и 1 430, 26 лв. разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че ищецът е следвало да депозира необходимите документи за извършване на процедурата по изкупуване своевременно и забавата в представянето им е довела до неоснователно обогатяване на насрещната страна. Сочи се, че не били изпращани покани, съдържащи дата, час и място за сключване на окончателен договор, липсвала покана за размера на цената.
Акцентира се върху разминаването в т. 8 от Покана № П 8016/30.06.2022 г. досежно абонатната станция, за която е изготвена и тази, която е посочена в исковата молба. Счита се, че ищецът не се е легитимирал като собственик на съоръженията, конкретно разрешението за ползване не било доказателство в тази насока, обратното означавало, че всички лица вписани като възложители на строежа са съсобственици. Твърди се, че с договорите за присъединяване не се установявала собственост, а се поемало задължение от топлопреносното дружество. Поддържа се, че разрешението за строеж не доказвало, че ищецът е собственик. Представеният договор за изработка и приложените фактури били нечетими. Сочи се, че липсвало искане от страна на собствениците по пар. 4, ал. 4а от ПРЗ 1 на ЗЕ и макар тази разпоредба да е била приета след възникване на процесните взаимоотношения, спрямо нея те били заварено състояние. Твърди се, че липсвал отказ, в който и да е момент на топлопреносното предприятие да изкупи присъединителния топлопровод. Поради това едниствено при необоснован отказ възниквало задължение за дружеството да плати на ищеца.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна.
Насрещната страна „Б. III“ ООД оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че топлопреносното дружество многократно е било канено да изкупи процесното съоръжение.
Счита, че възражението за липсата му в Покана № П 8016/30.06.2022 г. е направено едва във въззивната жалба и същото следва да се счете за преклудирано. Поддържа, че в цитираната покана има множество обекти и един от тях е процесният. Твърди, че между страните имало постановено решение, с което дружеството било осъдено да заплати ползването на абонатната станция за минал период. Във въззивната жалба било направено признание от ответника на неизгоден за него факт, а именно, че съоръжението все още не било изкупено.
Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноски.
От фактическа страна съдът установява следното.
Производството по гр. дело № 38508/2022 г., Софийски районен съд, 141 състав е образувано по искова молба на „Б. III“ ООД, в която се твърди, че на 08.10.2007 г. между ищцовото дружество и ответника „Топлофикация София“ ЕАД бил подписан предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия по отношение на сграда с адрес: гр. София, УПИ XXIII – 920, кв. 2, м. НПЯ „Червена звезда“. За тази цел било изградено съоръжение след предварително проучване от ответника, по негово предписание, но със средства на ищеца. Било предвидено, че до подписването на окончателния договор собственик на съоръжението е строителната фирма, а ответникът поел задължението да изкупи процесното съоръжение при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ /редакцията от ДВ, бр. 74 от 2006 г./, а до изкупуването, ответникът дължи цена за ползване на съоръженията, изградени от ищеца. Междувременно топлопреносно предприятие открило партиди на живущите в сградата и започнало да ги таксува за доставяната чрез съоръжението на ищеца топлинна енергия. Владението на ответника било предадено на 11.12.2007 г. Предвид цитираната вече разпоредба на чл. 137, ал. 2 ЗЕ задължението за построяване на съоръжението било на ответника. Поради това е предявен иск за осъждане на „Топлофикация София“ ЕАД за заплащане на сумата от 1 250 лв. /частичен иска от 15 000 лв./ - цена за ползването на съоръжение за присъединявяне към топлопреносната мрежа за периода 24.06.2020 г. – 24.06.2022 г., заедно със законна лихва от 18.07.2022 г. до окончателното плащане.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД оспорил иска по основание и размер. Посочил е, че строителната фирма не била депозирала документи за изкупуването на съоръжението.
Представената към исковата молба покана касаела друг адрес. За абонатна станция с адрес: гр. София, УПИ XXIII – 920, кв. 2, м. НПЯ Червена звезда нямало доказателства, че ищцовото дружество я е изградило и е придобило собствеността върху присъединителния топлопровод и абонатната станция. Вписването името на ищцовото дружество в разрешението за ползване не било доказателство за неговата теза. Договорите за присъединяване също не установявали правото на собственост, а само уреждали взаимоотношенията по повод присъединяването. Липсвали данни строителството на съоръжението да е изпълнено, тъй като извършената работа следвала да бъде приета с констативен протокол. Приложеното съдебно решение по идентичен казус било за предходен период и не следвало да се приема като доказателство за извършената работа.
Направено е позоваване на пар. 4, ал. 4 ПЗР ЗЕ, където било посочено, че в случай, че сделката по изкупуване не била осъществена и липсвал обоснован отказ от нея, то енергийното предприятие в срок три месеца след поканата от страна на собствениците на обекта било длъжно да плаща наем по методика, определена от Комисията за енергийно и 2 водно регулиране. По делото не било доказано подобно искане да е отправяно до предприятието. Не е оспорено, че съоръжението е изградено и е въведено в експлоатация.
По делото е представен Предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 612/08.10.2007 г., сключен между „Топлофикация София“ АД и „Б. III“ ООД с предмет уреждане на взаимоотношенията между двете страни по повод необходимите условия за присъединяването на жилищна сграда изградена в УПИ XXIII – 920, кв. 2, м. НПЯ – „Червена звезда“ към топлопреносната мрежа до сключването на окончателен договор. Самото присъединяване ставало чрез изграждане на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция – чл. 2, ал. 1. В чл. 3 е посочено, че срокът за изпълнение на строежа е шест месеца с начало подписването на договора. Всички монтажни и демонтажни работи били за сметка на дружеството-строител. В чл. 23 „Топлофикация-София“ ЕАД поела задължението да придобие правата на собственост върху изградените съоръжения, които следвало да му бъдат прехвърлени от насрещнатастрана по реда на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ. До този момент за собственик на съоръженията се считало строителното дружество. Топлопреносното предприятие имало право да използва изградените съоръжения за развитие на своята мрежа, да разрешава присъединяване на нови потребители на топлинна енергия независимо от собствеността му – чл. 24.
На 18.02.2006 г. е сключен договор между „Б. III“ ООД в качеството му на възложител и ЕТ „Р.М.“ в качеството му на изпълнител за извършване на проучвателни работи за изграждане на външно топлозахранване и абонатни станции на жилищни сгради, едната от които е в УПИ XXIII – 920, кв. 2, м. НПЯ Червена звезда. ЕТ „Р.М.“ е издала в полза на ищцовото дружество е издало фактура от 03.02.2006 г. на стойност 880 лв. – авансово плащане по договор. На 09.05.2006 г. е издадена нова фактура за сумата от 1 320 лв., представляваща окончателно плащане съгласно договор за топлозахранване на жилищни сгради в „НПЯ Червена звезда“.
На 01.08.2006 г. е заплатена такса за издаване разрешение на строеж на стойност 153 лв.
С влязло в сила на 31.08.2006 г. Разрешение за строеж на благоустройствени обекти № 53/08.08.2006 г. е позволено извършването на СМР в УПИ XXIII – 920, кв. 2, м. НПЯ „Червена звезда“ с цел изграждане на топлопровод. За извършването на строителния надзор е сключен на 26.06.2006 г. договор между възложтеля „Б. III“ ООД и „Арихиконсултинженеринг“ ЕООД. Услугата била с договорена стойност 1 500 лв.
На 20.10.2006 г. между „Б. III“ ООД в качеството му на възложител и ЕТ „Е.“ /изпълнител/ бил сключен договор за изработка, доставка и монтиране на 2 броя блокови абонатни станции по смесена схема за обект жилищна сграда в УПИ XXIII – 920, кв. 2, м.
НПЯ „Червена звезда“. На 31.10.2006 г. ЕТ „Е.“ е издал фактура на стойност 10 950 лв. – аванс по договор за инженерни услуги. За междинното плащане от 6 570 лв. е издадена фактура от 06.02.2007 г.
За контрол на топлопровода е заплатена на 23.10.2007 г. сумата от 1 840, 12 лв. на „Контролтест“ ООД.
В протокол за установяване завършването и за заплащането в натурални видове СМР /акт – обр. 19/ от 20.10.2007 г. е констатирано, че към 19.10.2007 г. са завършени и подлежат на заплащане дейности по изграждането на абонатна станция за две жилищни сгради една от които е тази в УПИ XXIII – 920, кв. 2, м. НПЯ „Червена звезда“. Възложител и изпълнител е „Б. III“ ООД.
На 04.10.2007 г. ответникът издал на ищеца Фактура № 5100003364, заедно с фискален бон по повод заплатена от строителната фирма такса за присъединяване към топлопровод на дружеството на стойност 784, 80 лв.
С Разрешение за ползване № ДК-07-575/11.12.2007 г. Столична РДНСК е разрешила ползването на следния строеж: Външен топлопровод и абонатни станции за жилищни сгради, намиращи се в два имота, единият от които е УПИ XXIII – 920.
На 11.12.2009 г. „Б. III“ ООД е подало заявление до „Топлофикация София“ АД, което 3 по своето съдържание се явява покана за произнасяне по подадено предходно заявление за заплащане на дължими суми за изградени обекти.
По делото е представено Решение № 519853/30.10.2018 г., постановено по гр. дело № 74777/2017 г., Софийски районен съд, 168 състав, с което „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на „Б. III“ ООД по иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата от 16 036, 90 лв. представляваща цена за ползване на същото съоръжение за периода 20.10.2012 г. – 20.10.2017 г., което е потвърдено с решение от 03.01.2020 г. по гр. дело № 2431/2019 г., СГС, II-Б състав.
В изготвена в счетоводството на ищцовото дружество Аналитична оборотна ведомост за сметка 303/4-парт. 447-АС и топлопровод за обект УПИ XXIII – 920, кв. 2, м. НПЯ Червена звезда е посочено, че към 24.06.2022 г. дължимата сума за изградени абонатна станция и топлопровод е 12 520 лв.
На 30.06.2022 г. в ответното дружество е получена Покана с вх. № П-8016, в която строителното дружество е дало едноседмичен срок на получателя да заплати цената на изброените в нея съоръжения, едно от които е процесното.
Ответното дружество е взело становище по представените документи, възразявайки, че съгласно чл. 264 ЗЗД договорът за изработка се счита изпълнен с подписването на приемопредавателен протокол, какъвто липсва по делото. Не била отразена счетоводно абонатната станция и не била заприходена като дълготраен материален актив.
Разпечатката съдържа 36 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bfbdd616-820f-4b31-84a0-083805d0b499