Определение № 2647 от 02.10.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2517/2024
- Вид
- Определение № 2647
- Подписан
- 02.10.2024
- В сила
- 02.10.2024
- Състав
- Величка Петрова Белева, Мария Ангелова Ненова, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2647 гр. Пловдив, 02.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502517 по описа за 2024 година
Производство по чл. 274 от ГПК, образувано по частна жалба от ответника по спора Й. И. Й., ЕГН – ********** чрез процесуалния му представител адвокат М. Б. срещу Определение № 9950 от 13.08.2024 г. по гр.д. № 15 337 /2022 г. на РС – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на Й. да бъде освободен от заплащането на ДТ по депозираната от него въззивна жалба срещу постановеното по първоинстанционното дело решение.
Частната жалба е допустима - в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, процедура по чл. 276 от ГПК не се изпълнява, тъй като процесуалното правоотношение е между молителя и съда.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно представената от молителя декларация същият е с месечен доход - от заплата, в размер на 1 800 лв., няма други доходи, не притежава движимо и недвижимо имущество, не е в граждански брак, няма задължения за издръжка към трети лица, не страда от заболявания, налагащи постоянни разходи, не са декларирани задължения.
Същевременно дължимата от него ДТ по въззивната му жалба е 50 лева.
При така установеното районният съд е приел, че същият има възможност да заплати казаната ДТ, съответно заплащането й не съставлява значително затруднение за него.
С оглед установеното чрез подадената от молителя декларация негово семейно, материалното и здравословно състояние и размера на дължимата се ДТ от 50 лв., настоящата инстанция намира извода на районния съд за липса на предпоставките по чл. 83 ал. 2 от ГПК за правилен.
Не се отразяват на правилността на този извод поддържаните от частния жалбоподател твърдения, че като неженен няма сигурността на съпружеската имуществена общност, както и че макар да не е диагностирицан със заболявания, с оглед възрастта си / 55 години / има нужда да приема и приема витамини и лекарства, за да се поддържа в работоспособно състояние.
Неоснователен е и довода, че месечния доход на молителя от заплата е в двукратно по нисък размер – за което се позовава на представеното по първоинстанционното дело / л.
110 / удостоверение от работодателя. Същото установява трудовото му възнаграждение за 1 период юни 2022 г. – февруари 2023 г., а задължението за заплащане на процесната ДТ възниква с нейното депозиране на 03.06.2024 г.. Към този момент той сам е декларирал месечна заплата от 1 800 лв. и не се установява – не се и твърди от него, да е допуснал грешка в декларацията си, съответно коригираща такава не е представена. Действително, след постановяване на обжалвания първоинстанционен акт е представено пред районния съд издадено от работодателя на 14.08.2024 г. удостоверение, според което месечното трудово възнаграждение на Й. е 963 лв., считано от декември 2023 г. и до юли 2024 г.. Но дори и да се приеме, че този размер е действителния негов месечен доход, то предвид дължимата ДТ от 50 лв., искането за освобождаване от внасянето й е неоснователно поради липса на предпоставките за това по чл. 83 ал. 2 от ГПК.
Предвид изложеното частната жалба се оставя без уважение.
С оглед цената на иска и на основание чл. 274 ал. 4 от ГПК възивното определение не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на Й. И. Й., ЕГН – ********** срещу Определение № 9950 от 13.08.2024 г. по гр.д. № 15 337 /2022 г. на РС – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на Й. да бъде освободен от заплащането на ДТ по депозираната от него срещу постановеното по първоинстанционното дело решение въззивна жалба с вх. № 59 085/03.06.2024 г..
Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2