Решение № 56 от 09.06.2022, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр.Л., 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20224410200118 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд Левски е постъпила жалба от Г.О.Г. от гр.Л. против НП № 22-0938-000147/21.01.2022 г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР Плевен. Твърди се, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в диспозитивната част на наказателното постановление са изписани две дати, като не става ясно на коя от тях се твърди жалбоподателя да е извършил нарушението. Твърди се също така, че на 02.07.2021 г. около 1.00 часа съпругата на жалбоподателя получила родилни болки и че след консултация по телефона с наблюдаващия лекар, последният заявил, че бременната следва по възможно най-бързия начин да бъде транспортирана до „Авис Медика“ гр.П., и по тази причина жалбоподателя заедно със съпругата си М.Б. тръгнал за гр.П., като успял да стигне до болничното заведение 02.10 часа на 02.07.2022 г. Моли се съда да отмени обжалваното НП и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв. Р. Р. от АК Плевен на основание чл. 38 ал.2 от ЗА.

В съдебно заседание се явява процесуалния представител на жалбоподателя, поддържа изложеното в жалбата.

1

За ответника – редовно призован – представител не се явява. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата в РС Плевен, ведно с преписката е изразено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание не се явява представител на административно наказващия орган.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Видно от обжалваното НП е че същото е издадено от Д.Д.П., на длъжност Началник Сектор в ОДМВР Плевен, с-р Пътна полиция Плевен и с него на Г.О.Г., ЕГН ********** от гр.Л. е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, като в НП е посочено, че нарушението е извършено на 10.01.2022 г. в 01:36 часа, както и че НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № АД 123851 от 10.01.2022 г. .

Към делото е приложен и посочения в обжалваното НП - Акт за установяване на административно нарушение серия АД, бланков № 123851 /приложен на л. 12 от делото/, от който се установява, че същия е съставен на 10.01.2022 г. против Г.О.Г. затова, че на 02.07.2021 г. в 01.36 часа в населено място – в с.Б. Г.О.Г. управлява МПС лек автомобил ***** с рег. № ***** със скорост 114 км./ч. при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. В акта е посочено, че наказуемата скорост след приспаднат толеранс от минус 3% е 110/км/ч., че наказуемата скорост е 60 км/ч над ограничението за населено място, както и че скоростта е измерена, фиксирана и заснета с конкретно описано АТСС.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя ИВ. В. С. и свидетел доведен от жалбоподателя – М.А.Б., с която жалбоподателя живее на съпружески начала.

От показанията на св. И.С. се установява, че работи като младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ КАТ към ОД на МВР Плевен, че е съставил акт на жалбоподателя за превишаване на разрешената скорост за населено място с над 50 км., като скоростта е установена с техническо 2 средство. Свидетеля заявява, че скоростта е заснета с АТСС и след това е съставен акт на водача и че тъй като превишението е с над 50 км/ч в населено място е съставен акт, а не фиш.

В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитана и М.Б., която живее на съпружески начала с жалбоподателя. От показанията на същата се установява, че е била бременна и през нощта на 1 срещу 2.07.2021 г. получила родилни болки, изтекли й водите и започнали контракции на много кратък интервал – може би на около 5-6 минути. Свидетелката заявява, че се обадила на доктора, проследяващ бременно и той каза да тръгват веднага към болницата в Плевен и те тръгнали. Свидетелката заявява, че болките започнали да стават все по-силни, че Георги бил много притеснен и карал много бързо, че много бързали да стигнат навреме за болницата. От показанията на свидетелката се установява, че като стигнали, почти веднага родила.

Показанията на разпитаната свидетелка Б. и твърденията на жалбоподателя за причините, поради които Г. е карал с превишена скорост съответстват и на представените по делото писмени доказателства. Видно от представената по делото епикриза е, че М.А.Б. е приета на 02.07.2021 г. в 02.10 часа в МБАЛ „Авис-Медика“ ООД гр.П.. От анамнезата в същата епикриза се установява, че се касае за 35 годишна раждаща с начални напъни, че същата усеща ДД СПОМ в 01 часа и 30 мин. и е посочено - „тече кървава околоплодна течност“.

Представено е и удостоверение за раждане на детето П.Г.О. от което се установява, че същото е родено на 02.07.2021 г. в 02:31 часа в гр.П., и че детето има за свои родители майка – М.А.Б. /свидетелката/ и баща – Г.О.Г.

/жалбоподателя/.

Към преписката е приложено и сведение от Г.О.Г. от 10.01.2022 г.

/момента на съставяне на акта/ от което се установява, че още към момента на съставяне на акта, Г. е заявил, че на 02.07.2021 г. в 01:36 часа е превишил максимално разрешената скорост в с.Б., като причината за високата скорост е била, че е транспортирал жената с която живее за раждането на техния син.

Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен начин се установява, че действително на посочената в акта дата – 02.07.2021 г. в 01:36 часа жалбоподателя е управлявал МПС в населено място – с.Б. с превишена 3 скорост. Същият е управлявал посочения в акта автомобил със скорост 114 км./ч в населено място, където разрешената скорост е 50 км/ч.

Както бе посочено по-горе видно от обжалваното НП е, че със същото е наказан жалбоподателя за нарушение, което е посочено, че е извършено на 10.01.2022 г., а не на 02.07.2021 г. както е посочено в акта, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Освен допуснатото процесуално нарушение при издаване на НП с посочване на дата, различна от датата на административното нарушение, съдът приема, че административно-наказващият орган не е обсъдил и не е съобразил даденото от жалбоподателя сведение, относно причините за управлението на МПС с превишена скорост. Както бе посочено по-горе видно от представените писмени и гласни доказателства е, че нарушението е извършено на 02.07.2021 г. в 01:36 часа. От писмените и гласни доказателства се установява, че детето на жалбоподателя се е родило в гр.П. на 02.07.2021 г. в 02.31 часа, а майката на детето М.А.Б. – видно от приложената на л. 7 от делото епикриза е постъпила за раждане в МБАЛ „Авис – Медика“ ООД на 02.07.2021 г. в 02.10 часа – т.е. 34 минути, след като бащата на детето е засечен да управлява с превишена скорост. От показанията на св. Б. и писмените доказателства за последвало раждане броени минути след нарушението, съдът прави извода, че действително жалбоподателя е извършил нарушението в условията на крайна необходимост. Същият е бил изправен пред необходимостта да достигне за максимално кратко време до лекаря, наблюдаващ бременността и лечебното заведение, в което Б. да роди безопасно както за самата себе си, така и за детето. Налице е основание за отпадане на административнонаказателната отговорност, поради осъществяване на деянието в условията на крайна необходимост, предвид разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН, във връзка с чл. 13 от НК, към който препраща ЗАНН. Съгласно чл. 13 от НК, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси. Т.е. характерът на извършеното виновно деяние и представляващо административно нарушение отпада, само ако са налице посочените в закона предпоставки. В настоящия казус – заплахата за здравето и живота на 4 родилката /с която жалбоподателя живее на съпружески начала/ и раждащото се дете са налагали крайни мерки, за да се защити най-висшето благо – живота и здравето на човека в съвременното общество. Лицето в обясненията си /наименовани сведение/ още към момента на съставяне на акта признава извършеното нарушение и сочи, че обстоятелствата са били такива, че спешно е следвало да бъде откарана жената с която живее, за да роди безопасно в болница.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице доказателства, установяващи действието на жалбоподателя при условията на крайна необходимост, т.е. налице е основание за деквалифициране на извършеното като административно нарушение, съгласно чл. 8 от ЗАНН.

Предвид горепосоченото, съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде отменено.

При този изход на делото искането на адв. Р. за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата е основателно и следва да бъде уважено.

Видно от документите към делото е че към жалбата е представен договор за правна защита и съдействие на жалбоподателя, от който е видно, че адвоката е осъществил безплатна правно помощ на основание чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА, като изготвил подадената жалба и е представлявал жалбоподателя в проведеното съдебно заседание.

Предвид изхода на спора, съдът приема, че на процесуалния представител на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в предвидения от Наредбата минимален размер.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0938-000147 от 21.01.2022 г., издадено от Началника на Сектор ОД МВР Плевен, Сектор Пътна полиция Плевен, с което на Г.О.Г., с ЕГН **********, от ***** е наложено административно наказание на основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР Плевен да заплати на адвокат Р.Р. от АК гр.П., 5 със съдебен адрес: ***** сумата от 300 лв., представляваща минимално адвокатско възнаграждение по чл. 18 ал.2 във връзка с чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказаната защита по настоящото дело на Г.О.Г., с ЕГН **********, от *****.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 6