Решение № 400 от 07.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20251001000265 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1761 от 20.12.2024 г., постановено по т. д. № 733/2022 г. по описа на Софийски градски съд, е: отхвърлен предявения от „Мейк 2018“ ЕООД, ЕИК 204905734, срещу „Витоша строй“ АД, ЕИК 121719676, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 27.12.2018 г. за покупко-продажба на недвижими имоти – ниви, намиращи се в землището на с. Челопечене, е осъдено „Витоша строй“ АД да заплати на „Мейк 2018“ ЕООД сумата от 487 000 лева по иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД – дадена въз основа на нищожен предварителен договор от 27.12.2018 г. за покупко-продажба на недвижими имоти – ниви, намиращи се в землището на с. Челопечене, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.04.2022 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлен предявеният от „Мейк 2018“ ЕООД срещу „Витоша строй“ АД иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 14 339,44 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 487 000 лева за периода 30.12.2021 г. – 14.04.2022 г.

Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - „Витоша строй“ АД, действащ чрез процесуалния си представител в неизгодната за него осъдителна част. Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със 1 събраните доказателства. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че направеното възражение от „Витоша строй“ АД, че е налице симулативно уговорена цена в договора за покупко-продажба на два недвижими имота от 21.06.2018 г., както и симулативно уговорен начин на плащане, не е доказано.

Оспорва и прието в мотивите на решението на СГС, че за наличието на симулация и допустимостта на свидетелските показания относно уговорена действителна цена и начина на плащане съгласно чл. 165, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК следва да бъде представено т.нар „начало на писмено доказателство“ изходящ от другата страна документ, който да прави вероятно твърдението за привидност на съгласието относно цената и начина на плащане, или на „обратно писмо“, което разкрива симулацията. В тази насока се посочва, че от приетото заключение на съдебно - оценителната експертиза се установява, че стойността на имотите, предмет на договора от 21.06.2018 г. е 371 986 лева, т.е цената, на която е изповядана сделката - 81 247 лева, е значително под така определената пазарна стойност. Оспорва се също така и приетото от СГС по отношение на извършените СМР на обща стойност от 149 731, 26 лева, че тъй като стойността на този договор за СМР надхвърля 5 000 лева, то както сключването, така и изпълнението на договора, не могат да се доказват със свидетелски показания съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че платени от ищеца суми в размер на общо 340 000 лева не са по нищожния предварителен договор от 27.12.2018 г., а са останалата част от дължимата цена по договора за покупко-продажба на два недвижими имота от 21.06.2018 г. и съответно стойността на извършените от ответника СМР. Поради тези доводи се заявява, че процесната сума в размер на 340 000 лева не подлежи на връщане. Въз основа на изложените съображения се моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД да бъде изцяло отхвърлен. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - „Мейк 2018“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде изцяло потвърдено в обжалваната част.

Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от 2 страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Мейк 2018“ ЕООД с обективно съединени искове при условията на евентуалност срещу „Витоша строй“ АД – главен конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти – ниви, намиращи се в землището на с. Челопечене, сключен на 27.12.2018 г. между „Мейк 2018“ ЕООД и „Витоша строй“ АД, при условие, че главният иск бъде отхвърлен са предявени евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждането на ответника да върне на ищеца сумата от 487 000 лева, дадена въз основа на нищожен предварителен договор от 27.12.2018 г. и за осъждането му да заплати сумата от 14 339,44 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 487 000 лева за периода 30.12.2021 г. – 14.04.2022 г.

Предмет на въззивното производство е само уваженият осъдителен иск на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, с който „Витоша строй“ АД е осъдено да заплати на „Мейк 2018“ ЕООД сумата от 487 000 лева, която е дадена въз основа на нищожен предварителен договор от 27.12.2018 г. за покупкопродажба на недвижими имоти – ниви, намиращи се в землището на с.

Челопечене, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.04.2022 г. до окончателното й заплащане. Не са предмет на въззивното производство отхвърлените искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото относно тях липсва жалба от ищеца срещу първоинстанционното решение, поради което по тези искове същото е влязло в сила.

От приетите в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно е от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот (л. 9-12 по делото пред СГС), че продавачът („Витоша Строй“ АД) се задължава да прехвърли на купувача („Мейк 2018“ ЕООД), а купувачът се задължава да придобие чрез договор за покупко- продажба в изискващата се от закона нотариална форма срещу заплащане на обща сума от 487 000 лева, собствеността върху подробно описани недвижими имоти – ниви, находящи се в гр. София, в землището на Челопечене, община Кремиковци, както следва:

1. имот с № 161011 в землището на Челопечене с ЕКАТТЕ 99137, общ.

Столична, р-н Кремиковци, с площ 20.433 дка, с начин на трайно ползване нива, пета категория, находяща се в местността „Магерица“; 2. имот с № 157082 в землището на Челопечене с ЕКАТТЕ 99137, общ. Столична, р-н Кремиковци, с площ 9.100 дка, с начин на трайно ползване нива, пета категория, находяща се в местността „Магерица“; 3. имот с № 309004 в землището на Челопечене с ЕКАТТЕ 99137, общ. Столична, р-н Кремиковци, с площ 8.824 дка, с начин на трайно ползване нива, пета категория, находяща се в местността „Гладно поле“. Съгласно Раздел II от договора - Права и задължения и начин на плащане, т. 2.1 продавачът се задължава да прехвърли 3 правото на собственост по предвидения в закона ред на описаните в т. 1.1. от договора недвижими имоти на купувача в срок до 29.12.2021 г. В случай, че нотариален акт не бъде сключен по-рано, страните се задължават да се явят в кантората на нотариус М. Е. Г. с рег. № *** на НК, с район на действие СРС, находящ се на адрес: гр. София, ***, ет. 2 на 29.12.2021 г. в 10:00 часа. Владението на имотите се предава в деня на подписване на нотариалния акт за прехвърляне на собствеността. Съгласно Раздел II Права и задължения и начин на плащане, т. 2.5 купувачът се задължава в деня на подписване на настоящия предварителен договор да заплати на продавача сума в размер на 5 000 лева, представляваща част от продажната цена на имотите, платима по банкова сметка на продавача c IBAN: ******** при „Интернешънъл Асет Банк“. Съгласно Раздел II Права и задължения и начин на плащане, т. 2.6 купувачът се задължава да изплати в срок от три години от подписване на настоящия договор остатъка от предвидената в т. 1, раздел I от договора сума от 482 000 лева на продавача, както следва: сумата от 100 000 лева в периода 01.01.-31.12.2019 г.; сумата от 150 000 лева в периода 01.01.31.12.2020 г.; остатъкът от сумата в размер на 232 000 лева в периода 01.0115.12.2021 година. Съгласно Раздел II Права и задължения и начин на плащане, т. 2.7 продавачът се задължава да представи на купувача в срок до 15.12.2021 г. копия от всички документи от имотите, а именно: документи за собственост, скици и други необходими документи за изповядване на окончателния договор за покупко- продажба на продаваемите имоти по т. 1.1 от договора. Видно от представения по делото пред СГС предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с продавач „Витоша Строй“ АД и купувач „Мейк 2018“ ЕООД, за цитираните по – горе имоти, липсват положени подписи както за продавач, така и за купувач.

От преводно нареждане за кредитен превод (л. 13 от делото пред СГС) се установява, че на 27.12.2018 г. „Мейк 2018“ ЕООД е наредило сумата от 5000 лева в полза на „Витоша строй“ АД по банкова сметка на получателя с IBAN: ******** при Юробанк България Клон София – Централен.

Основанието за плащане е „предварителен договор за имот“. В първоинстанционното производство са приети като доказателство и още 47 платежни нареждания за заплатени суми, като във всички като основание е посочено “предварителен договор за имот“, със заплатени суми от 5000 лева до 30 000 лева. Заплатени са по две банкови сметка - банкова сметка на получателя с IBAN: ******** при Юробанк България Клон София – Централен и банкова сметка с IBAN ******** при „Интернешънъл асет банк“.

Приложени са и фактури с доставчик „Витоша Строй“ АД и получател „Мейк 2018“ ЕООД за сумите за всяко преводно нареждане, с посочване на основание – авансова вноска по договор (л. 61-108 от делото пред СГС). Тук е мястото да се изтъкне, че между страните липсва спор, че „Витоша Строй“ АД е получило от „Мейк 2018“ ЕООД сумата от общо 487 000 лева. Спорът касае основанието за получаването на тази сума.

С нотариална покана (л. 119 – 120 от делото пред СГС), връчена чрез 4 нотариус С. М., рег. № *** на НО с р-н на действие СРС, „Мейк 2018“ ЕООД уведомява „Витоша Строй“ АД, че във връзка с предварителен договор от 27.12.2018 г. за покупко - продажба на недвижими имоти – ниви (имот № 161011, имот № 157082 и имот № 309004), находящи се в гр. София, в землището на с. Челопечене, община Кремиковци, подробно описани в договора, и заплатена изцяло от „Мейк 2018“ ЕООД, договорена покупна цена в размер на 487 000 лева, при условия и срокове посочени в договора, че продавачът „Витоша Строй“ АД следва да се яви за сключване на окончателен договор с фиксирана дата 10.02.2021 г. в кантората на цитирания нотариус, указвайки че срокът за сключване на окончателен договор за покупко продажба на имотите е изтекъл на 29.12.2021 г. Посочено е, че „Витоша строй“ ЕАД в 7-дневен срок от получаване на поканата следва да представи всички необходими документи за подписване на нотариалния акт за покупко– продажба на имотите, предмет на предварителния договор. Поканата е представена от изпращача – „Мейк 2018“ ЕООД чрез П. П. П. – управител, и е отбелязано, че е връчена на адресата на „Витоша строй“ АД чрез залепване на уведомление на основание чл. 47, ал.1 и ал. 2 ГПК на адрес:гр. София, ул.