Решение № 7425 от 05.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7425 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20251100513254 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД ЕИК

121265113 гр.София срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ изх.№ 177575 от 09.10.2025г.по изп.д.1863 от 2025г., с което ЧСИ В.М. отказва да редуцира приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Посочва, че ЧСИ не е съобразил, че извършените от процесуалния представител действия по образуване на изп.дело не се отличават с фактическа и правна сложност.Приетия от ЧСИ размер на разноските се явява непропорционален на положения адвокатски труд. По делото не са извършвани никакви процесуални действия освен образуването му, поради което намира, че адв.възнаграждение следва да е съответно на предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. или да се намали до сумата от 200 лв.

Съответно на това и доколкото плащането на дължимите суми е изпълнено в срока за доброволно изпълнение, следва да не се дължи пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ. Това е такса, която се дължи за успешно проведени процесуални действия.

Моли постановлението на ЧСИ да бъде отменено и адвокатското възнаграждение намалено до сумата от 200 лв. и изцяло да се отмени постановлението за разноски в частта на определената пропорционална такса.

Претендира присъжда на направените разноски за ДТ от 25 лв., и такси на ЧСИ от 48 лв. и юр.възнаграждение в размер на 200 лв.

Взискателят по изпълнителното дело, оспорва частната жалба, като я намира за неоснователна . Излага съображения , че адв.възнаграждение е договорено преди образуване на изп.дело , издадена е фактура с начислено ДДС и е реално заплатено, поради което правилно е определено от ЧСИ за дължимо . Банката е имала възможност да заплати присъдени разноски по съдебните дела, но не е сторила това преди образуване на изпълнителното дело. Макар и да е събрана сумата в рамките на срока за доброволно 1 изпълнение, същата е събрани по изп.дело чрез изпълнителни действия. Моли жалбата да се остави без уважение.

Съдебният изпълнител В.М. е изложил мотиви по обжалваното разпореждане , като намира, че така договореното и прието от ЧСИ адв.възнаграждение съответства на материалния интерес на взискателя и на фактическата и правна сложност на производството . Адвокатското възнаграждение е във връзка с упълномощаване на адвоката е и за процесуално представителство за целия период на изпълнението, поради което същото следва да се приеме в неговия пълен размер. Наред с това намира, че е изцяло неоснователно искането да се отмени и начислената пропорционална такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ, независимо че сумата е събрана в срока за доброволно изпълнение. Съдебната практика на ВКС изрично приема, че такава е дължима дори и в тази хипотеза. Цитира и две решения на ВКС № 478 от 28.07.2025г. по гр.д.1386/2025г., ВКС, 3то ГО и Решение № 266 от 19.12.2013г. по гр.д.1427/2012г., ВКС, 4то ГО.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от легитимирана страна, а разгледана по същество същата е основателна .

От представеното копие от изпълнителното дело се установява, че същото е образувано въз основа на подадена молба от взискателя П.П., чрез своя пълномощник адв. Т. по изп. лист от 04.07.2025г. . Представени са пълномощно за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство и договор за правна помощ за адв.Т., с договорено адв.възнаграждение от 3000 лв. с вкл.ДДС и представен банков документ за внасяне на сумата. В молбата, с която е отправено искането до ЧСИ за образуване на изп.дело е оправомощен ЧСИ за съответните изпълнителни действия на осн.чл.18 ЗЧСИ и като изпълнителен способ пълномощника е посочил запор на вземания от банкови сметки.

ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника УникредитБулбанк АД и в същия ден е наложил и запор върху вземания от банковите сметки на банката длъжник за вземанията по изп.лист . В срока за доброволно изпълнение сумите са постъпили по сметка на ЧСИ.

Въз основа направеното възражение за намаляване на адв.възнаграждение от страна на банката длъжник и респективно пропорционалните такси по т.26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ , с обжалваното Постановление ЧСИ е отказал да стори това .

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79 ГПК.

В конкретния случай функцията на пълномощника се е изчерпала с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, с посочване на изпълнителен способ и оправомощаване на ЧСИ на осн.чл.18 ЗЧСИ да предприема изпълнителни действия. Предвид на това настоящия състав в своето мнозинство намира, че се следва адв.възнаграждение съответно на извършеното процесуално действие т.е. само за образуване на производството по изпълнение. За възнаграждение за това действие съдът намира, че не може да слезе под посоченото от частния жалбоподател или това е сумата от 200 лв..

С оглед на горното обжалваното постановление на ЧСИ като неправилно следва да се отмени и размера на адв.възнаграждение на взискателя да се намали на сумата от 200 лв.

2

Доколкото се оспорват разноските направени и за изпълнителното производство по т.26 от Тарифата на таксите събирани по ЗЧСИ при намаляване адв.възнаграждение, а и изцяло се оспорва дължимостта им като издължено в срока за доброволно изпълнение, то настоящия състав в своето мнозинство намира, че разноски за пропорционална такса не се следват изцяло . Изпълнението е проведено в срока за доброволно изпълнение. Срока за доброволно изпълнение е срок, в който е дадена възможност длъжника да изпълни доброволно. При доброволно изпълнение на задължението в дадения по чл.428 ГПК срок и при изпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение, настоящия състав в своето мнозинство намира, че разноските по т.26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ не се дължат от длъжника, тъй като следва да се приеме, че не е налице принудително събиране на сумата.

Следователно при наличие на събрани дължими суми в срока за доброволно изпълнение, върху тях ЧСИ не следва да си начислява такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. Такива такси се следват само ако сумата е събрана въз основа на конкретни извършени изпълнителни действия и то след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Предвид на така изложените съображения определената пропорционална такса от ЧСИ посочена във Сметка № ******** от 27.10.2025г. и фактура № 121446 от 27.10.2025г. в размер на 1 155.83 лв. без ДДС или 1386.99 лв. с ДДС, също не се дължи към същия и следва да се отмени.

По отношение претенцията за разноски настоящия състав споделя становището, че такива не следва да се генерират в производството по частната жалба, тъй като в производството по нея се разрешава спор за разноски и респективно такива на частния жалбоподател не се следват, нито за ДТ, нито за процесуално представителство.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я ПОСТАНОВЛЕНИЕ изх.№ 177575 от 09.10.2025г.по изп.д.1863 от 2025г., с което ЧСИ В.М. и акта - Сметка № ******** от 27.10.2025г., съдържащ начислена пропорционална такса и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ определените с поканата за доброволно изпълнение разноски за изп.производство, както следва:

-за адвокатско възнаграждение в размер на сумата над 200 / двеста / лева дължима за образуване на изпълнителното дело, както и - за пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ дължима към ЧСИ В.М. изцяло.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Мария Янкова Иванова Вранеску Не споделям становището на мнозинството, че не се дължи адв.възнаграждение и за процесуално представителство, тъй като в рамките на изп.дело макар и да не са правени искания за изп.действия от адвоката , то същия е движил процеса, като е давал становища по възражението срещу разноските, както и отговор по частната жалба т.е. упражнил е процесуално представителство и в хода на изпълнителното дело. Намирам, че за това представителство адв.възнаграждение също е прекомерно, но Т.а се следва наред с дължимото за образуване на производството.

Не споделям становището на мнозинството също така, че към ЧСИ не се дължи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, ако е налице изпълнение в срока за доброволно изпълнение. Дължимата сума се събира в рамките на изпълнително производство образувано пред ЧСИ. Намирам, че при образувано изпълнително дело, дори и доброволно да изпълни длъжника в срока за доброволно изпълнение, същия дължи всички такси – прости и пропорционални по тарифата. Касае се за дейност, на която са делегирани публични функции, но същата не е бюджетно подсигурена, а ЧСИ издържа своята дейност от събираните от него такси, за което е изрично оправомощено със закона регулиращ дейността му.

В рамките на воденото гражданско дело длъжника е могъл да поиска сметка от ищеца и след влизане в сила на съдебния акт да изпълни по нея доброволно, без да се стига до образуване на изпълнително дело. Няма никакви данни той да е предприел такива или други действия за доброволно изпълнение преди да е образувано изп.дело, пък били те и неуспешни.

Дължимите суми макар и събрани в срока за доброволно изпълнение са събрани в рамките на образуваното изп.дело, като в конкретния случай са събрани в резултат на предприетите от ЧСИ изпълнителни действия – запор върху банкови сметки. Таксите на ЧСИ, са в рамките на 10 % допустими за събиране за този вид дейност от частните изпълнители, съгласно чл.83 от ЗЧСИ.

С оглед на тези съображения намирам, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е дължима към ЧСИ като същата само следва да бъде намалена след съобразяване намаления размера на адв.възнаграждение .

4