Решение № 33 от 17.03.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Девин, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20255410100331 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП.

Образувано е по искова молба от С. М. К., с ЕГН **********, от с.

Б., общ. Борино, обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със съдебен адрес гр.

П., ул. Б. № * против „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район М., ж.к. М. 3, ул. А. М. № **, вх. *, ет. *, aп. офис **, представлявано от И. В. В., чрез процесуален представител юрисконсулт Г.

Г., с цена на иска 4 987.50 лева (2550.07 EUR) за прогласяване нищожност на Договор № 111*/13.01.2022г. за предоставяне на потребителски кредит, като противоречащ на императивни изисквания на Закон за защита на потребителите и Закон за потребителския кредит.

В исковата молба ищцата поддържа, че е сключила с ответника ДПК № 111*, по който и е предоставил сумата в размер на 3 500.00 лева, при фиксиран лихвен процент 23,00 % и годишен процент на разходите - 49,11 %, със срок на погасяване 12 месеца с месечни погасителни вноски по погасител план.

Съгласно чл.5 от ДПК, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от F. B. в полза на кредитодателя, със сключен чрез посредничеството на ответника договор за гаранция, по който дължи възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 924.00 лева за срока на действие на кредитния договор.

Възнаграждението на дружеството гарант се дължи разсрочено на 12 месечни вноски.

1

Твърди, че ДПК е недействителен, поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК.

Кредиторът е нарушил изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и не е записал действително приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент, тъй като уговореният процент от 23 % не съответства на записаната лихва от 276.00 лева.

Кредиторът е посочил като абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР, без да се посочи методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Съгласно задължителното тълкуване на СЕС, с Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 „ непосочването на ГПР в договор за кредит се приравнява на договор, съдържащ само математическа формула за изчисляване на този ГПР“.

В съдържанието на договора са посочени ГПР и ГЛП, които не са били реално приложените, с което кредиторът е приложил „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. ГПР не отговаря на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК и клаузите в договора са нищожни, съгласно чл. 21 ЗПК, поради заобикаляне на нормативните правила на ЗПК. Кредиторът е нарушил императивните правила на чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. чл. 19, ал.1 ЗПК, като не е посочил действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение ГПР, като не е включил в разходите възнаграждението на дружеството гарант и в записания в договора размер на ГПР от 49,11 %. Нищожността на клаузата на чл. 4 от процесния договор за кредит има за последица, съгласно чл. 22 ЗПК изначална недействителност на договора в цялост.

В срока по чл.131 ГПК от ответника „Ф. Б.“ ЕООД е постъпил отговор, с който оспорва иска.

Не оспорва обстоятелствата, че е бил сключен ДПК №

111*/13.01.2022г., по който ищцата е получила сумата 3 500.00 лева, срещу задължението за връщане от 12 месеца.

По силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от „М. Б.“ (М.), но това условие не е било задължително за сключване на кредитния договор.

„М. Б.“ е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в М., която предоставя услуги на територията на Република България, по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „Ф. Б.“ не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на присъдено нещо, по 2 отношение на „М. Б.“ и така няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца.

Поради това счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.

Ищецът сам е избрал „М. Б.“ (М.) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Ф. Б.“ изисква поръчителство.

Ищецът е получил и документи от „М. Б.“, включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил, чрез SMS желанието си да сключи договора. „Ф. Б.“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.

„Ф. Б. ЕООД и „М. Б.“ ЕАД оперират като отделни икономически субекти. Те имат отделни банкови сметки (видни от погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция, приложени по делото).Българското законодателство не забранява договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден. Счита, че при определянето на ГПР няма допуснати нарушения и ищецът е имал цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него.

Поради това моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и да присъди на „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: ********* направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Е. И., в писмено становище поддържа предявения иск. Моли съда да присъди разноските по делото.

Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД не изпраща представител. В писмено становище пълномощникът юр. Г. Г. оспорва предявения иск. Моли съда да присъди разноските по делото.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

От представено с исковата молба Удостоверение за наличие на задължения от 20.07.2022г., издадено от „Ф. Б.“ ЕООД се установява, че към 20.07.2022г. ищцата има активен кредит отпуснат от „Ф. Б.“ ЕООД, с № 111*, с общо дължима сума 4 987.50 лева и краен срок за погасяване 08.05.2023г.

С проекта за доклад, изготвен с определение № 341/04.11.2025г. и протоколно определение № 356/18.12.2026г. съдът е указал на ответника, на основание чл.190 ГПК да представи договор за кредит № 111*, както и 3 договор за поръчителство, обезпечаващ договор за кредит № 111*. Указал е последиците по чл.161 ГПК от непредставяне на договор за кредит № 111*, както и договор за поръчителство, обезпечаващ договор за кредит № 111*, с оглед на обстоятелствата по делото, съдът ще приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

Съдът прие на основание чл.161 ГПК, тъй като ответникът не представи към доказателствата по делото договор за кредит № 111*, както и договор за поръчителство, обезпечаващ договор за кредит № 111*, както установеното от съдържанието на Удостоверение за наличие на задължения от 20.07.2022г., издадено от „Ф. Б.“ ЕООД, от което се установи, че към 20.07.2022г. ищцата има активен кредит отпуснат от „Ф. Б.“ ЕООД, с № 111*, с общо дължима сума 4 987.50 лева и краен срок за погасяване 08.05.2023г., че искът е основателен и доказан, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и липсата на оспорване в отговора относно сключения договор за кредит № 111*.

Няма спор, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 111*, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 3 500.00 лева, при фиксиран лихвен процент 23,00 % и годишен процент на разходите 49,11 %. Договорно установеният срок за погасяване на заема е 12 месеца с месечни погасителни вноски съгласно погасителния план към договора. По силата на чл.5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от F. B. в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита.

Кредитополучателят дължи възнаграждение на дружеството гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 924.00 лева за срока на действие на кредитния договор.

Няма спор, че „Ф. Б. ЕООД и „М. Б.“ ЕАД са отделни икономически субекти. Те имат отделни банкови сметки (видни от погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция, приложени по делото).Българското законодателство не забранява договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден. Счита, че при определянето на ГПР няма допуснати нарушения и ищецът е имал цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него.

Съгласно приетото в практиката на СЕС с Решение от 13.03.2025г. по Дело № 337/2023г., т. 52, клаузата на чл.5 от ДПК, която предвижда задължение за потребителя за обезпечение с поръчителство от друго юридическо лице, спада към „основния предмет“ на договора, без значение е фактът, че потребителят е сключил посочения договор, за да изпълни задължение, наложено с друг договор, който той е сключил по същото време; т.53 Въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, 4 че потребителят е в положението на по-слабата страна, положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им (решение от 3 юни 2010 г., Caja de Ahorros y Monte de Piedad de Madrid, C‑484/08, EU:C:2010:309, т. 27); т.54 Всяка договорна клауза, която не е индивидуално договорена, подлежи на контрол относно евентуалния неравноправен характер. В този контекст предвид критериите, посочени в член 3, параграф 1 и член 5 от Директива 93/13, националният съд следва да определи дали с оглед на конкретните обстоятелства в разглеждания случай такава клауза отговаря на изискванията за добросъвестност, равнопоставеност и прозрачност, установени в тази директива (решение от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 40); т.58, т.59 Когато потребителят е сключил едновременно със сключването на договор за кредит, договор за поръчителство с дъщерно дружество на кредитора или с избрано от последния лице, тъй като сключването на втория договор е условие било за получаване на кредита, било за по-бързо отпускане на предоставените средства, и разходите по поръчителството се дължат едновременно с вноските по заема, фактът, че задълженията на поръчителя и на главния длъжник са уредени в договор за поръчителство, отделен от договора за кредит, член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска преценката за евентуално неравноправен характер на клаузите на договор за поръчителство, които определят задълженията на поръчителя и на съответния длъжник в главните производства, при положение че последният е сключил този договор едновременно с договора за кредит и за да изпълни предвидено от последния договор задължение, че поръчителят е дъщерно дружество на кредитора или избрано от него лице и че разходите за поръчителство се дължат едновременно с вноските по заема.

Ищцата като страна по ДПК № 111* има качеството на потребител, съгласно §13, т.1 ЗЗП, сключвайки договор за потребителски кредит, съгласно чл.9 ЗПК като физическо лице, което действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В гл.6, чл.20 - чл.24 ЗПК изчерпателно са изброени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.22 ЗПК ( в сила от 23.07.2014 г.) „Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.