Решение № 97 от 27.06.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. К., 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кирил М. Димов при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Гражданско дело № 20235100100072 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумите, както следва: ***3 лв. неолихвяема сума, 14 570 лв. - главница, 35 974.37лв. лихви, 24.00 лв. разноски по и.д., както и таксата по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на Районен Съд - Х. в размер на 3 963.68 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.06.2003 г. в полза на С. М. П. от гр.К., кв.В., бл.53, вх.Е, ап.***, с ЕГН **********, по гр.д. № 79/2001 г. по описа на ОС - С., за които суми е образувано изп.д. № 269/2022 г. на ДСИ при СИС при РС - Х., поради новонастъпили факти - погасяване по давност на сумите след издаване на изпълнителния лист, както следва: за периода от 17.04.2015 г. до 17.04.2020 г. - за цялата сума, при условия на евентуалност за периода от 02.06.2009 г. до 02.06.2014 г. - за цялата сума, както и при условие на евентуалност от 28.06.2019 г. до 28.06.2022 г. - за лихвите.

Ищецът З. К. Д., представляван от процесуалния си представител адв. С.

П., сочи в исковата молба, че с решение № 49/30.04.2002 г. по гр.д. № 79/2001 г. по описа на ОС - С., бил осъден да заплати на С. М. П. от гр.К., сумата 14 570 лв., представляваща невърната част от дадената по договор за заем от 25.08.2000 г. сума от 3 000 щатски долара и 11 000 германски марки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2001 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в 1 размер на 1 083 лв. За така присъдените суми ОС - С. издал в полза на С. М.

П. изпълнителен лист от 18.06.2003 г. По издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 118/2007 г. от 26.04.2007 г. на ЧСИ рег. № 875 З. З., с район на действие Окръжен съд Х.. На 02.06.2009 г. пo делото била вписана възбрана в Служба по вписванията - гр.М. върху недвижими имоти, собственост на длъжника по делото. С молба от 14.07.2011 г. делото било изпратено по подсъдност в СИС при PC - М. и образувано под № 123/2011г.Ч. След образуване на изп. дело № 123/2011 г.-Ч. в СИС при PC – М., не били искани от взискателя и не били извършвани изпълнителни действия, с изключение на извършени справки за имущественото състояние на длъжника.

С постановление за прекратяване на изпълнително производство от 28.06.2019 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, ДСИ при PC - М. А. К. било прекратено изпълнително дело № 123/2011 г.-Ч по описа на СИС при PC - М.. Постановлението за прекратяване на изпълнително дело № 123/2011 г.-Ч от 28.06.2019 г. било обжалвано от взискателя С. М. П., като по жалбата било образувано в.гр.дело № 364/2019 г. по описа на ОС - С.. В.гр.дело № 364/ 2019 г. по описа на ОС - С. приключило с решение № 427 от 29.10.2019 г., с което жалбата била оставена без уважение. Твърди се, че от 17.04.2015 г. до 17.04.2017 г. по делото била внесена такса от 6 лв. от П. за извършване на справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, а на адресите били пратени покани за доброволно изпълнение. На 11.05.2018 г. взискателят С. П. подал до ДСИ молба с вх. № 431/11.05.2018 г. да се извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника Д., да му се наложи забрана да пътува извън страната, да се извърши опис и изнасяне на публична продан на негово налично движимо и недвижимо имущество, да се наложи запор върху налични банкови сметки и трудово възнаграждение. Сочи се, че преди подаване на молбата от 2018 г. били изминали две години в периода 17.04.2015 - 17.04.2017 г., през които не били извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността, от изброените в т. 10 от мотивите на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което било настъпило прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона. Твърди се също, че последното изпълнително действие по изп.д. № 123/2011г.-Ч по описа на СИС при PC- М., било с дата 17.04.2015 г., от който момент течал петгодишния давностен срок, в който взискателят можел да търси вземането си чрез образуване на ново изпълнително дело по издадения му изпълнителен 2 лист. Давностният срок да търси принудително удовлетворяване на вземането на С. М. П. бил изтекъл на 17.04.2020 г., като до този срок не били предприети никакви действия за образуване на ново изпълнително дело. На 21.07.2022 г. взискателят С. М. П. подал молба за образуване на изп. дело № 20225640400269 на ДСИ при СИС при РС - Х. по същия изпълнителен лист. С покана за доброволно изпълнение изх. № 6879/31.10.2022 г. се претендирали следните суми: 1 083.00лв. неолихвяема сума, 14 570.00 лв. главница, 35 974.37 лв. лихви, публично задължение в размер на 449.27 лв., 24.00 лв. разноски по и.д., както и таксата по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РС - Х. в размер на 3 963.68 лв. Общото задължение по изпълнителното дело към 31.10.2022 г. било в размер на 56 064.32 лв. След образуване на изп.д. № 20225640400269 на ДСИ при СИС при РС - Х., взискателят С. М. П. починал на **,**,**** г., на чието място били конституирани като взискатели Н. С. П. и Д. Д. П.. На 02.03.2023 год. ДСИ по изп.дело № 269/2022 г. извършил опис на движимо имущество. В дадения срок били подадени възражения по извършения опис на движимото имущество с приложени доказателства, че по-голяма част от описаните вещи не са собственост на длъжника З. К. Д..

Счита, че от датата 17.04.2015 г. тече петгодишния давностен срок в който взискателя може да търси вземането си чрез образуване на ново изпълнително дело по издадения му изпълнителен лист. Давностният срок да търси принудително удовлетворяване на вземането за С. М. П. бил изтекъл на 17.04.2020 г. До този срок С. М. П. не предприел никакви действия за образуване на ново изпълнително дело за принудително събиране на вземането си. Ново изпълнително дело по същия изпълнителен лист било образувано на 21.07.2022 г., а именно изп.д. № 269/2022 г. на СИС при РС-Х..

При условия на евентуалност счита, че петгодишният давностен срок, в който взискателя може да търси вземането си, е изтекъл и за по-предишен период от време, а именно от последното валидно изпълнително действие от 02.06.2009 г. по прекратеното изпълнително дело № 123/2011 г.-Ч по описа на СИС при PC М. до 02.06.2014 г. Също при условията на евентуалност се твърди още един изтекъл давностен срок за друг период от време, касаещ тригодишният давностен срок за периодични вземания за лихви по главницата. Счита, че вземането за лихвите в размер 35 974.37 лв. по изпълнителното дело било погасено поради изтичане на 3-годишния давностен срок от 28.06.2019 г. до 28.06.2022 г., считано от Постановлението 3 за прекратяване на изп. дело № 123/2011г.-Ч по описа на СИС при PC - М.. По същия изпълнителен лист било образувано изп. дело пред СИС при PC-Х. на 21.07.2022 г. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл.439 от ГПК, че З. К. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Х., ул. „Х. А.“ № 11, вх. „А“, ет.2 ап. № 6, не дължи на Н.

С. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес община С.З., с.Б. ул.”П.” № 7 и на Д. Д. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.К., ж.к.”В.”, бл.53, вх.“Е“, ет.4, ап.***, сумите: ***3 лв. неолихвяема сума, 14 570.00 лв. - главница, 35 974.37 лв. - лихви, 24.00 лв. разноски по и.д., както и таксата по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РС - Х. в размер на 3 963.68 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.06.2003 г. в полза на С. М. П. от гр.К., кв.В., бл.53, вх.Е, ап.***, с ЕГН **********, по гр.д. № 79/2001 г. по описа на ОС - С., за които суми е образувано изп.д. № 20225640400269 на ДСИ при СИС при РС - Х., поради новонастъпили факти - погасяване по давност на сумите след издаване на изпълнителния лист, както следва: за периода от 17.04.2015 г. до 17.04.2020 г. - за цялата сума, при условия на евентуалност за периода от 02.06.2009 г. до 02.06.2014 г. - за цялата сума, както и при условие на евентуалност от 28.06.2019 г. до 28.06.2022 г. - за лихвите. В съдебно заседание ищецът, представляван от процесуалния си представител - адв.С. П., поддържа предявения иск, претендира разноски.

Излага подробни съображения в представена писмена защита.

Ответниците Н. С. П. и Д. Д. П., представлявани от процесуалните си представители - адв.С. В. и адв.Н. Х., са представили отговори на основание чл.131 от ГПК, с които оспорват предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че изпълнителният лист по гр.д. № 79/2001 г. по описа на ОС - С. бил издаден на 18.06.2003 г. и въз основа на него било образувано изпълнително дело № 951 по описа на СИС при РС - Х.. След прекратяване на делото със същия изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 118/2007 г. по описа на ЧСИ З. З., с рег. № 875 от КЧСИ, с район на действие ОС - Х.. След прекратяването му започвала да тече нова давност и било образувано изпълнително дело № 123/2011 г. по описа на СИС при РС - М..

Делото било прекратено с постановление от 28.06.2019 г. поради настъпила перемция, въпреки че с молба от 03.05.2018 г. били направени искания от С.

М. П. за продължаване на изпълнителните действия. Постановлението било обжалвано на 11.07.2019 г., но поради неизпълнение в срок на вменени 4 задължения за внасяне на такси с разпореждане от 17.09.2019 г. жалбата била върната. Постановлението за прекратяване влязло в сила с решение № 427/29.10.2019 г. по в.гр.д. № 364/2019 г. по описа на ОС - С.. Тъй като съдебния акт бил необжалваем, изпълнителното дело се считало прекратено от 29.10.2019 г. и от тази дата започвала да тече нова погасителна давност, като било образувано ново изпълнително дело № 269/2022 г. по описа на СИС при РС - Х.. С конституирането на наследниците като взискатели, както и с всяко от изпълнителните действия, които са искали за принудително събиране на задължението, била прекъсната давността, вкл. за прекратяване поради перемция, преди да бъде образувано на 21.03.2023 г. настоящето производство. Считат, че не е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземането като съгласно чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно и едва с исковата молба било направено такова искане. Твърдяното от ищеца бездействие на наследодателя на ответниците и самите ответници не се установявало по безспорен начин от ангажираните по делото писмени доказателства. Във всички изпълнителни производствата били извършени множество изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността.

Считат, че в случая не било приложимо ТР от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС до датата на приемането му, доколкото образуваните изпълнителните производства през 2007 г. и 2011 г. били преди 2015 г., а ТР нямало обратно действие. В случая било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изпълнителното производство давност не тече.

Съгласно чл.116 б. „в” от ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсвала от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно били изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се прекъсва. Наложените запори и възбрани на длъжника довели до прекъсване на давностния срок.

Пристъпено било към изпълнение доколкото били изпратени запорни съобщения и възбрани на недвижими имоти на длъжника. Разпореждането, с което се налага запор и възбрана и пристъпването на принудително изпълнение, водело до прекъсване на давността, без значение дали успешно е наложен запора и възбраната. Взискателят и неговите наследници, конституирани след смъртта му, не бездействали, а молбата за конституиране 5 на наследниците като взискатели също прекъсвало давността. Сочи се също, че на 03.05.2018 г. била подадена молба до ДСИ К., входирана в кантората на ДСИ с вх. № 431 от 11.05.2018 г., с искания за налагане на принудителни мерки срещу длъжника чрез изброените в нея способи - налагане на забрана за пътуване извън страната, опис и изнасяне на публична продан на налично движимо и недвижимо имущество, налагане на запор на трудово възнаграждение, като за целта била заплатена и съответната държавна такса за извършването на тези действия от ДСИ. Също така на 11.07.2018 г. било поискано от взискателя да се наложи и запор на дружествен дял на длъжника.