Определение № 8701 от 18.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8701 гр. София, 18.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело

№ 20231100108052 по описа за 2023 година

Според изложеното в исковата молба, ищецът бил собственик на дворно място в гр. Варна.

Относно него бил предявен вещен иск от община Варна. Съответно е било постановено Решение № 70 от 13.01.2012 г. на ОС - Варна по гр. д. № 118/2010г.

В мотивите му се сочи: налице е решение № 979 от 18.12.2007 г. по адм. д. № 464/2007 г. на ОС - В., постановено по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, което легитимира праводателите на ответника като собственици на реституираната вещ и това решение е съдебен акт, който не подлежи на пряк съдебен контрол поради изтичане на преклузивния срок за проверка от Върховния административен съд и на косвен съдебен контрол, ако такъв се инициира от лице което е участвало в адм. производство като компетентен орган и като страна в съдебно адм. производство.

Ищецът не е трето лице за адм. производство завършило с постановеното съдебно решение и не държи имота като такова лице.

Други възражения освен оспорване качеството на праводетелите на ответника като правоимащи да претендират реституция, не са наведени от ищеца. Соченото от ответното дружество придобивно основание правна сделка е установено със съответния титул за собственост и съдът приема, че предявеният иск е неоснователен.

Съответно двата отрицателни установителни иска по отношение на недвижим имот с административен адрес - гр. В., ул. "*******, представляващо дворно място, цялото с площ от 888 кв. м., съставляващо ПИ с идентификатор *** по КК на гр. В., идентичен с имот пл. № 16 в кв. 6 по плана на 8 - ми подрайон на гр. В. по КП от 2003 г., при граници ПИ с идентификатори 10135. 1507.209, ...226,227,228,232,233,235,239, ведно с построената в него триетажна масивна сграда с идентификатор *** по КК на гр.W., със застроена площ на първи етаж - 341 кв. м., на втори етаж 235 кв. м., на трети етаж /тавански/ 253 кв. м. и сутерен с площ от 341 кв. м., с правно основание чл. 124 от ГПК; и на 165 /сто шестдесет и пет/ кв. м. ид. части от дворно място, цялото с площ от 888 кв. м., съставляващо ПИ с идентификатор *** по КК на гр. В., идентичен с имот пл. № 16 в кв. 6 по плана на 8 - ми подрайон на гр. W. по КП от 2003 г., при граници ПИ с идентификатори 10135. 1507.209, ...226,227,228,232,233,235,239 и 80 % ид. Части от построената в дворното място него триетажна масивна сграда с идентификатор *** по КК на гр. В., със застроена площ на първи етаж - 341 кв. м., на втори етаж 235 кв. м., на трети етаж /тавански/ 253 кв. м. и сутерен с площ от 341 кв. м., са отхвърлени.

Цитирано е Съдебно решение 979/18.12.2007 г. по адм. д. 464/07 на ВОС, с което е 1 отменено отчуждаването на имота.

С Решение № 1024 от 14.07.2008г. по адм.д. № 432/2008г., влязло в сила на 16.07.2009г. на АСВ, било констатирано, че има незаконосъобразно бездействие от страна на кмета на Община Варна по чл. 64, ал. 1 от ЗОС.

Бил предявен и иск за заплащане на обезщетение с оглед бездействието на общината (чл. 64 от ЗОС). Делото (адм.д. № 519/2010г.) било прекратено с Определение от 17.03.2010г. Спорът бил дали това е административно производство. Делото било препратено от ВАС (Определение 5948/05.05.2010г. по адм.д. № 4776/2010г . го препратил на ОС Варна). Последвал спор за подсъдност, като с Определение № 32 от 30.11.2010г. по дело А № 17/2010г. на петчленен смесен състав на ВКС и ВАС в производство по чл. 135, ал. 4 от АПК приел, че компетентен да разгледа предявените от Дружеството искове срещу община Варна бил Административен съд Варна, поради това, че предмет на спора било извършването на административна дейност.

Било образувано адм.д. № 3855/2010г. по описа на АСВ, като с Решение №

1073/26.04.2013г. искът бил отхвърлен. В мотивите му се сочи: Съдът не приема тезата на ищеца, че е налице признато за незаконосъобразно бездействие на кмета на Община Варна с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 432/2008г. на Административен съд - Варна, в сила от 1б.07.2009г. Решението е постановено на основание чл. 257, ал.1 от АПК, като съдът е осъдил кмета на Община Варна да предприеме и извърши действия по отписването от актовите книги и предаването на имот. Сила на присъдено нещо се формира само по предмета, по който съдът се е произнесъл и важи само между страните по делото - страни по спорното правоотношение. Мотивите на решението не се ползват със сила на присъдено нещо. Освен това, Налице е отказ да се предаде фактическата пласт на имота от страна на законния представител на Община Варна, но този отказ е извън сферата на административните правоотношения. Община Варна, подобно на държавата е субект както на административното, така и на гражданското право. Упражнявайки фактическата власт върху един имот, община Варна чрез своите органи не действа като субект на административното право, а като субект на гражданското право, който подобно на другите гражданско правни субекти може да придобива право на собственост и други вещни права върху всякакви по естеството си и предназначението си вещи, може да упражнява владение по смисъла на чл. 68 от Закона за собствеността върху чужди вещи и да ги придобие по давност чрез действията на своите органи. Затова отказът да се предаде фактическата власт върху процесния имот, които произтича от претенциите на Община Варна да свои същия като собствен, без значение дали тези претенции са основателни или не, не може да се разглежда като проява на административна дейност. Лишаването на ищеца от ползването на имота не е резултат на административно бездействие, а на последователно провеждана политика на органите на Общината в защита на собственическите претенции на Общината спрямо имота.

С Решение № 3312/10.03.2014г. по адм.д. № 9768/2013г. на ВАС това решение било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна. В мотивите му се сочи, че: … невъзможността да се ползва имота е пряко свързана с отказа да се предаде фактическата власт върху него от страна на община Варна. Приел е, че отказът е безспорен и че няма валидно основание общината да държи имота. И това е доказано, предвид воденото исково производство, по което претендираните права на собственост на общината са отхвърлени. Като краен резултат не става ясно как отказът на административния орган да предаде фактическата власт върху имот не може да се разглежда като проява на административна дейност, а като политика на общината. Всяка политика на общината задължително трябва да се провежда на основата на закона и в изпълнение на решенията на съда. От една страна правото на собственост на общината е отречено с влязло в сила решение. От друга страна по подобен спор, възникнал между праводателите на ищеца и община Варна, съдът е приел, че бездействието на общината да предаде имота на действителния собственик е незаконосъобразно бездействие на административен орган да изпълни задължения, 2 произтичащи от закон. Въпреки изложените мотиви в адм. д. № 432/2008 г. на АС - Варна, административният съд в настоящото производство е приел напълно противоположно становище. Нещо повече - в определение № 32/30.11.2010 г. по дело А № 17/2010 г. на смесен състав на ВКС и ВАС е посочено, че задължението на кмета за отписване от актовите книги и за предаване на имота на собствениците е за извършване на фактически административни действия и те са административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

При новото разглеждане на делото от ВарнАС, образувано като адм.д. № 821/2014г., съдът отново е прекратил производството по делото с определение № 4335 от 03.11.2014г. В него се сочи: Властническото волеизявление на кмета на общината като административен орган в случаите по чл.64, ал.1 от ЗОС има характер на вътрешнослужебен акт, който поражда права и задължения единствено за органите по актуването на общинската собственост, подчинени на кмета.

Практиката на ВАС по този въпрос е единна и безпротиворечива - Определение № 3349/12.03.2009г. на ВАС по адм.д. № 14621/2008г; Определение № 03.07.2009г. на ВАС по адм.д. № 8506/2009г; Определение № 889/03.07.2009г. по адм.д. № 8570/2009г; Определение № 9046/02.10.2007г. по адм.д. № 8141/2007г; Определение № 9158/04.10.2007г. по адм.д. № 8962/2007г; Определение № 9179/04.10.2007г. по адм.д. № 5012/2007г;

Определение № 9330/08.10.2007г. по адм.д. № 8785/2007г; Определение № 10806/06.11.2007г. по адм.д. № 10525/2007г; Определение N° 15933/27.12.2010г. по адм.д. № 14013/2010г.

Многократно съдилищата са приемали, че вътрешнослужебните актове, съответно отказите за тях, не подлежат на съдебен контрол, В контекста на задължението по чл.64, ал.1 от ЗОС това е така, защото актуването и деактуването нямат конститутивно действие по отношение на правото на собственост, поради което и споровете за материално право се разрешават по общия исков ред. Актуването на чужд имот като общински, съответно отказът/бездействието на кмета да разпореди отписването на имот от книгите за общинска собственост, по същността си е отричане на претендираното от лицето право на собственост, което може и следва да бъде защитено по общия исков ред, а не в административно производство, вкл. такова по чл.257 от АПК. Именно такова исково производство се е развило между страните като отрицателният установителей иск предявен от Община - В. срещу бившите собственици и настоящият ищец, като приобретател на имота, е отхвърлен с влязло в сила Решение на ВОС по гр.д. № 118/2010г.

По-нататък: Всички претенции на ищеца по съществото си са основани на твърденията му, че е лишен от възможността да ползва собствения си недвижим имот, върху който общината осъществява фактическа власт без правно основание през посочения период, поради което претендира от нея обезщетение за ползването на процесния имот, като добиви и ползи, от които е лишен. Тези правопораждащи юридически факти, обстоятелствата при които се претендират вредите и заявения петитум сочат на иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД (в този смисъл Постановление№ 1/28.05.1979г. на Пленума на ВС на РБ), който е подсъден на общите съдилища. След като има специален ред да обезщетяване, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ е недопустимо обезщетяване по реда на този закон - Определение № 14346/31.10.2013г. по адм.д. № 14522/2013г.

По делото са налице доказателства, че с влязло в сила на 27.01.2014г. решение на Апелативен съд - 8., постановено по гр.д. № 399/2013г., на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД е присъдено обезщетение на „БГ М." ЕООД за вредите, произтичащи от непредаването на имота от страна на Община - В., като вредите са претендирани на основание сключения със „С." ЕООД договор за наем, и обхващат период, в който попадат периодите за които се претендира обезщетение на вреди по реда на ЗОДОВ. Тоест, към момента ищецът вече е получил защита на правата си по специалния исков ред.

Определението било отменено с определение № 4953 от 04.05.2015г. по адм.д. № 15401/2015г. на ВАС и делото е върнато за продължаване па съдопроизводствените действия. Последвало решение № 2342/05.11.2015г. по адм. д. № 821/2014 г., поправено с решение № 2362/09.11.2015г. по описа на съда, с което били отхвърлени предявените от Дружеството искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а като мотиви за отхвърлигелния диспозитив отново е посочено, че претендиралото бездействие на кмета не е 3 при или по повод изпълнение на административна дейност, нито същият е осъществил властнически правомощия като административен орган. С решение № 625 от 17.01.2017г. по адм. д. № 348/2016г., Върховен Административен съд отменил Решение № 2342/05.11.2015г. по адм.д. № 821/2014 г., и постановил решение, с което уважил исковете на Дружеството. В мотивите на решението било посочено, че бездействието на общината да предаде имота на действителния собственик е бездействие на административния орган да изпълни свое задължение по закон, както и че задължението на кмета за отписване от актовите книги и за предаване па имота на собствениците е за извършване на фактически административни действия и те са административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Именно по тези съображения с определение № 32/30.11.2010 г. но дело № 17/2010 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС е разрешен повдигнатия спор за подсъдност па исковете, предмет на настоящото съдебно производство и е определен като компетентен да ги разгледа Административен съд.