Решение № 215 от 24.07.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 129/2024
- Вид
- Решение № 215
- Подписан
- 24.07.2025
- В сила
- 24.07.2025
- Състав
- Емилия Василева, Зорница Хайдукова, Анна Баева
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 293, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за пощенските услуги
- чл. 625 · Търговски закон
- чл. 685 · Търговски закон
- чл. 685, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 688 · Търговски закон
- чл. 688, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 688, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 690, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 692 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 7 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 215 гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Емилия Василева
Членове:
Анна Баева
Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002900129 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Хара България“ ЕООД, гр.
София /ответник в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/ чрез процесуален представител адвокат М. М. срещу решение № 337 от 29.05.2023 г. по в. т. дело № 207/2023 г. на Апелативен съд – София, 11 състав, с което е потвърдено решение № 1406 от 08.12.2022 г. по т. дело № 986/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав и „Хара България“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд София държавна такса в размер 2 011,66 лв.
С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е признато за установено по иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, предявен от „Тиберий 2000“ ООД /н./ против „Хара България“ ЕООД, че е несъществуващо вземането на „Хара България“ ЕООД към „Тиберий 2000“ ООД /н./ в общ размер 402 331,56 лв. по договор за финансов лизинг № 1
430300011 /променен с нов номер - договор за финансов лизинг № 430300043/, сключен на 21.05.2007 г., представляващо падежирали вноски до 23.09.2014 г., а именно от вноска с падеж 19.10.2014 г. в размер 33 134,11 лв. до вноска с падеж 18.05.2015 г., включено в списък на приетите от синдика вземания, обявен в Търговския регистър на 22.07.2020 г. по партидата на длъжника „Тиберий 2000” ООД /н./, и по отношение на което е оставено без уважение възражението на длъжника с определение от 16.05.2022 г. по т. дело № 2784/2017 г. на Софийски градски съд, TO, VI-18 състав. С първоинстанционното решение „Хара България“ ЕООД е осъдено на основание чл. 694, ал. 7 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер 4 023,32 лв. и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер 5 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд, без да обсъди изложените от него доводи във въззивната жалба и без да допусне своевременно заявените доказателствени искания, неправилно е приел, че молбата за предявяване на процесното вземане е подадена извън срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ и че е преклудирана възможността вземането на кредитора-ответник /настоящ касатор/, възникнало до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, да бъде реализирано в универсалното производство по принудително изпълнение. Излага доводи, че датата на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност е установена от съда по несъстоятелността и от представените доказателства, които са тълкувани превратно от въззивната инстанция. Касаторът поддържа, че неправилно и в противоречие с разпоредбите на ГПК съдебният състав на САС е оставил без уважение искането за допускане на свидетели, което е направено своевременно, както и не е съобразил разпореждането на съдията по гр. дело № 1316/2019 г. на СГС, I-9 състав, удостоверяващо, че молбата за предявяване на вземането е била в плик, адресиран до СГС, изпратен чрез „Булпост“ на 26.09.2019 г. и че е постъпила в съда на 27.09.2019 г. Излага и доводи, че следва да бъде зачетено и решението за откриване на производство по несъстоятелност, в което съдът по несъстоятелността е приел, че „Хара 2
България“ ЕООД е кредитор на „Тиберий 2000“ ООД /н./ по процесната търговска сделка - договор за финансов лизинг № 430300011 /променен с нов номер - договор за финансов лизинг № 430300043/, сключен на 21.05.2007 г., тъй като това е основанието, на което по отношение на последния е открито производство по несъстоятелност. Счита, че по настоящото дело е следвало да бъде установен само размерът на това вземане.
Ответникът „Тиберий 2000“ ООД /н./, гр. София, чрез процесуален представител адвокат Б. Д. оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Счита, че изводът на въззивната инстанция за постъпване на молбата за предявяване на вземанията на 26.11.2019 г., т. е. извън определения от закона срок и погасяване на предявените с нея вземания, е съответен на доказателствата.
Синдикът на „Тиберий 2000“ ООД /н./, гр. София К. В. Брусев не изразява становище по касационната жалба.
С определение № 1173 от 14.04.2025 г. по т. дело № 129/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 337 от 29.05.2023 г. по в. т. дело № 207/2023 г. на Апелативен съд – София, 11 състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, относим към приложението на чл. 62, ал. 2 ГПК:
Когато изпращането на молбата за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност е станало по пощата и молбата е постъпила в друго отделение на съда, коя е датата на предявяване на вземането — тази, отразена в товарителницата на пощенския оператор, или датата, дадена с поставянето на входящ номер на молбата?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
За да направи извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, че молбата за предявяване на вземането е подадена извън предвидените в закона срокове - на 26.11.2019 г., а не на 27.09.2019 г., както погрешно е прието от съда по несъстоятелността.
Предвид вписване на решението за откриване на производство по 3 несъстоятелност на „Тиберий 2000“ ООД в Търговския регистър на 04.07.2019 г., съдебният състав е констатирал, че едномесечният срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 04.08.2019 г., съответно срокът по чл. 688, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 04.10.2019 г. /петък - работен ден/. Посочил е, че ответникът по иска /настоящ касатор/ не е установил при пълно и главно доказване, че молбата за предявяване на процесното вземане е подадена в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, независимо от приобщаване като доказателство по делото на приетото за послужване гр. дело № 1316/2019 г. на СГС, I-9 състав. Приел е, че върху молбата на „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД /сегашно наименование „Хара България“ ЕООД/ чрез адв. Я. Д. и адв. М. М. няма данни за входящ номер; същата е постъпила в производството по несъстоятелност с писмо вх.
№ 146370/26.11.2019 г.; приложеният документ от „Булпост“ № CL0000820620 e с изпращач И. Н. - ЗД Булинс, т. е. не е налице нито съвпадение с кредитора, нито с неговите процесуални представители; в товарителницата е вписано като описание на пратката - молба с депозит за СМЕ и свидетел по гр. д. № 1316/2019, I-9 състав, и брой - 1, т. е. няма данни да е посочен номера на търговското дело или два броя молби. Посочил е, че нито от приложеното гр. дело № 1316/2019 г. на СГС, I-9 състав, нито от разпореждането от 26.11.2019 г. може да се установи при условията на пълно и главно доказване, че именно процесната молба за предявяване на вземания е била в посочения плик и е била изпратена с товарителница № CL0000820620 по гр. д. № 1316/2019 г. на СГС, I-9 състав. Въззивният съд е изложил съображения, че в разпореждането от 26.11.2019 г. не е посочено име на положилия подписа служител, поради което не може да се приеме, че същото е постановено от съдията-докладчик по делото, както и че разпореждането е обективирано единствено върху молбата за предявяване на вземания на „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД и не се съдържа в кориците на гр. дело № 1316/2019 г. на СГС, I-9 състав. Съдебният състав е направил извод, че след изтичането на 04.10.2019 г. на допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ е преклудирана възможността вземането на кредитора – ответник по иска, възникнало до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Тиберий 2000“ ООД, да бъде реализирано в универсалното принудително изпълнение на длъжника и пропускането на законоустановените срокове за това води до невъзможност кредиторът да се удовлетвори в производството по несъстоятелността.
4
Доводът на въззивника във въззивната жалба, че с решението, с което е открито производство по несъстоятелност на „Тиберий 2000“ ООД, е установено качеството на въззивника на кредитор по процесната търговска сделка, е приет за неоснователен по съображения, че с постановяване на решение в първата фаза на производството по несъстоятелност по молба по чл.
625 ТЗ съдът не се произнася с диспозитив относно наличието на вземане на кредитора - молител, нито относно неговия размер, тъй като това не е предмет на спора, и не се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на вземането и неговия размер.
По релевантния процесуалноправeн въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Той не се смята за пропуснат и когато молбата е подадена в срок в друг съд или в прокуратурата. На основание чл. 18 от Закона за пощенските услуги правилото се отнася и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 62/22.04.2019 г. по т. д. № 1796/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 52/15.06.2016 г. по т. д. № 70/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., цитираните в тях и други съдебни актове, включително определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е изразено разбирането, че когато молбата е изпратена по пощата в рамките на законовия или определения от съда срок, то позоваването на нейното просрочие е неправилно. При спор относно срока на подаване на молбата и дали определеният в закона срок е спазен следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда. Относно спазването на срока съдът може служебно да събира доказателства, както и е длъжен да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства. Посочената практика е приложима и към спазването на срока за подаване на молбата за предявяване на вземания по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, респективно чл. 688, ал. 1 ТЗ с последиците по чл.
688, ал. 2 ТЗ. Следователно на релевантния процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав дава следния отговор: Когато изпращането на молбата за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност е станало по пощата, респективно чрез куриер и молбата 5 е постъпила в друго отделение на съда по друго дело, вземането се счита предявено на датата на изпращане на молбата, т. е. на датата, отразена в товарителницата на пощенския оператор.
По правилността на въззивното решение:
Въззивното решение е валидно и допустимо, но е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
При така дадения отговор на релевантния процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че изводът на въззивния съд за подаване на молбата за предявяване на вземането извън предвидените в закона срокове на 26.11.2019 г., а не на 27.09.2019 г., е направен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.
2 ГПК, константната практика на ВКС и при неправилно възприемане на доказателствата съдебният състав е приел, че нито от приложеното гр. дело № 1316/2019 г. на СГС, I-9 състав, нито от разпореждането от 26.11.2019 г. може да се установи при условията на пълно и главно доказване, че именно процесната молба за предявяване на вземания е била поставена в плика, адресиран до СГС, изпратен чрез „Булпост“ на 26.09.2019 г. с товарителница № CL0000820620 по гр. д. № 1316/2019 г. на СГС, I-9 състав. Неправилно въззивната инстанция не е приела, че разпореждането от 26.11.2019 г. е постановено от съдията–докладчик по делото по съображения, че в посоченото разпореждане не е посочено име на положилия подписа служител.
Разпечатката съдържа 34 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bfb9f757-bf35-4706-b4ee-a187edd81e74