Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 67 от 31.01.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 190/2024
Вид
Определение № 67
Подписан
31.01.2025
Състав
Мария Кръстева Маринова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. Варна, 31.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500190 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

С молба вх. № 8513/29.11.2024г. процесуалният представител на въззивника Х. П. К. – адв. В. В. е поискал допълване на постановеното по настоящото дело решение № 150/15.10.2024г. в частта му за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. в претендирания съгласно списък по чл.80 ГПК размер.

В срока по чл.248 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – Прокуратурата на РБ.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Молбата е подадена в срок и от легитимирана страна.

С постановеното по делото решение № 150/15.10.2024г. настоящият въззивен съд се е произнесъл по подадени и от двете страни по спора въззивни жалби като е потвърдил обжалваното от тях първоинстанционно решение, с което по предявен от Х. П. К. иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е осъдена да му заплати сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинения по ДП № 147/2015г. на ОД на МВР – Бургас, прекратено с постановление на ОП – Бургас, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2022г., а претенцията за заплащане на обезщетение над присъдената сума от 8 000 лева до предявения размер от 150 000 лева е отхвърлена като неоснователна.

Основателен е доводът, че с така постановеното решение съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявено от адв. В. като процесуален представител на ищеца искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., 1 съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 12.03.2024г.

Ето защо и предвид посочения изход от спора следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.248 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.

Размерът на следващото се адвокатско възнаграждение следва да бъде определен от съда съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК, при отчитане фактическата и правна сложност на спора и действително осъществената от адвоката правна помощ. Уговореният от страните в договора размер не обвързва съда, а предвид постановеното задължително решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. относно приложението на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочените в нея размери следва да бъдат приети само като ориентир за цената на адвокатската услуга.

В тази връзка съдът приема, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, осъществената защита на ищеца касае както отхвърлената част от иска за неимуществени вреди, така и по предприетото от ответната страна обжалване в уважената му част. В същото време извършените от адв.В. процесуални действия се свеждат до осъщественото процесуално представителство в проведеното по делото едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства и в депозирането на писмена защита.

Въззивната жалба на ищеца е подадена от друг упълномощен адвокат, а отговор по въззивната жалба на Прокуратурата не е депозиран.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно Наредба № 1/2004г. за защитавания интерес /150 000 лева/ е 10 650 лева, а съответното на уважената част от исковата претенция възнаграждение е 533 лева. Отчитайки последния и описаните в предходния абзац относими обстоятелства, съдът намира, че в полза на адв. В. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 267 лева /1/2 от 533 лева/.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК постановеното по настоящото дело решение № 150/15.10.2024г. в частта му за разноските като ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. З. В. от АК – Варна, съдебен адрес гр.Варна, ул.“Поп Харитон“ № 10, ап.3, сумата от 267 /двеста шестдесет седем/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищеца Х. П. К. във въззивното производство, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния 2 касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3