Решение № 180 от 30.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. София, 30.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20241800500935 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 38 от 17.0.2024 г., постановено по гр.д. № 484/2023 г. по описа на РС – Пирдоп, е отхвърлен предявеният от ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) да заплати сумата от 272,90 лева, представляващо изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ във връзка с щета № .............., ведно със законната лихва за забава за периода от 21.02.2023 г. до 20.06.2023 г. в размер на 9,10 лева, ведно със законната сума върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 21.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение застрахователното дружество ищец е осъдено да заплати сторените от агенцията разноски в производството в размер на 100,00 лева.

Срещу решението е предявена въззивна жалба от ищеца в производството – ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Сочи се, че по категоричен начин се доказвали всички предпоставки, необходими за уважаване на иска – валидно сключен застрахователен договор, настъпването на покрит застрахователен риск (ПТП), наличието на вреди, които са в причинно-следствена връзка с реализираното застрахователно събитие, заплащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение. Посочва се също така, че безспорно по делото 1 било обстоятелството, че процесният участък от пътя, на който е станало ПТП е част от републиканската мрежа, което обуславя регресната отговорност на ответника. С тези аргументи по същество е отправено искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на нов въззивен акт по съществото, с който предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника в първоинстанционното производство, с който въззивната жалба се оспорва.

Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд Пирдоп решение, поради което е процесуално допустима.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното: първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от от ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са предявени искове с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД, с които моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 272,90 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт" във връзка с щета № .............., ведно със законната лихва за забава за периода от 21.02.2023 г. до 20.06.2023 г. в размер на 9,10 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, като прецени доводите на страните, прие от фактическа страна следното.

Видно е от застрахователна полица № .............. от .............. г. за застраховка „Каско Стандарт" на МПС, че същата има за обект лек автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“, с рег. № .............., като застрахован е трето за спора дружество - „ОТП Лизинг“ ЕООД, а застраховател - ищецът в настоящото производство. Срокът на застрахователното покритие е една година - от 20.04.2022 г. до 19.04.2023 година.

Представени са Общи условия на ищеца по застраховка Каско Стандарт, съгласно които застрахователят покрива пълна загуба и частична щета, която застрахованият би понесъл със застрахованото МПС при реализиране на застрахователните рискове.

Представени са писмените документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по щета № ............../04.01.2023 г., в това число – Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки Каско и Гражданска отговорност на автомобилистите при имуществени вреди опис и оценка на щетите; декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“; опис на претенция № 50-02180-3/23/04.01.2023 г. и опис-заключение по същата претенция, както и доклад по щета ............... От посочените писмени доказателства е видно, че на 02.01.2023 г., трето по делото лице – Л.М., управлявайки процесния автомобил по път II – 37, на 600 метра преди кръстовището му с път Е871, посока град Златица, попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, която не успял да избегне, в 2 следствие на което на автомобила са причинени материални вреди – на предна лява гума се образувала голяма подутина. Според застрахователя увреденият детайл е бил за подмяна, като цената на гумата е 270,90 лева, а трудът (монтаж и демонтаж) – 2,00 лева, или общо 272,90 лева. В доклада се сочи, че на основание платена застрахователна премия, описание от вещо лице и експертиза, се предлага да се изплати като обезщетение по застраховка Каско за отстраняване на щетите, сума в размер на 272,90 лева, която сума да бъде изплатена на Л.М. по посочената в същия банкова сметка.

Видно от платежно нареждане от 09.01.2023 г., ищцовото дружество е изплатило посочената сума.

С регресна покана с изх. № 649/15.01.2023 г. ищцовото застрахователното дружество поканило ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 272,90 лева. Поканата е получена от ответника на 20.02.2023 г., видно от представеното по делото известие за доставяне.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Л. Т. М. и Д. С. М..

Свидетелят М. сочи, че че на 02.01.2023 г. с процесния т лек автомобил се прибирал от град Бургас към град София, движел се по Автомагистрала „Тракия“, след Пловдив попаднал в задръстване и се отбил на разклона към Панагюрище с идея да се качи на Подбалканския път и бързал да се прибере защото бил на работа вечерта. Свидетелят посочва още, че след Панагюрски колони, спускайки се към гр. Златица, на около 500-600 метра преди Тобразното кръстовище за Подбалканския път, на средата на осевата линия имало голяма дупка, отдясно също имало дупки, а срещу него се движели друго МПС и в опит да избегне дупката завил на дясно, при което предна лява гума на автомобила попаднала в дупката. Свидетелят М. установява, че отбил автомобила вдясно и видял, че на предна лява гума имало „цицина“, а тъй като било около 17.00 часа вечерта и бързал за работа, не уведомил КАТ, на место не е правен протокол за ПТП, не е имало снимков материал, нито били изготвени скици, не е сменял гумата на място защото нямал резервна, рискувал и с повредената гума се прибрал, след 3 дни посетил офиса на застрахователя в гр. Перник, тъй като автомобила имал застраховка "Каско", на место установили щетата, изплатили му до 80% или 90% от стойността й. В показанията си свидетелят посочва още, че лекият автомобил е марка "Дачия", модел "Дъстър", на лизинг е, той е ползвател и си плаща лизинга, гумата е била около 290.00 лева, но застрахователят му е изплатил 10-20 лева по – малко, като не си спомня други подробности по случая.

В показанията си свидетелката М.а посочва, че на 02.01.2023 г. се прибирали от морето към град Содия, пътували по Автомагистрала „Тракия“, но имало голямо задръстване и тъй като съпругът й бързал да се прибере за нощна смяна на работа от 19.00 часа, решил да мине през Панагюрище и по Подбалканския път да се приберат по - бързо до град Перник. Според свидетелката пътят към град Златица бил осеян с дупки, съпругът й се опитвал да ги избегне, но в една дупка автомобила попаднал и нещо силно изтрещяло, тя помислила, че металната ос на колата се е счупила.

Свидетелката М.а установява, че случаят станал около 17.00 часа, пътя бил осеян с много дупки, имало насрещно движение, съпругът й отбил 3 автомобила, слезнал и го огледал, не била счупена металната ос, а имало проблем в предна лява гума, рискували и много внимателно се прибрали, за да отиде съпруга й на работа. Свидетелката посочва, че на место не е била викана полиция, не са идвали служебни лица и не са правени никакви документи.

Настоящият състав на съда кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са последователни, безпротиворечиви и потвърждаващи се от останалите събрани по делото доказателства.

По делото първоинстанционният съд е допуснал излушването на съдебно-автотехничекса експертиза. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и настоящият състав кредитира като пълно, ясно и обосновано, се установява, че механизмът на ПТП, описан в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, е технически възможен, като при попадане на предно ляво колело в дупка може да се получи протъркване на страничната част на гумата и получаване на подутина в тази част, което да доведе до опасна по-натътчна експлоатация на тази гума и необходимост от подмяната й. Според вещото лице тази щета е в съответствие с щетата, описана в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото на 02.01.2023 г. ПТП, като съответства и на констатираната от застрахователя щета. Според експерта също така средствата необходими за възстановяване на повредата по автомобила възлизат на 272,90 лева.

Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Правната квалификация на предявения иск е приетата от районния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Ангажирането на тази регресна отговорност е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството ищец; 3/. предпоставките по чл.

49 ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при 4 условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи факти, а в тежест на ответната страна е да да опровергае наличието на някой от кумулативните елементи на фактическия състав, на които основава тезата си ищеца , както и опровергаването на презумпцията за вина. Ответникът следва да докаже и възраженията си свързани със съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, поради допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, в резултат на което е възникнало ПТП.

В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция „Пътна инфраструктура“. Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват агенцията. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗД вП вменява задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В § 1 т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.