Определение № 133 от 11.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. Варна, 11.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20233100102461 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен положителен установителен иск за собственост от Потребителна кооперация „Напредък“ ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. Варна, ********** срещу Община Варна, ЕИК ********* с административен адрес гр. Варна, **********, представлявана от Б. К. в качеството му на Кмет за приемане за установено, че ищецът е собственик на имот с идентификатор *********, с площ от 2635 кв.м., при граници: имоти с идентификатори **********3, **********5, **********7, **********9 и улица, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищецът в исковата си молба излага твърдения, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *********.1, който се намира в процесния имот, който самостоятелен обект имаха характер на магазин, и по отношение на който притежава материални права на осн. §26 ПЗР от ЗИД на Закона за кооперациите. Твърди се, че ищецът се легитимира за собственик и на прилежащата площ към магазина, която представлява и процесният имот с идентификатор *********, с площ от 2635 кв.м., също на осн. §26 ПЗР от ЗИД на Закона за кооперациите.

В исковата молба, която е уточнена с молба от 09.01.2024г. се посочва, че между същите страни, по отношение на същия имот е постановено съдебно решение № 455/11.04.2022г. по гр. дело № 2186/2021г. на ВОС, което е влязло в законна сила, което решение се представя с писмените доказателства към исковата молба. В исковата молба се посочва, че предмет на това производство е бил предявен отрицателен иск за собственост от настоящия ищец срещу настоящия ответник за същия имот – прилежащите към магазина 2630 кв.м. реални части от имота, към който момент същите са били реална част от имот с идентификатор **********9 по КККР на гр.

Варна, целият с площ от 6080 кв.м., а сега вече обособени като самостоятелен имот с идентификатор *********, с площ от 2635 кв.м.

С решение № 455/11.04.2022г., постановено по гр. дело № 2186/2021г. на ВОС е прието за установено, че Община Варна не притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ реална част, при граници посочени върху скица на л.8 от делото, от имот с идентификатор **********9, целият с площ от 6080 кв.м., върху 1 който е разположена сграда със ЗП от 965 кв.м. – собственост на ищеца, по предявения иск на Потребителна кооперация „Напредък“ ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. Варна. Изрично със своя уточнителна молба ищецът посочва, че е налице идентичност на предмета на спора, по който е било образувано и постановено съдебно решение по гр. дело № 2186/2021г. на ВОС по предявения по това дело отрицателен установителен иск за собственост с настоящия иск, който е предмет на настоящото гр. дело № 2461/2023г. на ВОС, който има за предмет предявен положителен установителен иск за собственост за този имот.

От изложените твърдения на ищеца в исковата му молба, както и от съдържанието на приложеното към делото решение №455/11.04.2022г., постановено по гр. дело № 2186/2021г. на ВОС, следва да бъде направен извода, че е налице идентичност на спора по отношение на страните по него и предмета.

В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за собственост, в която хипотеза се е развило и приключило с влязло в сила съдебно решение производството по гр. дело № 2186/2021г. на ВОС, ищецът изобщо отрича правото на ответника, поради което в тежест на последния е да докаже всички основания, на които се позовава, от които черпи своята материална легитимация. В случай на успешно провеждане на производство по предявен отрицателен установителен иск за собственост, то претендираното от ответника право върху имота е отречено, като това право е отречено на всички възможни основания, на които той се е позовавал. При отхвърляне на отрицателния установителен иск за собственост се признава правото на собственост на ответника върху заявеното с исковата молба право. В мотивите на ТР 8/27.11.2013г. на ВКС по тълкувателно дело №8/2012г. на ОСГТК се посочи, че при уважаване на отрицателния установителен иск за собственост формираната с решението сила на пресъдено нещо има правопредпазващо действие. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. По аргумент от тези съображения, залегнали в тълкувателното решение, следва да се приеме, че при отхвърляне на отрицателния установителен иск защитната функция на решението е по отношение правото на ответника. Това е така защото в процеса той е трябвало да изложи и докаже всички обстоятелства, от които произтича твърдяното от него право и отхвърлянето на иска е резултат именно на това успешно доказване, както би било ако самият той беше предявил положителен установителен иск за същото право и този иск беше уважен - Решение № 85/22.06.2015 г. по гр. д. № 2/2015 г., I г. о. на ВКС.

По отношение на предявените установителни искове собственост следва да бъде посочено, че е допустимо обективно съединяване на искове за собственост – положителен и отрицателен установителни такива, която възможност е изрично предвидена в ТР №8/27.11.2013г., по тълкувателно дело №8/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Допустимостта обаче предполага разглеждането им в рамките на едно съдебно производство с оглед избягване постановяване на противоречиви съдебни решения.

Ищецът Потребителна кооперация „Напредък“ с предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, по който е образувано гр. дело № 2186/2021г. на ВОС е избрал способът на своята защита, доколкото негово право е било да предяви положителен или отрицателен установителен иск за собственост по отношение на този 2 имот срещу същия ответник. Недопустимо е последващо предявяване на положителен установителен иск за собственост, след проведено производство с влязло в сила решение по отрицателен установителен иск за собственост между същите страни и същия предмет, доколкото защитаваният с двата иска интерес е един и същ – все този имот. Установителният иск било то под формата на положителен такъв или отрицателен между едни и същи лица за едни и същи имоти подлежи на разглеждане само веднъж, независимо коя от двете форми за процесуална защита ищецът е избрал.

С решение № 455/11.04.2022г., постановено по гр. дело № 2186/2021г. на ВОС, което производство се е развило по предявен отрицателен установителен иск за собственост между същите страни и имот, се формира сила на пресъдено нещо, поради което нов иск за собственост между настоящите ищец и ответник за този имот е недопустимо да бъде предявяван.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело 2461/2023г. по описа на Окръжен съд-Варна – ХІ състав, на осн. чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съдВарна в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3