Решение № 147 от 13.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. С.З., 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно гражданско дело № 20225500500181 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена на И. М. Г. от гр.С.З., чрез адв.Н.Г. от САК и адв.Р.Л. от САК против Решение № 260720 от 11.10.2021г., постановено по гр.дело № 849/2021г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, в която е допусната делба върху следните вещи и имущество, придобити в режим на СИО: лек автомобил марка и модел „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ СТ ** РМ; поземлен имот с идентификатор 68850.***** по КККР, с адрес: гр.С.З., местност „Г.“, с площ от 3040 кв.м. и климатична система – FUJITSU ASYG 14 LUCA/AOG 14 LUC, при квоти 1/2 идеална част за Р.Г. и 1/2 идеална част за И.Г..

Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Претендира отмяна на постановеното първоинстанционно решение, както и в частта за разноските.

Излага подробни съображения. Жалбоподателят моли съда да допусне делба на посочените движими вещи, както и на посочения недвижим имот и да признае посочения недвижим имот за изключителна негова лична собственост, както и да го възложи в негов дял, тъй като същия бил предназначен за изграждане на автосервиз за обичайната му дейност. Моли съда да отхвърли иска за делба на лек автомобил марка БМВ като неоснователен и признае, че същия е изключителна лична собственост на ответника ИВ. М. Г..

1

Въззиваемата Р. Д. Г., чрез пълномощника си адв.Ж.З. от АК С.З. моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана, а постановеното първоинстанционно решение е правилно, законосъобразно и мотивирано и на основание чл.272 от ГПК, моли да бъде оставено в сила изцяло. Претендира заплащане на направените пред настоящата инстанция разноски и възнаграждение за един адвокат.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Искът е за делба на имущество във фаза на допускането.

Искът е предявен от Р. Д. Г. от гр.С.З. срещу И. М. Г. от гр.С.З.. С исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с Решение №1046/30.12.2020г. по гр.дело №3472/2020г. по описа на РС-С.З.. По време на брака си с ответника са придобили МПС в съпружеска имуществена общност, а именно: Лек автомобил, марка и модел „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ” с рег.. №СТ ** РМ. Автомобилът бил закупен по време на брака на страните. Ответникът владеел и ползвал автомобила, като ищцата била лишена от ползването на своята идеална част от МПС.

Ищцата твърди, че с ответника не могат доброволно да поделят МПС, поради което за нея се е породил правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да постанови делба на описаното МПС при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите, като на основание чл.349 ГПК МПС бъде възложено в неин дял, като делът на ответника бъде уравнен или автомобилът да бъде изнесен на публична продан. Тъй като била лишена от ползването на автомобила, ищцата моли на основание чл.31, ал.2 ЗС да бъде осъден ответникът да й заплаща обезщетение за лишаването от ползване в размер на 200,00лв. месечно, считано от получаването на исковата молба. В хода на делото ищцата е направила изменение на иска относно претендиралото обезщетение, което да се счита предявено за сумата от 600,00лв. месечно.

В срока за писмен отговор ответникът изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Ответникът не оспорва факта, че с ищцата са бивши съпрузи и че по време на брака си са закупили процесното МПС.

Твърди обаче, че автомобилът е негово лично имущество, тъй като е закупен чрез трансформация на лично имущество. Средствата за закупуване на автомобила били от получен аванс от заплата в размер на 7800 евро по сметка на ответника на 29,05.2019г. Отделно от това ответникът продал личния си автомобил (придобит преди брака) „БМВ 530 Д“ за сумата от 8000,00лв., които средства също вложил в процесния автомобил. Автомобилът се нуждаел от неотложен ремонт, средствата за който отново били осигурени от ответника. Същият заплащал данъка и застраховките за автомобила. Общата стойност на направените разноски за възлизала на 9934,58лв. Счита, че 2 автомобилът не е бил в режим на СИО, поради което моли искът за делба да бъде отхвърлен.

Отделно от това, страните притежавали и друг автомобил, както и недвижим имот и движими вещи, които били придобити в режим на СИО.

Моли съдът да допусне делба на следните имущества: Поземлен имот с идентификатор 68850.*****, находящ се в землището на гр.С.З., местността „Г.“, с площ от 3040 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване - нива, категория - трета, с номер по предходен план- *****, със съседи: имот№68850.182*** имот№***, имот№ *** и имот №***; Лек автомобил, марка

„Митцубиши“, с рег.№ СТ**РК;

Климатична система - FUJUTSU ASYG 14 LICA/AOG 14 LUC, монтирана в дома на родителите на ищцата.

Моли на основание чл.349 ГПК поземления имот да бъде поставен в дял на ответника, като същият ще заплати парично уравнение на ищцата.

Пред въззивната инстанция след като съдът бе приключил производството давайки ход по същество и обявявайки,че ще се произнесе с решение в законния срок е постъпила молба от адв. Р.Л. и адв.Н.Г. като пълномощници на И. М. Г., с която излагат съображения, че след заседанието в 10.15-10.20ч. на въззивника И. М. Г. е станало известно обстоятелството, че по повод негова жалба срещу използването на преправен документ по настоящето производство, приет като писмено доказателство, е образувано досъдебно производство в ОДМВР С.З.. Този факт, както и номера на досъдебното производство, са станали известни едва след приключване на делото, за което същият е уведомил и разследващия полицай. В ОДМВР С.З. по пр.пр.№ 8733/2021г. по описа на РП С.З. било образувано ДП № 349 ЗМ 22/ 2022 г., за това че по гражданско дело 849/2021г. по описа на PC С.З. е приет като доказателство неистински писмен документ, а именно Работна карта № 2901/2020г. и Гаранционна карта, касаещи процесния автомобил БМВ с рег. № СТ**РМ. Същите били представени от ищцата Р.Г. и приети от съда, но с оглед наличието на доказателства за тяхната неистинност било образувано посоченото ДП. С оглед на гореизложеното, молят съда да отмени дадения ход по същество по посоченото въззивно гр.дело 181/2022г. от 20.04.2022г. поради наличието на нововъзникнало обстоятелство от значение за разкриване на обективната истина и разрешаване на спора.Моли съда да допусне събирането на доказателства пред въззивната инстанция, като назначи Съдебно-графологична експертиза, като след запознаване на ВЛ с материалите по делото и по -конкретно с Работна карта № 290/2020г. и Гаранционна карта за извършен ремонт на автоматична скоростна кутия, да даде отговор на следните въпроси:Дали ръкописен текст в графа клиент и адрес в Работна карта № 2901/2020г. е изписан от Р.Д. Г., както и дали подписът на клиент е положен от Р.Д. Г.. Дали ръкописен текст в графа клиент в гаранционна карта от 28.01.2020г. е изписан от Р.Д. Г.. Моли да допусне събирането на сравнителен образец от почерка и подписа на ищцата 3

Р.Г.. В тази връзка моли да се изиска и копие от ДП 349 ЗМ 22 /2022г. по описа на ОДМВР С.З.. Моля с оглед разпоредбата на чл. 229, ад.1, т.5 ГПК, съда да спре производството по настоящето дело, тъй като е установено извършването на престъпно деяние, което е релевантно за изхода на настоящия спор.

Въззивният съд намира тези искания за неоснователни. От една страна това не е нововъзникнало осбстоятелство, както се твърди в молбата.

Работната карта и гаранционната карта са били представени и приети от РС и още тогава страната е могла да ги оспори. Отделно от тона тези доказателства се явяват неотносими към предмета на разглеждане в настоящото производство, доколкото сме в първа фаза на съдебната делба и тук се разглеждат въпросите относно това между кои лица, за кои имоти следва да се допусне делбата и каква е частта на всеки съделител. Горните доказателства нямат отношение към собствеността на движимата вещпредмет на делбата БМВ и не са били предмет на обсъждане в обжалваното решение, поради което няма как образуваното ДП да повлияе на изхода по настоящото дело. Досежно претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС, по отношение на която тези доказателства евентуално биха имали някакво отношение, както е посочил и първоинстанционния съд, тази претенция следва да бъде разгледана във втората фаза на съдебната делба, когато се разглеждат исканията по сметки между страните.

С оглед на гореизложеното въззивния съд намира, че не следва да се спира производството по настоящото дело на осн. чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, както и не следва да се събират и доказателства - назначаване на съдебнографологична експертиза, изискване за прилагане на копие от ДП 349 ЗМ 22 /2022г. по описа на ОДМВР С.З..

Предвид тези съображения, въззивният съд намира, че следва да остави без уважение направените искания в молба, подадена от адв. Р.Л. и адв.Н.Г. като пълномощници на И. М. Г. от 29.04.2022г. и да разгледа делото по същество като се произнесе с решение по подадената въззивна жалба срещу решение № 260720 от 11.10.2021г., постановено по гр.дело № 849/2021г. по описа на Старозагорския районен съд в обжалваните му части.

Безспорно е установено по делото, че страните са бивши съпрузи, като са сключили граждански брак на 06.05.2017г., прекратен с Решение №1046/30.12.2020г. по гр.дело №3472/2020г. по описа на РС-С.З., видно от представеното и прието като писмено доказателство съдебно решение. По отношение на режима на имуществените отношения между съпрузите е установено, че страните не са избрали режим на разделност или договорен режим, поради което предвид презумпцията на чл.18, ал.2 СК, между тях е действал законовия режим на общност. С прекратяването на гражданския брак между страните се прекратява и възникналата между тях съпружеска имуществена общност и от неделима и бездялова се превръща в обикновена дялова съсобственост. Като такава, тя подлежи на делба и се подчинява на общите принципи на делбеното производство. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от 4

СК презумира съвместния принос на съпрузите по време на брака в придобиването на вещи или права върху вещи, поради което и създава съпружеската имуществена общност по отношение на тях, независимо на чие име е станало придобиването. Законът обаче в чл.23, ал.1 и 2 от СК дава възможност за установяване на едно фактическо положение, което се отклонява от презумираната от закона СИО и равенството на дяловете и е основание за признаване на изключителното право на собственост по отношение на цялата вещ или на част от нея в полза на един от съпрузите.

Условие, за да се признае т. нар. "пълна или частична трансформация на лични средства", е конкретното влагане на лични, извънсемейни средства в придобиването на вещта по време на брака. За да е налице фактическият състав на чл.23, ал.2 СК, и да се признае на претендиращия бивш съпруг поголям дял в съсобствеността или изключителна собственост на това основание, той следва да докаже, както извънбрачния характер на сумата, така и влагането й в придобиването на вещта. Доказателствената тежест е за страната, която твърди, че се е осъществил този факт, като доказването е допустимо с всички доказателствени средства.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЛЕК АВТОМОБИЛ „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ” с рег.

№СТ ** РМ. Видно от приетото като писмено доказателство копие на Свидетелство за регистрация част I №010303399, процесният лек автомобил е придобит по време на брака - регистриран по реда на ЗДвП на 09.12.2019г. По делото е представено и прието като писмено доказателство копие на Договор за продажба на лично превозно средство от 28.05.2019г. на немски език, с превод на български език, който е документът за придобиването на процесното МПС. От договора е видно, че продажната цена възлиза на 7400 евро. По делото са представени копия на Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 07.03.2017г., Свидетелство за регистрация част I №008463759, Договор за покупко-продажба на МПС от 09.05.2019г., Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 15.04.2019г., от които се установява, че ответникът е закупил на 07.03.2017г. - преди сключването на брака с ищцата, МПС - лек автомобил марка „БМВ 530 Д“ с рег.№СТ**ВХ. Същият лек автомобил е бил продаден от пълномощник на ответника на 09.05.2019г. В договора, с който ответникът е закупил посоченото МПС е посочена цена от 900,00лв. В договора, с който ответникът е продал същото МПС две години след придобиването му е посочена цена от 700,00лв. Въпреки това ответникът твърди, че е продал автомобила на цена от 7900,00лв., обосновавайки се с представения предварителен договор от 15.04.2019г. Съдът намира, че представеното копие на Предварителен договор от 15.04.2019г. представлява частен свидетелстващ документ. Съгласно чл.180 ГПК подписаните частни документи (диспозитивни и свидетелстващи) притежават формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това лице. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила, тоест има 5 доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление. В случая ответникът цели да докаже, че продажната цена на автомобила, който е бил негова лична собственост, е повисока от тази, посочена в договора за покупко-продажба. Това не е „неизгоден за издателя на документа факт“, поради което Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 15.04.2019г. не може да послужи за доказване на този факт, още повече, че ищцата не е страна по този договор.