Решение № 749 от 22.12.2022, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. Силистра, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря И. М. И. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20213420101834 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците И. С. В., М. К. К., П. Р. И., Р. К. П., Й. Й. П. и З. Т. М. твърдят, че на 08.09.2018 г. станали жертви на ПТП, осъществено на пътя Р. – П. от П. И. С., управляващ товарен автомобил Щ., модел ...с рег. № ............, който нарушавайки правилата за движение, ударил челно автомобил Ф., модел Т.с рег. № ............, управляван от П. Ш., в който пътували 18 души, всред които и ищците. Тъй като товарният автомобил, чийто водач причинил произшествието, не бил обект на договор за застраховка „гражданска отговорност“, ищците считат, че именно ответникът отговаря за обезщетяване на претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди в резултат на горепосочения пътен инцидент.

Ищцата И. С. В. моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв., тъй като в резултат на ПТП от 08.09.2018 г. тя получила мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, наложило болничното лечение в периода от 08.09.2018 г. до 13.09.2018 г. В резултат на увреждането си ищцата претърпяла физически болки, негативни изживявания, а освен това и неудобства от битов характер, още повече че преди инцидента тя стР.ла от заболяване с диагноза „други уточнени видове хипотиреоидизъм с подостър тиреоидит“. Към настоящия момент на ищцата била поставена диагноза „нестабилна форма на ангина пекторис, остър миокарден инфаркт без инвазивно изследване и/или интервенционално лечение“. Претендира законна лихва върху главницата от 29.07.2021 г. (датата на решението на Гаранционния фонд за отказ от плащане на обезщетение) до окончателното ѝ плащане.

1

Ищцата М. К. К. моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв., тъй като в резултат на ПТП от 08.09.2018 г. тя получила мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, наложило болничното лечение в периода от 08.09.2018 г. до 13.09.2018 г. В резултат на тези увреждания ищцата претърпяла физически болки, негативни изживявания, а освен това и неудобства от битов характер. Претендира законна лихва върху главницата от 29.07.2021 г. (датата на решението на Гаранционния фонд за отказ от плащане на обезщетение) до окончателното ѝ плащане.

Ищцата П. Р. И. моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 22000 лв., тъй като в резултат на ПТП от 08.09.2018 г. тя получила мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, наложило болничното лечение в периода от 08.09.2018 г. до 13.09.2018 г. В резултат на тези увреждания ищцата претърпяла физически болки, негативни изживявания, а освен това и неудобства от битов характер, още повече че според експертно решение на ТЕЛК състоянието на постР.лата за последните години се било влошило. Претендира законна лихва върху главницата от 29.07.2021 г. (датата на решението на Гаранционния фонд за отказ от плащане на обезщетение) до окончателното ѝ плащане.

Ищцата Р. К. П. моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000 лв., тъй като в резултат на ПТП от 08.09.2018 г. тя получила контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на лявата очница с кръвонасядане и разкъсно - контузна рана на лява вежда, контузия на гръдния кош, контузия на долни крайници, наложили болничното лечение в периода от 08.09.2018 г. до

13.09.2018 г. В резултат на тези увреждания ищцата претърпяла физически болки, негативни изживявания, а освен това и неудобства от битов характер. Претендира законна лихва върху главницата от 29.07.2021 г. (датата на решението на Гаранционния фонд за отказ от плащане на обезщетение) до окончателното ѝ плащане.

Ищцата Й. Й. П. моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000 лв., тъй като в резултат на ПТП от 08.09.2018 г. тя получила контузия на главата, контузия на врата, контузия на десен лакът, контузия на долните крайници с охлузвания, контузия на поясния отдел на гръбначния стълб с данни за миелопатия. В резултат на тези увреждания ищцата претърпяла физически болки, негативни изживявания, а освен това и неудобства от битов характер, още повече че преди инцидента тя стР.ла от сериозни сърдечни заболявания и диабет, заради които била освидетелствана от ТЕЛК. Претърпеният от ищцата инцидент влошил здравословното състояние съгласно направените на по – късен етап изследвания и последващо решение на ТЕЛК. Ищцата също така твърди, че е направила разходи по лечението на травмите, възникнали непосредствено след ПТП, в размер на 2124 лв., поради което претендира и обезщетение за имуществени вреди в този размер, както и законна лихва върху двете обезщетения от 29.07.2021 г. (датата на решението на Гаранционния фонд за отказ от плащане на обезщетение) до окончателното им плащане.

Ищецът З. Т. М. моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за 2 неимуществени вреди в размер на 6000 лв., тъй като в резултат на ПТП от 08.09.2018 г. той получил мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, наложило болничното му лечение в периода от 08.09.2018 г. до 13.09.2018 г. В резултат на увреждането си ищецът претърпял физически болки, негативни изживявания, а освен това и неудобства от битов характер, още повече че преди инцидента той стР.л от захарен диабет; претърпяната травма влошила здравословното му състояние, като през 2020 г. му била поставена диагноза „мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“. Претендира законна лихва върху главницата от 29.07.2021 г. (датата на решението на Гаранционния фонд за отказ от плащане на обезщетение) до окончателното ѝ плащане.

Процесуалният представител на ищците претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, като счита, че те са завишени по размер и не са съобразени с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот.

Заявява, че дължимото от фонда обезщетение не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП, а отделно от това счита, че създаването на фонда цели не пълното обезщетяване на пострадалите от ПТП лица, а предотвратяване на опасността те да останат напълно лишени от застрахователно обезщетение. Счита, че лихва върху обезщетенията се дължи от завеждането на исковата молба в съда, а не от датата на решението за отказ от плащане на обезщетение, тъй като претендирайки плащане, ищците не представили един от необходимите документи по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, а именно влязла в сила присъда.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постР.лите, тъй като те пътували в превозното средство без поставен предпазен колан.

Оспорва иска на Й. Й. П. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди с довода, че част от разходите по лечението са могли да бъдат поети от НЗОК, като отделно от това от представените от нея документи не ставало ясно какво е закупено, каква услуга е заплатена от кого и на какво основание.

При отхвърлянето на исковете претендира направените по делото разноски.

Третото лице – помагач П. И. С. изразява становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани, счита, че те са предявени в завишен размер, а освен това прави възражение за съпричиняване поради непоставянето на предпазен колан от страна на пострадалите лица.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 557, ал. 1 КЗ и чл. 497, ал. 1 КЗ.

Чрез присъда от 23.04.2021 г., постановена по НОХД № 296/2019 г. по описа на ОС – Р. П. И. С. (конституиран като трето лице – помагач по делото) е признат за виновен за това, че на 08.09.2018 г. по път Ш-204, км. 4 + 706 в посока гр. П. – гр. Р. при управление на 3 т.а. „М.“, модел „Щ. ........“ с рег. № ......... с прикачено към него полуремърке модел „Ф. Д.

350“ с рег. № Р........ със скорост 83,3 км/ч. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 2 ЗДвП и чл. 75, ал. 1 ППЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на две посочени в присъдата лица и средни телесни повреди на още седем посочени лица. Чрез решение № 110 от 13.12.2021 г. по ВНОХД № 242/2021 г. АС – В. изменил присъдата на първата инстанция, като приел, че престъпното деяние е извършено от подсъдимия единствено поради нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП и го е оправдал по обвинението за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по чл. 75, ал. 1 ППЗДвП. Чрез решение № 97 от 07.06.2022 г. по нак.д. № 195/2022 г. ВКС изменил въззивното решение единствено в частта за наложеното наказание. Чл. 300 ГПК гласи, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При действието на тази норма в настоящото производство следва да се приеме за безспорно установено, че лицето П. И. С. е причинил ПТП от 08.09.2018 г., като управлявайки товарен автомобил с рег. № ................ с прикачено към него полуремърке със скорост над разрешената за съответния пътен участък, той след завой по пътя възприел спиращ в неговата лента лек автомобил, задействал спирачната система на превозното средство, но преценявайки, че няма достатъчно разстояние за безопасно спиране, предприел маневра заобикаляне и навлязъл в насрещната лента за движение. В нея в обратна посока се движил микробус Ф. Т., превозващ 17 пътници, чийто водач, в опит да избегне сблъсъка, намалил скоростта и се отклонил вдясно, но въпреки това не осуетим съприкосновението между превозните средства, което се осъществило по цялата лява странична част на автобуса и предната лява част на влекача.

След удара автобусът напуснал платното, навлязъл в затревената площ и започнал за пада към дъното на ската, докато не спрял в течащата там река, където започнал да се пълни с вода. При удара част от седалките в микробуса се откъснали от местата си и заедно с други предмети и счупени стъкла затиснали и наранили превозваните пътници.

Ищците по делото са част от пътуващите в катастрофиралия микробус пътници, чиито телесни увреждания са квалифицирани в досъдебното производство като леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. В производството не е спорно, че третото лице П.

И. С. управлявал т.а. „М.“, модел „Щ..........“ с рег. № ............ без сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“, поради което отговорността му за причинена от него злополука не е обезпечена по предвидения в закона ред. Чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ гласи, че Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на 4 автомобилистите. Претърпените от ищците увреждания в резултат на ПТП са последица от виновното и противоправно поведение на водача на товарния автомобил, поради което възникналите вреди следва по силата на цитираната разпоредба да бъдат възмездени от Гаранционния фонд. Съдът не споделя становището на ответника, че със създаването на фонда не се цели пълното обезщетяване на постР.лите от ПТП лица, а компенсирането им чрез минимално обезщетение, тъй като в КЗ липсва норма с подобно съдържание, както и критерии, по които да се определя обезщетението, при положение че не следва да се прилагат тези по чл. 51 и 52 ЗЗД.