Определение № 424 от 04.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Кюстендил, 04.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500080 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 вр. чл.407 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба с вх. № 1558/06.02.2025 г. от А. С. Т., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. И. Д., със съдебен адрес: гр. К, ул.К.б. № *** насочена против Разпореждане № 3286/12.12.2024 г., постановено по гр. д. № 320/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.

С оспорваното разпореждане РС – Дупница е постановил издаване на изпълнителен лист за присъдените с Решение № 195 от 26.04.2024 г. на ДнРС и Решение № 295 от 22.11.2024 г. суми в полза на молителя – „ЕН ТИ – ЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу длъжника А. С. Т..

В жалбата е изложено, че на 23.01.2025 г. А. С. Т. е получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20247430401103 с изх.№ 1040/23.01.2025 г. В срока за доброволно изпълнение ЧСИ Елица Христова събрала принудително вземането срещу длъжника Т. и прекратила изпълнителното производство. Принудителното изпълнение било чрез налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в Банка ДСК.

Пояснено е, че пред съдебния изпълнител са представени от А. Т. следните платежни документи, а именно:

Платежен документ от 15.02.2024 г„ който удостоверявал извършено от него плащане в размер на 1434.90 лева по сметка на взискателя на изпълнителното дело с правно основание на превода - съдебни разноски по решение № 30/08.02.2024 г. по в.гр.д.359/2023 на Кюстендилски окръжен съд;

Платежен документ от 23.01.2025 г., който удостоверявал извършено от него плащане в размер на 1500 лева по сметка на Взискателя на изпълнителното дело с правно основание на превода - съдебни разноски по решение № 295/22.11.2024 г. по в.гр.д. № 377/2024 на Кюстендилски окръжен съд;

Изложено е, че и двата платежни документа са с дата преди получаване на поканата за доброволно изпълнение.

Счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно поради следните съображения:

Изпълнителният лист бил издаден от Районен съд - Дупница на основание гр.д. № 1

320/2024 а., но в изпълнителния лист липсвала сума, която да е присъдена от ДнРС.

Изпълнителният лист визирал две основания:

Сторени разноски по делото във въззивната инстанция /в.гр.д. № 359/2023 по описа на КОС/ в размер 1068.63 лева.

Сумата от 1500 лева, представляващи сторени разноски пред въззивната инстанция.

Следователно не ставало ясно какво точно е изпълнителното основание и сумите по него какви са, тъй като по в.гр.д.359/2023 по описа на КОС такива суми нямало.

Заявителят „ЕН ТИ ЕН- БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в искането си за издаване на изпълнителен лист не съобщавал на ДнРС обстоятелството, че длъжникът А. Т. му е заплатил на 15.02.2024 г. сумата от 1434.90 лева с правно основание на превода-съдебни разноски по решение № 30/08.02.2024 г. по в.гр.д.359/2023 на Кюстендилски окръжен съд.

ЧСИ Елица Христова въпреки, че в срока за доброволно изпълнение, са й били представени и двата горепосочени платежни документа, не ги е взела предвид, а принудително събирала вземането, описано в изпълнителния лист, ведно със съответните разноски по изпълнителното дело.

С оглед гореизложеното се моли за отмяна на обжалваното разпореждане, обезсилване на издадения изпълнителен лист и издаване на обратен изпълнителен лист за принудително събраните от длъжника суми чрез ЧСИ Елица Христова.

При така изложените доводи, настоящият състав на ОС – Кюстендил приема следното:

Жалбата срещу Разпореждане № 3286/12.12.2024 г., постановено по гр. д. № 320/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница с искане за неговата отмяна и обезсилване на изпълнителният лист, е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановени срок и срещу подлежащ на съдебна проверка съдебен акт.

От изложеното в жалбата е установимо, че въз основа на обжалваното разпореждане е издаден изпълнителен лист № 289/12.12.2024 г. по гр.д.№ 320/2024 г. по описа на РС – Дупница. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано ИД № 202474330401103/ 2024 г. по описа на ЧСИ Елица Христова. По последното органът по принудително изпълнение е събрал дължимите суми, обективирани в издадения изпълнителен лист и на основание чл.433, ал.2 от ГПК е прекратил изпълнителното производство. В този смисъл са изричните твърдения на жалбоподателя Т..

Производството по чл. 404 и сл. от ГПК е иницирано по молба на „ЕН ТИ ЕН – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по гр. д.№ 320/2024 г. на РС – Дупница, с която е поискано издаване на изпълнителен лист за дължимите от насрещната страна суми, представляващи разноски по водене на делото, присъдени с влезли в сила решения, както следва: по второто решение на въззивната инстанция – 1500 лева и по влязлото в сила потвърдено от въззивната инстанция първоинстанционно решение – 1068, 63 лева.

С решение № 195/26.04.2024 г., постановено по гр. д. № 320/2024 г. на Районен съд – Дупница е отхвърлен предявеният от А. С. Т. против „ЕН ТИ – ЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 във вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 322 от ТЗ за сумата от 7 200 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 23.11.2022 г. до окончателното й заплащане и Т. е осъден да заплати на ответното ТД сумата от 1 068, 63 лева, представляваща сторени разноски по водене на делото във въззивната инстанция / в. гр.д. / № 359/2023 г. Така постановеното решение е обжалвано и с решение № 295/22.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 377/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил е потвърдено. С това въззивно решение Т. е осъден да заплати на въззиваемото ТД сумата от 1 500лева разноски пред въззивната инстанция.Решението на въззивната инстанция е било обжалвано пред ВКС и с определение № 856/ 14.03.2025 г. по т. д. № 3482025 г. на ВКС, касационната жалба е оставена без разглеждане.определението на ВКС не е обжалвано и е влязло в сила на 30.03.2025 г.

2

С обжалваното разпореждане е уважена молбата на „ЕН ТИ – ЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и е издаден изпълнителен лист за сумите от 1 068, 63 лева и за 1 500лева присъдени с влезлите в сила решения на първоинстанционния съд и на въззивния съд.

Предвид установеното от фактическа страна, настоящата инстанция приема частната жалба за неоснователна.

Обжалваното разпореждането е издадено на основание чл. 404, т.1, пр. 1 от ГПК, който предвижда, че на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения. С тази разпоредба законът е допуснал изпълнение на влезлите в сила решения.

За да бъде годно изпълнително основание влязлото в сила решение, то трябва да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане /арг. Чл.

406, ал.1 от ГПК/. Постановените решение № 195/26.04.2024 г. по гр. д. № 320/2024 г. на Районен съд – Дупница и решение № 295/22.11.2024 г. по в. гр. д. № 377/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил несъмнено са съдебни актове, редовни от външна страна, тъй като отговорят на изискванията за действителност. И двете решения са влезли в сила. Също така и двата съдебни акта съдържат осъдителни диспозитиви в частта за разноските.

Следователно налице са всички предвидени от закона предпоставки за издаването на изпълнителния лист, поради което правилно първоинстанционният ъд е разпоредил издаването му за заплащане на присъдените с ешенията суми представляващи разноски по водене на делата пред първата инстанция и пред въззивната инстанция така, както е постановен осъдителният диспозитив на всяко от съдебните решения.

Съдържанието на издадения изпълнителен лист съответства напълно на това на диспозитива на всяко от посочените по-горе решения.

Наведените с жалбата възражения относно заплатени присъдени суми от длъжника преди образуване на изпълнителното производство и в срока за доброволно изпълнение не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, тъй като в него съдът проверява само дали от външна страна /формално/ решението отговоря на изискванията за неговата действителност и дали обективира подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. От проверката на изпълнителното основание от външна страна са изключени каквито и да било възражения както по отношение на материалното право, така и по възможностите за принудителната му реализация.

Производството по издаване на изпълнителен лист на основание чл.404 ГПК е едностранно като легитимирани страни в него са лицата, в чиято полза е изпълнителното основание. Когато длъжник е понесъл без основание принудително изпълнение, тъй като след издаване на изпълнителния лист е отпаднало правото на изпълнително основание, каквито твърдения е изложил настоящият жалбоподател, в негова полза се издава обратен изпълнителен лист, въз основа на удостоверяване на събраното вземане от съдебния изпълнител. С оглед изложеното визираното производство е различно от уредбата за обжалване разпореждането за издаване на изпълнителен лист и обезсилването е излишно, след като страната може да се позове на основание за прекратяване на изпълнителното производство поради плащане на дълга и разноските по същото, на основание чл.433, ал.2 ГПК, поради което длъжникът не би имал интерес да постига същия ефект на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК. В този смисъл определение № 767 от 26.11.2013 г. по ч.гр.дело №5961/2013 година на ВКС.

3

Искането за издаване на обратен изпълнителен лист се адресира до съда, който е постановил решението, като към същото се прилага удостоверение от съдебния изпълнител, съдържащо размера на събраното вземане.Предвид това пояснение, следва извод, че заявеното с частната жалба искане за издаване на обратен изпълнителен лист не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство. Също така в настоящото производство не може да бъде преценявана правилността на извършени в изпълнителното производство изпълнителни действия.

С оглед на така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба с вх. № 1558/06.02.2025 г. от А. С.

Т., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. И. Д., със съдебен адрес: гр. К, ул.К.б. № *** насочена против Разпореждане № 3286/12.12.2024 г., постановено по гр. д. № 320/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4