Решение № 155 от 04.11.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20231880100106 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от К. К. К., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощник, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115 E, ет. 5, представлявано от управителя Н. П. П.

Исковата молба е уточнена от пълномощника на ищеца с молба от 27.06.2024 г. Твърди се, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № 575775 от 30.09.2021 г., по силата на който на К. е предоставен кредит в размер на 2 400 лева, която сума е следвало да бъде върната на 21 погасителни двуседмични вноски. В чл.

11, ал. 1 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави договореното в чл. 5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 2 640,30 лева, като същата, според предвиденото в ал. 2 на същия текст от договора се заплаща разсрочено съгласно Приложение 1 към договора – погасителен план. В исковата молба се излага, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора е нищожна, тъй като противоречи на закона – чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), както и чл.

19, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) или го заобикаля, както и накърнява добрите нрави, а също така е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 5 от ЗЗП и доколкото не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Иска се от съда да прогласи нищожността на клаузата по горецитирания договор, с която е уговорена неустойката.

1

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от страна на ответното дружество не е подаден писмен отговор.

В открито съдебно заседание страните не се представляват, а с писмени становища пълномощниците им подробно аргументират съображенията си.

По делото са приети писмени доказателства представени от ответника, които не са оспорени, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от писмените доказателства, събрани по делото, че на 30.09.2021 г. между ищеца, като кредитополучател, и ответното дружество, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № 575775 при фиксиран лихвен процент 40,05% и годишен процент на разходите (ГПР) 49,61%. В изпълнение на договора, на ищеца е предоставена сумата от 2 400 лева, като последният е следвало да върне същата на ответника, заедно с уговорената лихва или общо сумата в размер на 2 882,70 лева, на 21 двуседмични вноски. В чл. 11, ал. 1 от същия договор е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави договореното в чл. 5 от договора обезпечение (поръчителство или банкова гаранция) в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 2 640,30 лева, като съгласно ал. 2 на чл. 11 от договора, същата се заплаща разсрочено съгласно Приложение 1 към договора – погасителен план.

Изложените факти, при които се иска прогласяването недействителността на част от договора, ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба. Когато са предявени искове за недействителност на една договорна клауза, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията за нищожност, подредени според тежестта на порока. По настоящото дело се касае за твърдяна нищожност на процесната клауза на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр.

2 и пр. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Отделно от изложеното, по силата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Сключеният между страните договор представлява договор за потребителски кредит по аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което, в случая намират приложение разпоредбите на същия. Съгласно чл. 24 от ЗПК, за договора за потребителски кредит се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 2 от ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, която урежда т. нар. генерална (обща) клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, неизчерпателно (примерно) са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е предвидено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Разпоредбите на ЗЗП са резултат на транспонирането на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП). Действително страните са свободни при сключването на сделки, но свободата на волята на страните е ограничена именно от добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, които са непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.

В случая, клаузата на договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението на потребителя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение в горепосочения размер при предоставена заемна сума от 2 400 лева е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗЗП.

Съгласно последната разпоредба, неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съпоставяйки чистата стойност на получения от длъжника финансов ресурс (2 400 лева), с размера на вземането за неустойка (2 640,30 лева), се налага изводът, че неустойката е в размер, който надвишава размера на усвоената главница. Очевидно е, че чрез същата се цели единствено обогатяване на кредитора, а не възмездяване на реално претърпени вреди. Непредставянето на обезпечение само по себе си не води до каквито и да било вреди за заемодателя. Такива биха възникнали едва при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на сумата по договора и невъзможност за удовлетворяване от имуществото му.

Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключване на договора за кредит при вземането на решение за отпускането на заема, а не предварително да се постави условие за дължимост на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 от ЗПК, за която оценка потребителят не дължи такси, комисиони и др. плащания, съгласно чл. 10а, ал.

1 и 2 от ЗПК, и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума или да откаже да предостави кредит, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПК. В случая, включването на клаузата за неустойка, дължима при непредставяне на обезпечение, противоречи на закона, като на практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника върху последния и води до 3 допълнително увеличаване на размера на задълженията му.

С оглед изложеното, съдът намира, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от процесния договор за кредит за дължимост на неустойка за неизпълнение на задължението на потребителя да предостави обезпечение е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗЗП и като такава е нищожна поради противоречие на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, т.е. на закона, доколкото въпреки разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест, ответникът не доказа същата да е уговорена индивидуално. Противоречието със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установимо при съпоставка на съдържанието на сделката/клаузата с правилото на закона. В случая е налице уговорка, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и на потребителя. По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер, надвишаващ този на главницата (както се посочи по-горе), което, освен на цитираните ограничения в ЗЗП, противоречи и на изискването за добросъвестност, и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респективно до нищожност на клаузата поради неравноправния й характер. Неравноправният характер на клауза, която не е уговорена индивидуално води до нейната нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП (Решение № 50049 от 13.03.2024 г. по гр. д. № 1579/2020 г. на IV г.о. на ВКС и мн.др.).

С оглед уважаването на главния иск, съдът е десезиран от произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове и не дължи произнасяне по тях.

По разноските:

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по делото, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 105,61 лева, съобразно цената на уважения иск.

В настоящото производство ищцовата страна е представлявана от адвокат, при условията на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), видно от представения договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. Съдът безспорно е обвързан от направено изявление за оказана безплатна адвокатска помощ и не дължи служебна проверка за наличие на предпоставките за предоставяне на такава, но в случай, че насрещната страна не е възразила в тази връзка. В случая обаче е налице такова възражение в молба от 26.09.2024 г., че не са доказани предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ на ищеца по делото. Към същата са представени и доказателства, видно от които ищецът е посочил пред ответното дружество, че получава приходи от заплата в размер на 1 800 лева, като общият приход на домакинството е в размер на 2 800 лева, които обстоятелства според настоящия съдебен състав изключват наличието на соченото от пълномощника на ищеца основание за оказване безплатно адвокатска помощ на ищеца по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Поради изложеното не 4 следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв. М..

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като неравноправна по чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, клаузата на чл. 11, ал. 1 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 575775 от 30.09.2021 г. по иска, предявен от К. К. К., ЕГН **********, с адрес: *****, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 E, ет. 5, представлявано от управителя Н. П. П.