Определение № 2726 от 14.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2726 гр. София, 14.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000503517 по описа за 2025 година

Производство по чл.248 вр.чл.78 ал.5 ГПК.

Производството по делото е образувано по молба, депозирана от "КАСИ - М" ООД, ЕИК 101765278, по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решение № 672 от 26.05.2026 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3517/2025 г. по описа на Апелативен съд София, Гражданско отделение, 14 състав, в частта за разноските.

С решение, постановено на 26.05.2026г. по гр.д.№ 3517/2025г. по описа на САС, ГО, 14 състав, е отменено решение № 174/28.10.2025г., постановено по т.д. № 115/2023г. по описа на ОС-Благоевград, ХIV-ти състав изцяло, като вместо това е отхвърлен предявения от „КАСИ – М“ ООД, срещу В. В. Р., иск с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 2, пр. 3 ЗЗД във вр. чл.

55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, а при условия на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 32 000 лв./тридесет и две хиляди лева/, представляваща 80% овехтяване при потреблението на машина за лазерно епилиране SAPPHIRE MLS LS-1200 Испания, сериен номер S-001587, равняващ се на намаляването на стойността на вещта за периода от 21.08.2021г. до 18.04.2023г. /когато машината е реално върната/, като неоснователен.

Присъдени са разноски, като „КАСИ – М“ ООД, ЕИК 101765278, е осъден да заплати в полза на В. В. Р., сумата от 3710 лв. /три хиляди седемстотин и десет лева /, направени по делото разноски пред първа инстанция, както и сумата от 2883.67 евро /две хиляди осемстотин осемдесет и три евро и шестдесет и седем евроцента/ направени разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Съобщението за това решение е било връчено на молителя на 17.06.2026г.

Молбата по чл.248 ГПК е депозирана на 16.07.2026г. т.е. преди изтичане на преклузивния срок за обжалване на същото.

Молителят „КАСИ – М“ ООД изтъква факта, че при постановяване на обжалваното решение 1 в частта за разноските САС е извършил неправилна преценка за осъществените от страните процесуални действия от адв.С.. Пред Апелативния съд не са допуснати и не са събирани никакви нови доказателства (писмени или гласни), нито са назначавани или изслушвани допълнителни експертизи; производството пред въззивната инстанция е приключило изцяло в рамките на едно-единствено съдебно заседание. Процесуалният представител на В. Р. поискал от съда срок за представяне на писмена защита, но такава не е депозирана. Тъй като липсва каквато и да е правна или фактическа сложност, присъденият адвокатски хонорар надвишава драстично размера, определен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която се явява единствено законов ориентир за минимален праг и не обвързва задължително съда при преценката му за съразмерност, поради което същият се явява прекомерен. Процесуалният представител на „КАСИ - М“ ООД изрично и своевременно релевирал възражение за прекомерност на претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение. Твърди, че при произнасянето си по това искане съдът не е спазил императивното задължение за мотивираност на съдебните актове, като на последната страница от решението си чисто декларативно е отбелязал: „Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно. “. Извън това бланкетно изречение, в акта изцяло липсват фактически констатации или правни съображения защо съдът счита хонорара за съразмерен с извършената от защитата дейност. Постановяването на отказ без излагане на мотиви е в пълно отклонение от практиката на ВКС, съгласно която съдът винаги е длъжен да обоснове писмено защо отхвърля възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответницата по молбата В. В. Р. оспорва същата и моли съда да я остави без уважение.

Посочва, че съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в Определение № 2194 от 19.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 435/2026 г., I т. о., ТК и др., при възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, възнагражденията за адвокат подлежат на съдебна преценка с оглед вида на спора, материалния интерес, извършените от адвоката процесуални действия и реалната фактическа и правна сложност на делото, без да са обвързани задължително от минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Уточнява, че процесуалният представител на въззивинка е различен от този, ангажиран от страната в хода на първоинстанционното производство. В този смисъл адвокатът е следвало да се запознае със значителен обем писмени и гласни доказателства, както и със заключение на вещо лице по допусната експертиза. След извършен анализ на същите и съпоставка с решението на първоинстанционния съд, адв.С. е изготвил и депозирал въззивна жалба, в която освен своите възражения срещу първоинстанционното решение, е направил нови доказателствени искания. При уговаряне на адвокатския хонорар страните са взели предвид икономическите отношения в страната, характеризиращи се с неизменно повишаване на цените на стоките и услугите, като темпът на нарастването им е устойчив, както и фактът, че адвокатското възнаграждение е брутно възнаграждение, което следва да бъде обложено с данъци от страна на адвоката.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е 2 неоснователна.

С решение, постановено на 26.05.2026г. по гр.д.№ 3517/2025г. по описа на САС, ГО, 14 състав, е отменено решение № 174/28.10.2025г., постановено по т.д. № 115/2023г. по описа на ОС-Благоевград, ХIV-ти състав изцяло, като вместо това е отхвърлен предявения от „КАСИ – М“ ООД, ЕИК 101765278, срещу В. В. Р., иск с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 2, пр. 3 ЗЗД във вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, а при условия на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 32 000 лв./тридесет и две хиляди лева/, представляваща 80% овехтяване при потреблението на машина за лазерно епилиране SAPPHIRE MLS LS-1200 Испания, сериен номер S-001587, равняващ се на намаляването на стойността на вещта за периода от 21.08.2021г. до 18.04.2023г. /когато машината е реално върната/, като неоснователен.

Присъдени са разноски, като „КАСИ – М“ ООД, ЕИК 101765278, е осъден да заплати в полза на В. В. Р., сумата от 2883.67 евро /две хиляди осемстотин осемдесет и три евро и шестдесет и седем евроцента/ направени разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, от които платен адв.хонорар в размер на 2556 евро.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, прекомерност на адвокатското възнаграждение е налице, тогава когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В случая не е налице несъответствие между размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 2556 евро и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права.

Претендираният хонорар категорично не се явява прекомерен. Изцяло подкрепя изложените от съда мотиви, във връзка с решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438 / 22 по преюдициално запитване, отправено от СРС. След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по т. д. № 1908 / 2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т. д. № 1990 / 2023 г. на ВКС, II Т.О. С решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се прие, че: „Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.“. След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с ново наименование към днешна дата, не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се 3 вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС, II Т.О. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 1806 от 28.06.2024 г. по ч. т. д. № 586/2024 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 4497 от 09.10.2024 г. по т. д. № 2886/2024 г. на ВКС, IV гр. о. и др. е налице несъответствие с правото на ЕС на нормата за определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентирани в Наредба № 1/2004 г., в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 14/18 февруари 2025г., тъй като установеното с нея правило представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС и това е основание разпоредбата в тази й част да не се прилага от съда. Направен е извод, че установените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за него, като те подлежат на преценка, от значение за която са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В определение № 1640 от 4.04.2024 г. по ч. гр. д. № от 3549/2023 г. на ВКС, III г. о. е прието, че в процеса, който извършва съдът при определяне на възнаграждението на адвокат, намират приложение принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение (чл. 36, ал. 2 ЗА - изискването самото възнаграждение да е обективно и справедливо) и принципът за съразмерност (правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес съгласно чл. 78 ГПК). Настоящата съдебна инстанция намира, че хонорарът от 2556 евро не следва да бъде намаляван, тъй като е пропорционален и съразмерен с оглед оказаната защита и най-вече предмета на делото - първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

57, ал. 2, изр. 2, пр. 3 ЗЗД във вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, а при условия на евентуалност и такъв по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 32 000 лв. представляваща 80% овехтяване при потреблението на машина за лазерно епилиране SAPPHIRE MLS LS-1200 Испания, сериен номер S-001587, равняващ се на намаляването на стойността на вещта за периода от 21.08.2021г. до 18.04.2023г. /когато машината е реално върната на ищеца/. В този смисъл и като взе предвид, че В. е работила около 10 години в ищцовото дружество като шивачка, в резултат на което са били създадени близки доверителни отношения между нея и починалия управител М. Ш., още повече двете с К. /една от неговите дъщери/ са бивши етърви т.е. били са омъжени за двама братя/. Освен това са живели в малко населено място като гр.Гоце Делчев, поради което всички правнорелевантни факти следва да се преценяват през призмата на личните отношения между тях. В този смисъл предметът на делото цели уреждане на лични морални взаимоотношения, а не толкова присъждане процент за овехтяване на вече върната машина.