Решение № 17 от 23.02.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Тополовград, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20222320100228 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Т. ул.“************* подадена чрез пълномощник ЕАД“Д. М.“, представлявано от Д. М. М. - управител, против „С.К.“ ООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., рн „С.“, ул.“*****************, представлявано от Н.П.П.

Твърди се в исковата молба, че страните са сключили договор за паричен заем, като в чл.6 на договора е уговорено, че последния следва да бъде обезпечен с гарант – физическо лицe, поръчител или банкова гаранция.

При сключване на договора на ищцата е била начислена неустойка в размер н а 1673,01 лева, тъй като не е представила в срок надлежен поръчител или друг вид обезпечение. Твърди се, че ищцата е погасила изцяло сумата по сключения договор, но процесния договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, тъй като е нарушено изискването да е написан по ясен и разбираем начин и че е нарушен чл.19, ал.1 във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния 1 процент на разходите по кредита за който няма разписана методика на формиран, грешно е посочен размера на ГПР, в договора не е посочена договорната лихва която следва да се заплати и настоящия случай касае еднотипни договори върху чието съдържание потребителя не може да влияе.

Освен това се твърди, че уговорената неустойка за непредставяне в срок на обезпечение по договора също е нищожна и с тази клауза се цели заобикаляне на закона и се уговаря в полза на кредитора допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Твърди се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна но основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Също така разходите за заплащане на неустойка, която представлява печалба за кредитора не са включени в ГПР, а би следвало да бъдат включени в него.

Твърди се също така в исковата молба, че посочения в договора размер на ГПР-то не е реално прилаганият в отношенията между страните и представлява „заблуждаваща“ търговска практика. Налице и разлика между посочената в договора сума подлежаща на връщане и тази, която ищцата реално е върнала на ответното дружество. Твърди се, че договора не съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Налице са явно неизгодни условия.

Поради което ищцата твърди, че е налице нищожност на договора като цяло или на отделни клаузи от него, като се навяват основания за нарушение на добрите нрави, неравноправни клаузи във вреда на потребителя и нарушаване на императивни правни норми които водят до нарушаване на установения правов ред посочени по-горе.

С оглед на изложеното ищцата претендира да бъде постановено решение с което да се приеме, че са налице пороци обуславящи нищожността на клаузата предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на поръчител предвидена в Договор № 531393, като нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22, чл.11, чл.19 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност да бъда прогласена. Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител, като процесуалния й представител в писмено становище подържа иска изцяло и претендира за неговото уважаване със всички законни последици.

Ответника в законоустановения едномесечен срок е подал писмен 2 отговор и е взел становище по иска. В писмения отговор се твърди, че исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли тъй като всички изложени в исковата молба възражения, доводи и твърдения по отношение действителността на процесния договор за кредит са необосновани и изцяло неоснователни и недоказани. Подробно са изложени аргументи относно твърденията на ищцата за нарушение на законовата форма, като се твърди, че тя е спазена, за нищожността на отделни клаузи, като се твърди, че те са напълно действителни и договора е с необходимото съдържание съгласно разпоредбите на ЗПК, както и правилно е изчислен ГПР и е законосъобразно договорена неустойка, която е дължима. Също така твърди се, че не е налице заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР. В писмения отговор подробно се посочват аргументи в подкрепа на тези твърдения. Поради което се претендира да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, като се претендират направените разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответника не изпраща представител и не взема становище по същество.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Към исковата молба е приложен копие на договор за потребителски кредит с № 531393/31.05.2021 г., който договор е подписан единствено и само от кредитора, но не и от кредитополучателя. Към него е приложено и копие на погасителен план, който също не е подписан от кредитополучателя.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е представила заключение по делото и е отговорила на поставените въпроси, като в съдебно заседание при разпита си вещото лице посочва, че заключението е изготвено единствено и само на база на твърденията в исковата молба, като видно от протокол № 19/25.01.2023 г. стр.2, в разпита си вещото лице изрично посочва, че не е видял, че договора не е подписан и не е допуснат като доказателства по делото и е взел данните именно от този договор приложен към исковата молба и погасителния план към него. В съдебно заседание вещото лице твърди, че не е изготвил заключението си на някакви валидни документи, тъй като не е получавал такива.

3

С доклада по делото по чл.140 от ГПК, на основание чл.190 от ГПК по искане на пълномощника на ищцата, съдът е задължил ответното дружество да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания по кредита, както и договор за кредит, погасителен план и СЕФ. Въпреки многобройните отлагания на съдебните заседания и предоставяне на възможност на ответното дружество да представи документите които е било задължено и въпреки указанието, че ще се приложат последиците по чл.161 от ГПК, ответното дружество не е представило никакви доказателства, включително и горепосочените документи. Единствено в писмения си отговор по чл.131 от ГПК, ответника посочва, че не оспорва релевираното обстоятелство, че между ищцата и дружеството е сключен договор за паричен заем, като посочва друг номер, друга дата на договора, и друга заемна сума различни от тези, които са посочени в приложеното към исковата молба и неподписано от кредитополучателя копие на договор.

По делото не са представени нито от ищцовата, нито от ответната страна валидни доказателства, нито писмени нито гласни такива, които да установяват и доказват по безспорен начин твърденията на страните.

Ищцата е представила копие на договора и погасителен план към него, които обаче не са валидни доказателства, тъй като в тях липсва подпис на „кредитополучател“. За това, съдът не ги е допуснал като доказателства по делото. В подкрепа на своите твърдения в исковата молба, ищцата не е представила никакви други доказателства.

Ответното дружество, с определение на съда на основание чл.190 от ГПК е било задължено да представи писмени доказателства, които са от значение за правния спор, но въпреки няколкократно предоставената им възможност, последното е проявило абсолютно процесуално бездействие и не е представило никакви доказателства по делото. Единствено в писмения отговор се излагат подробни доводи и съображения относно оспорването на иска без последните да са подкрепени с нужните доказателства. Не може да се приеме, че е налице и признание на ответната страна относно факта, че е налице сключен договор между страните, въпреки че в писмения отговор на ответното дружество се посочва, че това релевирано в исковата молба обстоятелство не се оспорва. Прави впечатление, че в писмения отговор е посочен друг номер, дата и друга по размер заемна сума от тези, които са 4 цитирани в исковата молба и от тези, които са посочени в копието на договора неподписан от кредитополучателя приложено към исковата молба.

Назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза не следва да се кредитира от съда, тъй като то не е мотивирано и обосновано. Последното не почива на никакви доказателства, каквито въобще няма приложени по делото, а и след усилията на вещото лице такива въобще не са представени.

Вещото лице е изготвило заключението си, както самото то посочва при разпита си в съдебно заседание, единствено и само на база на твърденията в исковата молба, което е недопустимо и неправилно. Освен това по делото не са представени никакви други писмени доказателства, за да може съда да го цени и да го обсъжда заедно с тях. Затова и заключението по назначената експертиза неможе да се възприеме от съда като доказателство и на база на него да се постанови търсената правна защита.

С оглед на изложеното съдът достигна до следните правни изводи:

С исковата молба е предявен иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на отделна клауза по договор във вр. с чл.22, чл.11, чл.19 от ЗПК, чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Предявения иск е установителен такъв и в обстоятелствата посочени в исковата молба и в петитума е посочено, че се иска прогласяване нищожността клаузата предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на поръчител предвидена в договор № 531393, сключен между страните по делото.

Съдът счита, че предявения иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан със всички последици от това, съображенията за това са следните:

Иска за прогласяване нищожност на договори или отделни негови клаузи е установителен иск, при който за да бъде уважен следва ищцовата страна да установи и докаже по безспорен и категоричен начин, че е налице сключен между страните договор или въобще, че е налице облигационно отношение между страните, и че този договор съдържа клауза, която противоречи на императивните изисквания на посочените в исковата молба законови разпоредби.

В случая, по никакъв начин по делото не са събрани категорични и 5 безспорни доказателства от които да се направи извода, че между страните има валидно сключен договор за потребителски кредит, както се твърди и в него се съдържат клаузи противоречащи на законовите разпоредби. От приложеното към исковата молба копие на договора е видно,че той не е подписан от кредитополучателя и поради това не може да се приеме, че е налице двустранно изразена воля от страните и съответно сключен договор. В случая не може да се приложи и разпоредбата на чл.161 от ГПК за да се приеме това обстоятелство касаещо сключването на договора за съществуващо и осъществено. Действително, установено е по делото, че ищцовата страна е поискала от съда да задължи другата страна да представи намиращи се у нея документи имащи отношения към правния спор, включително и договора; с определение по чл.190 от ГПК съдът е задължил другата страна да представи тези документи и е уведомил последната за последиците от поведението й. Установено е, че другата страна не е представила тези документи и дори не е взела отношение, като проявява абсолютно процесуално бездействие, не изпраща представител в съдебни заседания, не взема писмени становища по хода на производството и дори не посочва причини поради които тези документи не са представени. Но, в случая с оглед на факта, че твърдения договор се сключва в два екземпляра, по един за всяка от страните, то процесуалното бездействие на ответната страна и непредставянето на процесния договор от тях не може да обуслови приложението на чл.161 от ГПК, след като ищцата с оглед твърденията й, че е страна по този договор, също би следвало да разполага с екземпляр от него и след като от този факт последната черпи права, то в неин интерес е да представи този документ и то подписан от двете страни. А, в случая самата ищца представя документа неподписан от самата нея в качеството й на кредитополучател. С оглед на тези обстоятелства, съдът счита че е нелогично и незаконосъобразно приложението на горепосочения текст относно факта на сключване на договор за кредит между страните.