Решение № 241 от 27.10.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Шумен, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253600500363 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 310 от 17.04.2025 г., постановено по гр.д. №2628/2024 г. по описа на РС – Шумен, на основание чл.45 от ЗЗД Р. Н. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. Шумен, ул.

„....“ №10, е осъден да заплати на К. С. Х. с ЕГН ********** с адрес гр. Шумен, ул. „.... №16, вх. 1, ет. 3, ап. 9, сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, стрес, психическо напрежение и нервност, вследствие извършено от ответника престъпление по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, за което ответникът е признат за виновен с влязло в сила Определение №191 от 03.10.2024 г. по НАХД №1696/2024 г. по описа на ШРС и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането, а именно 26.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени следващите се разноски.

Недоволен от решението останал ответникът Р. Н. Н.. В жалбата си сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Счита решението за формирано при неправилна преценка на събраните доказателства по делото, а определеното обезщетение за несправедливо – завишено, несъобразено със събраните доказателства и съдебната практика за подобен вид увреждания.

Описаните в исковата молба телесни повреди не се обуславяли от представените от ищеца медицински документи. Липсвали данни, че описаните лекарства да са били закупени от ищцата. Неправилно съдът предположил, че представената рецептурна бланка с дата 1

27.09.2022 г. е във връзка с предписания амбулаторен лист от 27.09.2024 г.. Нямало представено СМУ, с което да е установен механизма на увреждането, начин и време на увреждането, както и степента на болките и страданията. Първоинстанционният съд не обсъдил направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. В случая било доказано, че заставайки зад маневриращия автомобил ищцата сама е допринесла за настъпване на този резултат. Моли решението на ШРС да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен, алтернативно – да бъде намален размера на присъденото обезщетение с оглед изложените съображения.

Въззиваемата К. С. Х. депозира отговор на жалбата, в който взема становище за нейната неоснователност.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ищцата притежавала сватбена агенция, като стопанисвала и магазин за подаръци, в който се помещавала агенцията, находящ се в гр.

Шумен, ул. „.... № 3. За паркирането на клиентите пред магазина и извършване на товароразтоварни работи ищцата заплатила абонамент за паркомясто на Община – Шумен, видно от съставената фактура от 08.08.2024 г., издадена от Община за сума от 300 лева. Във връзка с предходни спорове между страните за ползването на паркомястото ищцата подала жалба вх. № ЖГ-00-233 от 24.09.2024 г. до Община Шумен.

С Определение №191 от 03.10.2024 г. по НАХД №1696/2024 г. по описа на ШРС, състав на ШРС одобрил постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство по АНД 1696/2024 г. на ШРС, с което ответникът Р. Н. Н., на основание чл.78а от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал.1 от НК, а именно, за това, че на 26.09.2024 г. в гр. Шумен, ул. „....“ № 3 извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като предизвикал скандал и викал към К. С. Х. „Коя си ти, че да ми казваш къде да спирам, не знаеш какво ще стане, не влизай в конфликт с мен, ти знаеш ли кой съм аз?“, след което привел в движение на заден ход микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № .... и на два пъти е блъснал К. С. Х., причинявайки й лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено при управление на посоченото МПС – престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Същото е извършено виновно, при пряк умисъл. Към материалите по делото е приложено цялото НАХД №1696/2024 г. по описа на ШРС.

Видно от амбулаторен лист с дата 27.09.2024 г., издаден от психиатър д-р С., от 2 извършения преглед на ищцата се установило, че същата е видимо напрегната и тревожна, емоционално депримирана и лабилна, като е била изписана медикаментозна терапия, за което била издадена рецепта. Отразена е основна диагноза: разстройство в адаптацията.

Представено е и удостоверение от 13.05.2025 г., изходящо от д-р С., в което удостоверява, че в издадената от него рецептурна бланка е допусната техническа грешка при изписване на датата, на която е била издадена, като датата съвпадала с датата на амбулаторния преглед на пациента – 27.09.2024 г.

Приложена е и рецепта от 27.09.2024 г., издадена от д-р С. за изписани лекарства основно за външно приложение.

От амбулаторен лист с дата 28.09.2024 г., издаден от д-р Т. се установява, че ищцата е с болезнена гривнена става с ограничени движения на китката и оток, без кръвонасядания.

Посочена е основна диагноза – навяхване и разтягане на ставите на ниво китка. От извършената рентгенография е установено, че няма данни за фрактура.

По делото е разпитана А.Е.Х., без родство със страните, свидетел на процесния инцидент. В показанията й си посочва, че познава ищцата от две години и са колежки – работела в бръснарница отсреща. С ответника се познавали от осем годни и са съседи, живеели врата до врата. Сочи, че й било известно, че между двамата имало спорове за платеното от ищцата паркомясто. Във въпросния ден двете стояли в магазина на ищцата, като към 15,15 ч. чули клаксон. След повторното му използване, ищцата излязла навън.

Започнал спор на висок тон, в който ответникът искал ищцата да премести личния си автомобил, който бил спрян на друго свободно място и да го паркира на платеното от нея паркомясто пред магазина. Ищцата му отказала и застанала на платеното от нея паркомясто.

Свидетелката видяла как ответникът бутнал ищцата със задната част на микробуса, но не видяла в коя част на тялото, след което паркирал. Не е видяла ищцата да удря по микробуса.

После ищцата повикала полиция, защото свидетелката нямала телефон в себе си.

Свидетелката твърди, че и друг път е имало спорове между ответника и останалите лица, които имали платени абонаменти.

Свидетелят А.Ф.О. – фармацевт, собственик на аптека в съседство, заявява, че познава ищцата от 2-3 години, а ответникът от 10-12 години и с когото са съседи – къща срещу къща. Споделя, че разбрал от минувачи за инцидента и веднага отишъл на място, като намерил ищцата седнала на стол в безпомощно състояние, вцепенена и много бледа.

Измерил кръвното й налягане, което установил, че е високо, а пулсът над 120. Тъй като установил, че е много уплашена, се върнал в аптеката за лекарства, които предал на баща й.

От страна на жалбоподателя бе ангажирано писмо от община – Шумен изх. №94-041501 от 13.05.2025 г. относно извършена проверка на 25.04.2025 г. на търговския обект, стопанисван от ищцата, като на дърво намиращо се на тротоара пред обекта била установена табела с надпис „платен абонамент“ и текст под надписа „ако не си за магазина: спирам за 2 мин. – 5 лв., а за набързо – 10 лв., 1 мин. – 1 лв.“ Касае се за обстоятелства, установени след процесния инцидент и нямат връзка с него, поради което съдът намира същото за неотносимо към предмета на делото.

3

С оглед така приетата фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Ищцата претендира ответникът да й заплати обезщетение в размер на 2000 лв. за причинените й неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, изразяващи се в болка и страдание (болезнена гривнена става, ограничени движения на китката и оток), стрес, психическо напрежение и нервност .

За да носи ответникът деликтна отговорност, следва да са налице пет предпоставки: деяние, извършено от него; противоправност на същото; вина на дееца; вреди за пострадалия и причинна връзка между противоправното виновно извършено деяние и вредите.

Приложеното НАХД №1696/2024 г. по описа на ШРС е приключило с протоколно определение, с което е одобрено споразумение № 969 от 03.10.2024 г. за решаване на делото в досъдебното производство по чл. 375а от НПК. Съгласно чл. 383 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. С императивната норма на чл. 300 от ГПК е регламентирано, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това: дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно мотивите на ВКС, изложени в т. 15 т Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20213 г. по т.д. №6/2012 на ОСГТК, решението по чл.

78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание е приравнено по значение на влязла в законна сила присъда. Предвид горното, следва да се приеме за установено със задължителна сила извършването на описаните в одобреното споразумение непристойни действия, съставляващи изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал. 3 вр. с ал. 1 НК, а именно - отправените от Н. груби реплики към Х. и привеждането в движение на заден ход на микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № .... и на два пъти е блъснал Х., който е действал виновно, при форма на вина – пряк умисъл.

Всички останали факти, които имат отношение към гражданскоправните последици на деянието, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. Предвид състава на престъплението хулиганство, следва в това производство ищецът да докаже настъпването на вреди от престъплението за него и наличието на причинна връзка между деянието и вредите.

В случая не се установява сочената в исковата молба травма на ръката на ищцата болезнена гривнена става на дясната ръка с оток, водещо до ограничени движения, да е настъпила в резултат на противоправното поведение на ответника (в диспозитива на одобреното споразумение липса отгразяване на такова травматично увреждане). По делото не са ангажирани доказателства за установяване на механизма на това увреждане, констатирано от д-р Т. на 28.09.2025 г. От свидетелските показания на единствения очевидец на случилото се – свид. А.Х., се установява, че свидетелката е видяла как Н. е бутнал Х. със задната част на микробуса, но не е видяла в коя част на тялото. Няма данни 4 свидетелката да е възприела или ищцата да й е споделила, че е била ударена в областта на дясната ръка и за болка в китката. Такива данни не се съдържат и в показанията на свидетеля О. – фармацевт, възприел състоянието на ищцата непосредствено след инцидента.

Безспорно обаче е установено по делото, че ищцата е претърпяла негативни преживявания от действията на Н. (при движение на заден ход на МПС на два пъти блъснал ищцата) и свързаните с това отрицателни емоции - стрес, уплаха, вдигнала високо кръвно, а в последствие и емоционална лабилност и безпокойство, които следва да бъдат обезщетени.

Същите са доказани от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите А.Х. и А.О.., амбулаторен лист, издаден от д-р С.. Следва да се посочи, че деянието е извършено виновно – при пряк умисъл, което означава, че ответникът е възприел ищцата, намираща се на очертаното паркомясто и въпреки това е извършил сочените действия, след което според показанията на свидетелката Х. паркирал на паркомястото.