Решение № 1835 от 21.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1835 гр. Плевен, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430103385 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на Д. И. П., ЕГН ********** против ***, с *** за прогласяване на нищожност на клаузата на *** в чл.1 ал.3, с която се начислява такса експресно разглеждане; на клаузата в чл.4 ал.2 - неустоечна клаузата и за осъждане на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от 33Д на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 10 лева, като частичен иск от 130 лева, представляваща недължимо платена сума по *** ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Твърди се погасяване изцяло на заема. В исковата молба са изложени параметрите на сключения договор, изложени са аргументи за недействителност на целия договор за заем. В молбата е посочено, че съдът следва да се счита за сезиран с възражение за нищожност на целия договор, но при изричното питане на съда дали претенцията на ищеца е за прогласяване нищожност на целия договор за заем или само за отделни негови клаузи, той е уточнил, че не предявява самостоятелен иск за нищожност на целия договор, а само на отделни клаузи. Претендират се разноски. В съдебно заседание на 24.11.2023г. е допуснато на осн. чл. 214 от ГПК изменение на предявения иск по чл. 55 ал. 1 от ГПК, и същият се счита за предявен изцяло за сумата от 54.57лв., която е уточнена като сбор от заплатени без основание суми, както следва: 27.28лв. – такса експресно разглеждане, и 27.29лв. – неустойка.

1

Ответникът ***, универсален правоприемник на ***, с ***, оспорва иска, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не е представил писмен отговор, но в допълнителна молба твърди, че процесното правоотношение е възникнало по друг договор - от 03.09.2021г., а договорът от 17.09.2021г. е удължаване на договора и не представлява отделен такъв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От представения Договор за паричен заем *** се установява, че страните по делото са сключили. договор за заем, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 350 лв., срещу задължението същата да бъде върната за срок от 2 седмици, на 1 погасителна вноска от 382.71лв. Видно от договора ГЛП е 40,34 %, ГПР - 49,39 %, и вид на заема: потребителски. Страните уговори с чл. 1, ал. 3 от договора, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката, заемателят дължи такса в размер на 27.28 лв. С клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се задължил в три дневен срок от усвоява на сумата по договора, да предостави някои от следните обезпечение: 1) поръчител- ФЛ, което да представи на заемодателя бележка от работодателя, издадена не по-рано от 3 дена от представяне и да отговаря на следните изискванията: навършена 21г. възраст, да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия работодател 6 месеца и мин. осигурителен доход в размер на 1000 лв., през последните пет години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 3 дни“, да не е поръчител по друг договор и да няма сключен договор за паричен заем; 2 ) или банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. В чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че при неизпълнение на задължението по ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 27.29 лв., и общото задължение по договора възлиза на 410.00 лв.

По делото не е представен твърдяният от ищеца ***, доколкото ответникът е заявил, че това не е отделен договор, но е представена разпечатка от неговата система, от която е видно отбелязването, че се касае за рефинансиращ кредит, посочен е като приключен кредит, има отделен номер – 5733519, посочено е, че се касае за кредит с главница 350лв., и същият е погасен с една вноска от 410 лв. на 01.10.2021г. Видно от представената от ответника справка-погасителен план, е че ищецът е извършил на 01.10.2021г. плащане в размер на 410.00лв., от тях 350 лв. за главница, 5.43 лв. за договорна лихва, 27.29 лв. неустойка, и такса за експресно разглеждане 27.28лв. По делото е изготвена ССчЕ, която сочи, че счетоводното отразяване на ответника не може да покаже дали това е договор или анекс, т.к. това, което е отразено счетоводно са отново начислени освен непогасената 2 главница по договор *** и такси и дог. лихва в размер на 60 лв. В.л. е посочило, че ответникът и пред него е твърдял, че е сключил анекс по телефона, а плащането по него е извършено на 01.10.2021г. на сума в размер на 410 лв., от които 60 лв. - внесени с ПКО на 01.10.2021 г. и 350 лв. - погасени чрез рефинансиране с Друг договор от 01.10.2021 г.

Вещото лице категорично е отговорило, че по договора от 17.09.2021г. отделно са начислени такса експресно разглеждане 27.28 лв. и неустойка 27.29 лв., и същите са заплатени.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 21 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Съдът намира за безспорно, че страните по делото са обвързани от заемно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът като заемодател, е предоставил на ищеца, като заемател, сумата в размер на 350 лв. В случая, въпреки непредставянето на договора, предмет на настоящето дело, съдът намира, че това правоотношение е различно, новирано правоотношение, от това по предходния *** Видно е, че самият ответник сочи в своите книжа, че това е отделен, рефинансиращ кредит, а не анекс по предходен договор. Самият ответник е посочил, че по *** има погасени отделни елементи – главница, лихва, неустойка и такса, като го е отразил в справката, представена по делото, това е установено и от вещото лице по изготвената по делото ССчЕ. Съдът намира, че поради непредставянето на екземпляр от договора от страна на ответника, но с индицията, че такъв е имало /т.нар. рефинансиращ кредит в неговата информационна система/ и твърдението пред вещото лице, че се касае за анекс, сключен по телефона, следва да се приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК – съдът да приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Т.е. – следва да се приеме, че в договора от 17.09.2021г. са били налице клаузи за неустойка и експресно разглеждане, които обаче са нищожни и следва да се прогласят за такива от съда, като се уважат първите два предявени иска.

По отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, безспорно се установи от представената от ответника справка, че в изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение, ищецът е заплатил на ответника сумите от 27.28 лв. - такса експресно разглеждане и 27.29 лв. - неустойка. Плащането на тези суми е извършено от ищеца при начална липса на основание, предвид гореизложеното, поради което недължимо платените суми подлежат на връщане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Ответната страна не установи наличието на валидно правно основание, по силата на 3 което да е настъпило имущественото разместване. Ето защо, предявеният осъдителен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен за общата сума от 54.57лв. Върху главното вземане се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 14.06.2023 г. до окончателното й плащане.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе сторените от ищеца разноски в общ размер на 400.00лв. /за д. т. и възнаграждение за вещо лице. В рамките на настоящото производство, на ищеца, на по-късен етап от делото, е предоставена втора безплатна правна услуга от различен адвокат /***/, като съобразно Договор за правна защита и съдействие, е договорено възнаграждение при условията на чл.

38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобрази разясненията възприети в Решения на Съда на ЕС разбиране (Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и за националните съдилища, и в които е направен общия извод, че националната юрисдикция не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение (в случая с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС) и забраната съдът да определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване "би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС".

Правилата на Наредбата са приложими не само за потребителя на адвокатска услуга, но и за насрещната страна в съдебното производството, която при неблагоприятен изход на производството дължи заплащане на размера на адвокатския хонорар, който е част от сторените по делото разноски. Съдът намира, че това води до нарушаване основни принципи в съдебното производство и прегражда правомощията му да прецени правната и фактическа сложност по делото, и да присъди справедлив размер на сторените разноски / в този смисъл е и практиката, обективирана в Определение №1371/15.09.2023 г. по ч. гр. д. № 616/2023 г. по описа на ОС Плевен/. Настоящият съдебен състав на РС Плевен, напълно споделя изложената практика и не следва да зачита посочения в Наредбата на адвокатското сдружение минимум на адвокатско възнаграждение. Затова при определяне на дължимото възнаграждение, съдът взе предвид и посоченото в Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 на СЕС, а именно дали конкретните условия за прилагането НМРАВ действително отговарят на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. Критериите и целите, които следва да съобрази са: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост, и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, 4 направени за защита по делото. В разглеждания случай адв. М. предоставя безплатна правна помощ на ищеца на по-късен етап от делото, поради което същият не е не е изготвил писмена искова молба, не е ангажирал писмени доказателствени средства, и разглеждането на делото е приключило в рамките на три открити съдебни заседание. Процесуалният представител на ищеца не се е явил за насрочените съдебни заседание, не е ангажирал доказателства за реализиран допълнителен разход по повод предоставената защита, а единствено е подал писмени становища за съдебните заседание. Производството по делото не се характеризира с особена правна и фактическа сложност, продължителност или многобройни съдебни заседание. Съобразявайки тези факти, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100.00 лв. с включено ДДС, за всеки един от предявените искове, или общо 300.00 лева, които ответникът следва да заплати на ***.

Предвид горните съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, за нищожна клаузата, с която се начислява такса експресно разглеждане от ***, сключен между Д. И. П., ЕГН ********** - като потребител и ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.П., правоприемник на *** *** - като кредитор, поради заобикаляне на закона.