Решение № 60 от 15.08.2025, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Чепеларе, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Сона В. Гарабедян при участието на секретаря Е. К. С. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20255450100193 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. А. А., ЕГН **********, с постаянен адрес в гр. С., чрез пълномощник адвокат В. П., с адрес на кантората: гр. С., ул. "***" № *, вх. *, ап.

* против Главна дирекция „****“ при *** - гр. С., с адрес: гр. С., ул. "***" № ****, представлявана от *** А. И. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 1, във вр. с чл. 187 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е държавен служител в *** и служи като ***, той и *** в РС „***“ Ч. при Регионална дирекция „***“ С. при Главна дирекция *** - *** С..

Твърди се, че предвид характера на заеманата длъжност, същият е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа, съгласно графици при сумарно отчитане на работното време на тримесечие. Всяка от смените била с продължителност от 12 часа, като е полагал труд и през нощта (22.00 часа - 06.00 часа). За времето от 07.02.2022 г. до 07.02.2025 г. ищецът е положил нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 формирал разлика между изплатеното му възнаграждение и дължимото му такова вследствие положения нощен труд. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. В чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР било предвидено изплащане на допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, какъвто труд съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР полагал ищецът. Според нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период са действали Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г. и Наредба № 8121з922/22.07.2022 г., обн. ДВ, бр. 60/29.07.2022 г., в сила от 22.07.2022 г. и действаща към момента, издадени от министъра на вътрешните работи, и същите уреждали реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане за компенсирането на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. Преди това са действали Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., обн. ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., обн. ДВ бр. 40/02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.06.2015 г. Текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе 1 наредби от 2016 г., 2015 г. и 2014 г. били идентични, като гласяли, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Същото било предвидено и в наредбите от 2020 г. В разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 2014 г. било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 ч. и 6:00 ч. за отчетния период се умножават по 0,143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В последвалите тази наредба нормативни актове - последните 4 наредби, такава изрична норма липсвала. Поради това следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в чл. 9, ал. 2 от която било предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. При наличието на посочената непълнота в правната уредба, касаеща служителите в МВР по чл.

142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и предвид изричната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗВМР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, както и препращането на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР към КТ, следвало субсидирано да се приложи КТ, и по- специално чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложим бил коефициентът 1,143. Ето защо основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 след отмяната на Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014 г. била нормата на субсидирано приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, т.е. по силата на тази препратка за неуредените въпроси на нощния труд в ЗМВР не само било допустимо, но задължително приложението на КТ, и в частност на НСОРЗ. Сочи, че лишаването на ищеца от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл и чл.

261 от КТ. Позовава се на Решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС-Луковит. Като се имали предвид т. 1 от решението на СЕС и разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, която изрично предвиждала допълнително възнаграждение за полагането на нощен труд, а чл. 188, ал. 2 от ЗМВР по отношение на нощния труд препращал към закрилата по КТ, то поради несъвместимостта на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР с посочените разпоредби от ЗМВР и с правото на Съюза, то следвало да се приложи закрилата по КТ, респективно по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и преизчисляването на часовете положен нощен труд в дневен да става с коефициент 1,143.

По изложените съображения, поддържа твърденията си, че положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент 1,143 за претендирания период. Отчитането на положения труд от ищеца ставало сумирано чрез съответните протоколи, изготвени от РДГП С. за всяко тримесечие. Твърди се, че през исковия период ищецът е положил над 1500 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 бил над 1850 часа дневен труд. След превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд се явявала разлика в часове положен допълнителен труд, който не бил заплатен.

В рамките на исковия период ищецът имал отработен нощен труд и през официални 2 празници, които се равнявали на два часа допълнителен труд, подлежащ на плащане на 200%.

При изчисляването на положения нощен труд, съгласно часовите ставки за времето на полагането му, се получавала сумата от ****,** лв. неизплатено възнаграждение.

Неизпълнението от страна на ответника-работодател на задължението му за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент 1.143, го поставяло в забава, за което дължал законна лихва в размер на ***,** лв. Лихвата била върху неплатените възнаграждения по тримесечия, като началната дата за изчисляване била последния ден от месеца, следващ този на тримесечието, за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР.

Крайната дата на изчисляване била датата, предхождаща дата на подаване на исковата молба.

Предвид всичко изложено, за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Главна дирекция „***“ при *** гр. С., с адрес: гр. С., ул. "***" № ****, да заплати на ищеца Н. А. А. следните суми: 1. Сумата от ****,** лева - главница, представляваща дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за положения от ищеца и незаплатен нощен труд при сумирано изчисляване на работното време за периода 07.02.2022 г. до 07.02.2025 г., получена в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до датата на окончателното плащане на задължението; 2. Сумата от ***,** лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху претендираната главница, считано от първо число от месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи съответното допълнително възнаграждение до датата на предявяване на иска.

Претендира разноски.

В съдебно заседание, проведено на 13.08.2025 г., по молба на ищеца, подадена чрез процесуалния му представител, с протоколно определение е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като същият се счита предявен за сумата ****.** лева, вместо първоначално заявената такава от **** лева, както и изменение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, който да се счита предявен за сумата от ***.** лева, вместо първоначално заявения размер от *** лева.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който счита предявените искове за изцяло неоснователни и недоказани, като ги испорва по основание и размер.

Посочва, че от издаденото удостоверение от РД**** – С. било видно, че ищецът полага труд на смени, като всяка от работните смени била с продължителност от по 24 часа, съобразена с утвърдени работни графици. Работното време на държавните служители, работещи на 8-, 12или 24-часови смени се изчислявало сумирано за тримесечен период.

Приложими към настоящия правен спор били действащи нормативни актове за исковия период и датата на завеждане на исковата претенция, които имали пряка връзка със статута на служителя и неговото правоотношение с работодателя, а именно - ЗМВР и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1, т. 3 от ЗМВР. Ищецът посочвал редица отменени подзаконови нормативни актове (наредби), които не били действащи към процесния период и следователно нормите в тях нямало как да бъдат приложими за правилното разрешаване на спора, като се позовавал на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. Действително чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. е било предвидено при сумиране и отчитане на отработеното време, общият брой часове 3 положен труд между 22.00 и 06.00 часа да се умножават по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетният период, но тази наредба била неотносима за процесният период. Същата била отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно положеният нощен труд в рамките на установеното работно време на служителя се заплаща като нощен труд по силата на закона и подзаконовия нормативен акт, в размер определен със заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР (Заповед № 8121з2 156/05.02.2020 г. (Обн. ДВ, бр. 13 от 14 Февруари 2020 г., изм. ДВ, бр. 85 от 2 Октомври 2020 г., изм. ДВ, бр. 100 от 30 Ноември 2021 г., изм. ДВ, бр.