Решение № 5272 от 24.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5272 гр. София, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20231100107893 по описа за 2023 година искове с чл. 55, ал. 1 (без основание, евентуално отпаднало основание) от ЗЗД:

Ищецът - Д. В. Б., в исковата си молба и уточнение на същата от 12.12.2023г.

(по-специално – л. 103 и допълнително в молба от 15.12.2023г. – л. 139), твърди, че нa 11.07.2018г. Х. Х. С., ЕГН ********** и З. Н., наричани в Договора „продавач“, от една страна, и Д. Б., наричана в Договора „купувач“, от друга страна, сключили Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка.

По силата на чл. 1.1. от Договора, Х. С. и З. Н. се задължили да построят и продадат на ищцата недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда, която щяла да бъде построена в Урегулиран поземлен имот, (представляващ източната половина на поземлен имот с планоснимачен № 1511), находящ се в град София, район „Лозенец“, местността „Кръстова вада“, с площ по скица от 1 284 м2 , съставляващ УПИ V-1511, от квартал № 122, по плана на град София, местността „Кръстова вада“, при съседи съгласно скица: улица, поземлен имот с планоснимачен № 1512, поземлен имот с планоснимачен № 1880, поземлен имот с планоснимачен № 1513, поземлен имот с планоснимачен № 1721 и УПИ IV-1511.

От своя страна, ищцата се задължила на основание чл. 3.2. от Договора да заплати за недвижимите имоти авансово по банков път обща продажна цена в размер на 100 000 евро (€).

Почти пет години след сключването на Договора, процесиите недвижими имоти не били построени, нито били започнати каквито и да било дейности по построяването им.

Изпълнението по Договора от страна на Ответниците вече било невъзможно, доколкото през 1

2021г. третият ответник (в исковата молба това е г-жа Н.) прехвърлил в полза на трето лице своите ид.ч. от процесния урегулиран поземлен имот.

Така, исковата молба следвало да се счита и за изявление за едностранно разваляне на договора.

В условията на евентуалност, ако не са налице основания за разваляне на Договора, ищцата твърди, че двустранната сделка била нищожна поради невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.

С оглед изложеното, моли да се осъдят ответниците да ù заплатят солидарно 195 600 лева - главница, представляваща заплатена от цена за придобиване на недвижими имоти по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка от 11.07.2018г.

Претендира още законната лихва и разноски.

Евентуално моли да се прогласи и нищожността на договора.

Ответникът - З. С. Н., оспорва исковете:

- не била страна по договора, описан в исковата молба; с търговска дейност се занимавал синът ù – Х. С.. Той обаче също не бил сключвал договор. Оспорва двустранната сделка по отношение на авторството на подписите по отношение на г-н С. и г-жа Н..

- навежда правни доводи относно нищожността на сделката, с което всъщност се съгласява. Навежда евентуален довод за абсолютна симулация. Не оспорва, че сумата е била прехвърлена в полза на Х. С.;

- евентуално оспорва и това обстоятелство;

- оспорва солидарността;

- евентуално не бил започнал да тече срок за изпълнение, съответно за разваляне.

Ответникът - А. Х. С., не се ангажира със становище;

Ответникът - К. Х. С., оспорва иска:

- претенцията била неясна;

- също оспорва подписа на Хр. С., и възприема част от становището на първия ответник;

- оспорва плащането.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

По делото е представен договора от 11.07.2018г., оспорен от двама от ответниците – Предварителен договор от 11.07.2018г. Той е подписан от ищцата, Х. С. и г-жа Н..

Предмет на договора е апартамент, като по отношение на него единственото уточнено е местонахождението му – т.е. поземления имот, където ще се строи, цената 2

(дължима по банкова сметка на Х. С.) и срока за изпълнение – 36 месеца.

Сочи се че има приложение № 1.

Документът е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК. Оспорването е неоснователно.

Депозирани са две СПЕ.

1. единична СПЕ, изготвена от в.л. Ц., оспорена от ответниците и приета от съда, като компетентно изготвена.

От нея, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 9.04.2024г., се установява, че:

- подписът, положен на мястото за „Продавач“ № 1, е изпълнен от Х. Х. С..

- подписът, положен на мястото за „Продавач“ № 2, вероятно е изпълнен от З. С. Н..

По принцип разлика като частни признаци има и за двете лица, но се отчита фактът, че сравнителните образци по отношение на Х. С. са до 2016г., а оспореният подпис е положен през 2018г. Работено е в интервал от 2004г. до 2016г. и в подписите на това лице има повече от един вариант на изписване. Има варианти, при които той полага почти изписване на фамилията си или по-съкратен вариант с някои от буквите, щрихи и завършваща парафна част.

Винаги, когато един човек се разписва има някакви различия. Дори и да е в едни и същи условия, то времето, когато се полагат подписите не е едно и също.

По отношение на подписа на г-жа Н. - при нея има едно опростяване на подписа, което се забелязва от 2005г. в следващите години. Тя опростява подписа си и в този подпис липсва началната буква – буква „Д“. Описано е като различие, но има съвпадащи признаци, които са малко по преобладаващи. Към 2018г. тя е била на 91г. Почеркът ù е много обработен, но все пак при напредване на възрастта настъпват изменения. Последният подпис е през 2015г. и има един през 2021г. В близък период липсват подписи, които мога да се използват като база.

2. тройна СПЕ, извършена от в.л.-а Ц., В. и Д. (последната е с особено мнение).

Становището на болшинството от вещите лица, оспорено от процесуално активните ответници, и разпита на в.л.-а в о.с.з. от 10.09.2024г., е идентично с тева на единичната експертиза.

Според в.л. Д. (особеното мнение е оспорено от ищеца), подписът на г-н С. е изпълнен елементарно и би могъл да бъда възпроизведен. Вторият подпис вероятно не е положен от г-жа С..

Съдът кредитира мнозинството по тази експертиза, като съображенията са следните:

- доказателствената тежест е по отношение на лицата, сочени в договора като автори на изявленията. Това означава, че г-жа Н. и синът ù (заместен от своето юридическо продължение – неговите деца), следваше да установят при условията на пълно главно доказване, че подписите са неистински (чл. 154, във вр. с чл. 193 от ГПК). От тази гледна точка дори особеното мнение не би могло да се съобрази като аргумент в пола за тезата на ответниците (вероятността не е достатъчна);

3

- г-н Хр. С. е получил сумата и не е реагирал, а напротив – тя е приета (това представлява конкурентно потвърждаване – арг. от чл. 35 от ЗЗД, освен ако за периода до смъртта си през 2020г. не е разбрал за превода на значителната сума, което е житейски неправдоподобно; такъв довод дори не е сторен);

- първата ответница признава, че полагала подписи по сделки на сина си, но била уверена, че било само като свидетел. Дори и да се възприеме изцяло твърдението, а не би могло, тъй като то представлява всъщност признание за неизгоден за страната факт (чл. 175 от ГПК) и само той може да се съобрази като релевантен, за разлика от недоказано твърдение (чл. 154 от ГПК), неположената дори минимална грижа от страна на г-жа Н. за своя интерес, не може да я ползва. Незнанието на закона не извинява;

- както бе посочено още в доклада, недопустимо е да се излагат взаимоизключващи се доводи - сделката или е валидна, но строителят не е в забава (като по тази причина няма и защо да се връщат парите), или не е (подписите са неистински); в хипотеза на абсолютна симулация отново се предполага полагане на подписи (Р. 1309/20.07.1998г. по гр.д. № 1280/97г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 1001/27.05.67г., по гр.д. № 668/67г., на І г.о. и Решение № 285 от 27.01.1977г. по гр.д. № 2596/76г., II г.о.), като се има предвид, че причината за това не може да се вмени във вина на ищеца. Той претендира връщане на сума и в това няма нищо некоректно;

- основното в случая е, че всъщност подписването на договора е без особено значение, доколкото има разместване на сраства, но не е установена друга причина за това; и - всъщност г-жа Н. не дължи по извъндоговорното правоотношение, съобразно посоченото по-долу (в „от правна страна“).

През 2021г. идеални части от терена са продадени. Това обстоятелство не е спорно, а е видно и от удостоверение от АП (л. 38-9).

Не се спори, че Х. С. е починал на 22.09.2020г., а вторият и третият ответник са негови деца (Удостоверение – л. 43), съответно – самият г-н Хр. С. е син на първата ответница.

Техническите грешки в експертизите са без значение (довод, изложен в писмените бележки на първия ответник).

Депозирано е и заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 10.09.2024г., се установява, че с оглед извършен преглед и анализ на цялата, представена по делото счетоводна документация, на 11.07.2018г. Д. В. Б., в качеството си на титуляр на банкова сметка с IBAN *******, водена в „УниКредит Булбанк“ АД, е наредила заплащане на сумата от 195 600 лева на контрагент Х. Х. С. с посочена сметка на контрагента с IBAN ******* и посочено основание „ПО ПРЕДВ. ДОГ. ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМА СОБСТВЕНОСТ“. Преводът е изпълнен от обслужващата банка на наредителя в 14:18:01 ч., 4 с референция 963R1P0181923R1U.

Банковата сметка с IBAN ******* в „Райфайзен Банк България“ АД (праводател на ОБЕДИНЕНА БЪЛГ АРСКА БАНКА АД), с титуляр Х. Х. С., е заверена на 11.07.2018г. със сумата от 195 600 лева. Съгласно представените данни по делото от обслужващите превода банки, преводът е извършен.

Номерацията е различна, тъй като документацията е от различни банки, но става въпрос за едно и също платежно нареждане.

В резултат на проверка в Регистър на банковите сметки и сейфове на БНБ са установени банкови сметки в пет финансови институции с титуляр Х. Х. С..

Към отговора на г-жа Н. е приложен документ, озаглавен СТАНОВИЩЕ – ДЕКЛАРАЦИЯ. В него се сочи, че: