Решение № 1968 от 24.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1968 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100509239 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10316 от 03.06.2025 г. по гр. д. № 17762 от 2025 г.

Софийският районен съд е отхвърлил предявения от ЕърХелп Германия Гмбх, регистрирано под № HRB 196015 в Търговски регистър на Федерална република Германия против „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ, с № 01-10-140174, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ – клон България, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление гр. София, зона Летище София, сграда ИВТ, осъдителен иск с правно основание чл. 624, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, параграф 1, б.

„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, вр. чл. 99 ЗЗД, за осъждането на „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ – клон България, ЕИК 200830927 да заплати в полза на ЕърХелп Германия Гмбх, регистрирано под № HRB 196015 сумата от 400 евро, представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и Съвета, поради закъснение с повече от три часа на полет № W6 4501, планиран за излитане на 19.02.2025 г. в 06:05 ч., който е следвало да бъде изпълнен от ответника по дестинация Варна - Лондон, които вземания за обезщетение са прехвърлени от М.Н. – пътник за посочения полет, на ЕърХелп Германия Гмбх, регистрирано под № HRB 196015 в Търговски регистър на Федерална република Германия, с договори за цесия от 06.03.2025 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.03.2025 г. до окончателно 1 изплащане на вземането.

Ищецът ЕърХелп Германия Гмбх, регистрирано под № HRB 196015 в Търговския регистър на Германия, е подал въззивна жалба срещу решението, като развива подробни съображения за неправилност на същото. Твърди, че СРС е допуснал процесуално нарушение, като не му е предоставил възможност да представи допълнителни документи съгласно чл. 4, т. 4 от Регламент (ЕО) № 861/2007 г. В тази връзка посочва, че е получил Определение № 20227/07.05.2025 г. на 21.05.2025 г., в което определение му е бил даден двуседмичен срок за представяне на допълнителни доказателства, а обжалваното решение е постановено на 03.06.2025 г. – преди този срок да е изтекъл. По този начин ищцовата страна била възпрепятствана да вземе становище по представените от ответника доказателства и да ангажира нови такива. Оспорват се изводите на СРС, че ответникът не следва да носи отговорност за закъснението на процесния полет, поради наличието на извънредни обстоятелства. Навеждат се съображения, че основната причина за закъснението на полета за период от 425 минути е недостигът на екипаж, тъй като този полет не е бил обект на мерки за управление на въздушното движение, а антиобледенителната обстановка била продължила само 10 минути. Подробно аргументира, че неблагоприятните метеорологични условия не са непредвидими и специфични за Република България през месец февруари, като ответникът е имал информация за това, но въпреки всичко не е осигурил допълнителни летателни средства и резервен екипаж и не е предприел действия по реорганизация на полета. Счита, че ответното дружество разполага с много въздухоплавателни средства и при полагане на дължимата грижа е могло да съобрази зимната обстановка и да избегне закъснение с повече от три часа. Навежда съображения, че дори да е имало снеговалеж, той не е бил обилен, че да доведе до подобно закъснение, като в подкрепа на това представя метеорологична справка. Настоява се за отмяна на решението и уважаване на иска. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ, с № 01-10-140174, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ – клон България, ЕИК 200830927, оспорва жалбата, като развива съображения за неоснователност на същата.

Излага подробни аргументи защо смята, че СРС не е допуснал твърдените от въззивника процесуални нарушения. Навежда съображения, че са правилни изводите на СРС за наличие на извънредни обстоятелства, като изяснява, че недостигът на екипаж бил в продължение на 450 минути, като през 325 минути от тях имало и извънредни обстоятелства, а за остатъка от закъснението в размер на 125 минути не следвало да се дължи обезщетение.

Твърди, че на процесната дата е имал въздухоплавателно средство на летището, което е изчаквало да изпълни процесния полет. Поддържа, че затварянето на пистата за продължителност от 5 часа и 25 минути било непредвидимо обстоятелство, тъй като дори при снеговалежи пистите се затваряли за кратко между полетите или полетите се отлагали докато трае почистването. Цитира и практика на СЕС в подкрепа на доводите си. Моли за потвърждаване на решението на СРС. Претендира разноски.

2

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството е по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес.

Образувано е по предявен от името на ЕърХелп Германия Гмбх, регистрирано под № HRB 196015 в Търговски регистър на Федерална република Германия, чрез адвокат П.И.Н., против „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ, с № 01-10-140174, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ – клон България, ЕИК 200830927 иск с правно основание чл. 624, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, вр. чл. 99 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 400 евро, представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и Съвета, поради закъснение с повече от три часа на полет № W6 4501, планиран за излитане на 19.02.2025 г. в 06:05 ч., който е следвало да бъде изпълнен от ответника по дестинация Варна Лондон, които вземания за обезщетение са прехвърлени от М.Н. – пътник за посочения полет, на ЕърХелп Германия Гмбх, регистрирано под № HRB 196015 в Търговски регистър на Федерална република Германия, с договори за цесия от 06.03.2025 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът ЕърХелп Германия Гмбх твърди, че между М.Н., от една страна, в качеството му на пътник, и „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ, с № 01-10-140174, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ – клон България, от друга страна, в качеството му на превозвач, бил сключен договор за въздушен превоз чрез закупуването на един брой самолетен билети за полет № W6 4501, планиран за излитане на 19.02.2025 г. в 06:05 ч., който е следвало да бъде изпълнен от ответника по дестинация Варна - Лондон. Твърди се, че полетът е изпълнен с повече от три часа закъснение, поради което за пътника възникнало право на обезщетение в размер от 400 евро, съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети, във връзка със задължителната практика на Съда на Европейския съюз. Ищецът посочва, че по силата на договор за цесия от 06.03.2025 г., пътникът му е прехвърлил вземанията си за обезщетение в общ размер от 400 евро.

В предоставения срок е постъпил отговор на исковия формуляр от страна на ответното дружество, като е взето становище по предявените за разглеждане в настоящото производство искове. В отговора се поддържа, че действително процесният полет е изпълнен със закъснение от повече от три часа, но това е станало поради обективни причини, независещи от превозвача.

Излагат се подробни съображения в този смисъл. Оспорва се валидността на договора за цесия, с който пътникът е прехвърлил вземанията си за 3 обезщетение в общ размер от 400 евро, в полза на ответното дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., вр. чл. 99 ЗЗД.

Безспорни във въззивното производство са следните обстоятелства: между М.Н., от една страна, в качеството му на пътник, и „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ, с № 01-10140174, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ – клон България, от друга страна, в качеството му на превозвач, е сключен договор за въздушен превоз чрез закупуването на един брой самолетен билети за полет № W6 4501, планиран за излитане на 19.02.2025 г. в 06:05 ч., който е следвало да бъде изпълнен от ответника по дестинация Варна – Лондон; пътникът се е явил на гишето за регистрация поне 45 минути преди определения час за излитане; полетът е изпълнен с повече от три часа закъснение; разстоянието между летище „Лутон, Лондон и летище Варна е над 1500 км.; с договор за цесия от 06.03.2025 г. пътникът Навкиран е пръхвърлил вземанията си във връзка с процесния полет на ищеца ЕърХелп Германия Гмбх; ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия.

Основният спорен въпрос, пренесен пред въззивния съд, е, дали процесният полет е закъснял с повече от три часа поради наличие на извънредни обстоятелства, каквито биха освободили ответника превозвач от отговорност на основание чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.

Според нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /Е0/ 261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки – следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е обаче граница на това изключение /забрана за прилагане на ограничението на отговорността/, като е въведено условието такива извънредни обстоятелства да не могат да бъдат избегнати „дори и ако са взети всички необходими мерки“, т. е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /Е0/ № 261/2004 следва да се тълкува стриктно.

В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност 4 на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б.