Решение № 2279 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2279 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. И. при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. И. Гражданско дело № 20255330113280 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу А. К. Й., ЕГН **********, с адрес ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 131,91 евро, с левова равностойност от 257,99 лева – неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** от 18.03.2024 г., 25,98 евро, с левова равностойност от 50,81 лева – договорна лихва за периода 05.07.2024 г. – 05.04.2025 г.; 29,14 евро, с левова равностойност от 56,99 лева – обезщетение за забава за периода 05.07.2024 г. – 10.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.04.2025 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № 3559/28.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7507/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІV бр.с.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и 1

Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то навсякъде в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д. № 7507/2025 г. по описа ПдРС, ІV бр.с. били издадени срещу ответницата А. К. Й. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С разпореждане на съда обаче били дадени указания на кредитора да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението. Изложени са факти в исковата молба, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** от 16.03.2024 г., регистриран при банката на 18.03.2024 г., по силата на който ищецът „Ти Би Ай Банк” ЕАД предоставил на ответника в заем сумата от 300 лв./ 153,39 евро. За длъжника имало задължение за върне получения кредит, ведно с дължимата договорна лихва и начислени такси, на 12 месечни погасителни вноски в срок до 05.04.2025 г. при обща дължима сума от 370,56 лв. Посоченият в договора ГЛП бил във фиксиран размер от 41,05 %, а ГПР – 43,70 %. Твърди се, че длъжникът е преустановил плащаният си по кредита, като е настъпил и крайния срок за плащане. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените в исковото и в заповедното производство разноски. Представените са писмени доказателства по опис.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника А. К. Й.. Със становище, озаглавено „отговор на искова молба“, постъпило след срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск. Възразява се срещу надлежното обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

Излагат се съображения за недействителност на процесния Договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, в частност, че е посочен некоректен ГПР и поради неспазване на императивните изисквания относно размера на шрифта на текста на договора. Посочва се, че са извършени плащания от ответника, като с постъпилите суми некоректно били погасявани задълженията по кредита. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 7507/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, III бр.с., образувано по депозирано от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № 3559/28.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК извлечение от счетоводни книги на банката. Срещу заповедта е постъпило 2 възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване своето вземане на претендираното договорно основание и в претендирания размер, а именно – наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит, който обвързва страните и по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума – 300 лв./ 153,39 евро, като установи и настъпването на изискуемостта на вземанията по договора за кредит – настъпването на падежа на договора. Следва да докаже и конкретния размер на дълга, който се претендира, за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава.

Сключването между страните - ищецът като кредитодател, и ответника като кредитополучател, на процесния Договор за потребителски кредит № *** от 16.03.2024 г. не е спорно. Същото се установява и от представените с исковата молба писмени доказателства, а именно подписан екземпляр от договора, ведно с приложенията към него, вкл. и извлечението от счетоводните книги на банката, явяващо се документ по чл. 417 ГПК.

Договорът е сключен за сумата от 300 лв./ 153,39 евро, при лихва от 40,91 % и посочени в договора ГПР от 43,70 % и обща дължима сума от 370,56 лв./ 189,46 евро, която следвало да бъде възстановена в срок от дванадесет месеца до 05.04.2025 г. В текста на договора е обективиран и погасителния план по кредита. Представен е още стандартен европейски формуляр, в който параметрите по сделката са ясно посочени. По повод на процесния договора за кредит не са сключвани допълнителни акцесорни съглашения, в това число договори за застраховка или за предоставяне на поръчителство.

По делото е прието и заключение по ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено. От същото се установява, че заемната сума в размер на 300 лв./ 153,39 евро е преведена на 18.03.2024 г. по банкова сметка с титуляр А. К. Й.. Отразено е, че в договор за потребителски кредит №*** от 16.03.2024 г. е посочен размер на ГПР – 43,70%, като от изчисленията на вещото лице с оглед на месечните вноски и ГПР по процесния договор, съобразявайки се с допусканията, заложени в чл.19, ал.2 и формулата, определена по силата на Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, се изяснява, че при изчисление на ГПР от страна на „Ти Би Ай Банк” ЕАД са включили единствено разход за възнаградителна лихва в размер на 70,56 лв./ 36,08 евро. Изрично се сочи обаче от вещото лице, че от страна на кредитора не са начислявани суми по кредита, които суми да не са отчетени при изчисляването на ГПР, в това число и за застрахователни премии, такси или неустойка. От данните по експертизата става ясно, че по договор за потребителски кредит №***/16.03.2024 г. има извършено едно плащане в 3 размер на 62,70 лв./ 32,06 евро, с което били погасени главница – 42,01 лв./ 21,48 евро; договорна лихва – 19,75 лв./ 10,10 евро и лихва за просрочие – 0,94 лв./ 0,48 евро. Вещото лице е изчислило и лихвата за забава за процесния период за всяка от непогасените части от главницата на съответните падежи по погасителния план, като общата сума за мораторна лихва е 16,47 лв./ 8,42 евро.

От ответната страна са представени „справки“ за размера на шрифта, на който е изписан текстът на договора, но същите са с неустановен произход – не е ясно от кого са съставени справките и на база на какъв механизъм или програмен продукт е направена проверката. В случай пък, че същите са съставени от съответен специалист, то те не могат да се ползват по делото, доколкото биха представлявали експертно заключение, изготвено и депозирано не по предвидения в ГПК ред. Поради това съдът намира, че представените от ответната страна доказателства не установяват възраженията й досежно по-малкия размер на шрифта от минималния нормативноизискуем такъв от 12 пункта.

В тази връзка при съобразяване със съдържанието на договора и приложенията към него и предвид възраженията на ответната страна за недействителност на процесния договор за кредит на специалните основания по чл. 22 ЗПК, съдът намира тези възражения за неоснователни.

Не се установява посочения в договора ГПР да се различава от реално приложимия между страните, доколкото от страна на кредитора не са начислявани скрити такси и неустойки, нито е трупан разход по кредита под формата на застрахователни премии.

Единственият разход е възнаградителната лихва, което е отразено в договора и според данните от експертизата е намерил коректно отражения при посочването на процента на оскъпяване.

Недоказано остана и възражението, че текстът на договора е изписан с шрифт по-малък от 12 пункта, което би съставлявало нарушение на чл. 10, ал.

1 ЗПК, а това на свой ред да има за последица недействителност на цялата кредитна сделка на основание чл. 22 ЗПК.

Други конкретни възражения относно валидността на разглеждания договор за кредит не са въведени от ответника. Не се констатират и от съда при осъществена служебна проверка на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

При доказателствена тежест за ответната страна, по делото не се установи да са извършвани плащания по кредита в такъв размер, че да покрие всички начислени суми. Напротив, видно от заключението по ССчЕ, кредитополучателят е заплатил единствено сумата от 62,70 лв./ 32,06 евро, като непогасеният остатък от главницата и от възнаградителната лихва е съответно в размер на 257,99 лв./ 131,91 евро и на 50,81 лв./ 25,98 евро.

Неоснователни са възраженията, че не е обявена предсрочна изискуемост на кредита, доколкото понастоящем окончателния падеж на всички погасителни вноски е настъпил, като това е станало още преди сезирането на заповедния съд. Поради това и вземанията за главница и възнаградителната лихва са изискуеми за пълната им търсена стойност. Следователно исковете за 4 посочените претенции, като доказани по основание и размер ще се уважат.

Предвид липсата на последващи плащания, то на основание чл. 86 ЗЗД кредитополучателят е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Същото, видно от заключението по ССчЕ е в размер на 16,47 лв./ 8,42 евро. За тази сума се явява доказана претенцията за мораторната лихва, като за разликата до пълния предявен размер от 56,99 лв./29,14 евро, искът ще се отхвърли. Като законна последица от уважаването на иска за главницата ще присъди и обезщетение за забава от датата на сезирането на съда.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски съразмерно с уважената част на иска има ищецът. В полза на същия ще се присъди сумата от 190,31 евро съдебно-деловодни разноски, от които 56,86 лв. за държавна такса и 133,45 евро за внесен депозит за вещо лице, както и сумата от 45,49 евро за юрисконсултско възнаграждение. Ще се присъдят по съразмерност и направените в заповедното производство разноски, от които 11,37 евро за държавна такса и 22,74 евро за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съразмерно с отхвърлената част на иска следва да се присъди в полза на адв. Г. М. сумата от общо 26,15 евро адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А. К. Й. по исковото и по заповедното дело.