Протокол № 465 от 21.11.2024, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 465 гр. Пещера, 19.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Т.ка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20235240100893 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ /по първоначалния иск/ П. В., уведомен при условията на чл.

56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за него се явява адв. Р. П., редовно упълномощена.

ОТВЕТНИЦАТА /по първоначалния иск/ Д. Л., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за нея се явява адв. В. Ц., редовно упълномощена.

ОТВЕТНИКЪТ /по първоначалния иск/ З. Л., уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично. Като процесуален представител за него се явява адв. В. Ц., редовно

ОТВЕТНИКЪТ /по първоначалния иск/ С. Д., уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за него се явява адв. В. Ц., редовно упълномощена.

ИЩЦАТА /по насрещния иск/ Д. Л., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за нея се явява адв.

В. Ц., редовно упълномощена.

ИЩЕЦЪТ /по насрещния иск/ З. Л., уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично. Като процесуален представител за него се явява адв. В. Ц., редовно упълномощена.

ИЩЕЦЪТ /по насрещния иск/ С. Д., уведомен при условията на чл. 56, 1 ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за него се явява адв.

В. Ц., редовно упълномощена.

ОТВЕТНИКЪТ /по насрещния иск/ П. В., уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за него се явява адв. Р. П., редовно упълномощена.

АДВ. П. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Ц. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. П. – Водим един свидетел за разпит.

АДВ. Ц. – И ние водим свидетеля си.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит свидетелите.

Сне се самоличността на първата свидетелка, както следва:

СВ. С. М. Б. – 35 г., българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство със страните - Съжителствах с ищеца на семейни начала и имаме общо дете. Искам да съм свидетел.

2

Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетелката, със снета самоличност, както следва:

СВ. Б. – Известно ми е, че П. В. притежава магазин в гр. Пещера на ул.

„Н. Л.“ № 3. Придобит е по времето, когато съжителствахме като семейство.

Това стана през месец октомври 2012 г. чрез брокерска фирма, наета от продавачите. Аз присъствах на преговорите за покупката и на подписването на предварителния договор. Предварителният договор беше подписан в кантората на брокерската агенция, през октомври 2012 г. беше. Помня, че присъствахме аз и П. В., Д. Г. с един неин служител и трима души продавачи един мъж и 2 Ж. - М., М. и Т. Л.. При подписването на предварителния договор, П. В. даде 10 000 като капаро на продавачите. Имаше готовност да заплати цялата сума, мисля, че беше 40 хиляди. На подписването на предварителния договор не носеше сумата. На преговорите преди това настояваше да не се подписва предварителен договор, а направо при нотариус да отидат, да се финализира сделката, но казаха, че не са готови с документите, затова се подписа предварителен договор. На следващия ден подписаха приемо-предавателен протокол и предадоха ключа. П. В. носеше парите и обясни, че иска да прави ремонти и за да е спокоен, иска да даде останалите пари. Носеше в брой 30 хиляди, даде ги на Т. Л., който си ги преброи и каза, че всичко е точно. Подписа се приемо-предавателен протокол и се предаде ключа на П. В.. Не са дали разписка на П. В. за тези пари. Те месец или два правеха преговори, за да достигнат до самата сделка. Т. Л. уверяваше П. В., че ще оправи документите, че всичко ще е наред и той му имаше доверие. П. В. ремонтира помещението и след това го отдаде под наем.

Влизала съм в обекта - те са 2 преходни помещения. От улицата има едни стълбички, след това се влиза в помещението. Основното помещение е към 30 кв.м. по моя преценка, след това има като арка и се влиза в следващото помещение, което е горе-долу същото, може би малко по-малко. Има мокро помещение към него, което П. В. така и не успя да ремонтира и да пригоди за тоалетна, защото трябваше да се прекопае канал през двора на съседите, за което не получихме разрешение. На адрес: гр. Пещера, ул. „Н. Л.“ № 5 П. В. има жилищен етаж - там живеехме по това време. Сградата се състои от 3 подземен етаж, партер, полуетаж и жилищен етаж. Той притежава жилищния етаж и там живеехме. Останалите бяха на различни собственици. В последствие П. В. започна да купува от другите собственици, но към онзи момент само жилищният етаж беше негов. Приземният и партерният етажи бяха на други лица. Партерът беше игрална зала. Той е на нивото на пътя, с 2 стъпала. След това е първият етаж, който беше игрална зала. След като спря да е игрална зала съм влизала – това представлява едно голямо помещение. На стълбищната клетка там имаше баня и тоалетна. На горния етаж си има баня и тоалетна. Тази беше обща тоалетна за полуетажа и за приземния етаж - едно помещение, което беше обща тоалетна. Наемателката И използваше тази тоалетна. Тя беше наемателката на помещението, находящо се на ул. „Н. Л.“ № 3. Тя имаше ключ от тоалетната. Казиното беше отворено, минаваше през него и отиваше до тоалетна там. П. В. й беше дал ключ от тоалетната, той беше ремонтирал общата тоалетна и беше предоставил ключ на И. След като се подписа предварителният договор и П. В. плати цената, извърши ремонт на помещението, находящо се на ул. „Н. Л.“ № 3. Ремонтът се състоеше в боядисване на стени, под, таван и поставяне на отоплителни тела. П. В. беше купил оборудване за баня, но не получи разрешение и не я ремонтира. Тогава ремонтира общата тоалетна, за да може наемателката на този обект - И да я ползва. Останалите собственици на самата сграда му разрешиха да направи ремонт. И полуетажа по средата се оказа, че е на Т. Л.. Майката и бащата на П.

В. започнаха да живеят там под наем. Полуетажът е собственост на Т. Л. и в него заживяха майката и бащата на П. В., като сключиха договор за наем с Т.

Л. – всичко беше устно. Когато П. В. започна преговорите за магазина, разбрах, че Т. Л. е насяно с къщата, тъй като е оплетена с много собственици.

Попита го знае ли на кого е стаята, която беше заключена тогава. Т. каза, че е негова и има ключ. Свързахме го с родителите на П. В., за да преговарят.

Искаха да я купят, но Т. Л. ги увери, че като оправя документите за магазина, ще оправи документите и за стаята, която обясни, че тази стая е била за обслужващия персонал към магазина, тъй като това е било аптека навремето.

Документите така или иначе не се оправиха - нито на магазина, нито на стаичката. Мисля, че Н. В.а все още живее там, но не съм сигурна. Близо 2 години ме няма там. Стаята е с административен адрес: гр. Пещера, ул. „Н. Л.“ № 5. Магазинът е на ул. „Н. Л.“ № 3. Родителите на П. В. плащаха наем на Т.

Л.. През 2013 г. започнаха да плащат наем, тъй като имаше ремонт и след това 4 започна да се плаща наем. В началото на 2013 г. беше, но не мога да кажа точно месеца. До приключване на фактическото ми съжителство с П. В., в това помещение живяха родителите на П. В.. Т. Л. ни предостави ключ от стаята, отвори я и ни даде достъп до нея. Аз лично съм плащала от името на Н.

В.а В.а по сметка на Т. Л. наемната вноска за ползваната от Н. В.а стая. В годините мъжът й почина, нейното здравословно състояние се влоши и сме ходили аз и П. В. да плащаме наема. Докато бях във фактическо съжителство с П. В., не са отишли страните до нотариус да изповядат сделка. П. В. се свързваше няколко пъти с Т. Л. по телефона и той му казваше, че не са готови документите, да не се притеснява, че като ги оправят, ще се обади. Така беше дълго време. През този период наемателката на обекта И пожела да закупи имота от П. В.. Мисля, че беше през 2017 г. Тогава той й обясни, че не го продава и няма как да стане, но си спомням, че се обади на Т. Л. да уредят нещата, като отново получи същия отговор, че не са готови с документите. П.

В. го попита: „Какво правим? Платил съм всичко. 2 години съм собственик и още нищо. Какво да направя? Ще си търся правата в съда.“ Т. Л. го успокои, че всичко е наред, да не се притеснява, че ще оправят нещата и ще му се обадят.

Разбрах в хода на делото, че Т. Л. е починал. Не знам в момента как стоят наемните отношения между майката на П. В. и починалото лице. Стаичката, в която живее Н. В.а е на ул. „Н. Л.“ № 5, на полуетажа - намира се между етажите, на стълбищната клетка по средата. Над тази стая и отдолу под стаята административният адрес е ул. „Н. Л.“ № 3. Ние нямахме достъп нито над, нито под стаята. Жилищният ни етаж е изместен встрани, не знам как се е получило това в годините. За капарото мисля, че дадоха разписка при подписване на предварителния договор. Предполагам, че П. В. не беше предупреден предварително, но на самата среща при подписването на приемопредавателния протокол каза, че иска да отдава магазина под наем и тогава плати сумата, затова не е изготвил документ. Не знам защо не се е вписало в приемо-предавателния протокол, че е платил. Аз бях свидетел там и затова се довери изцяло. Имаха много топли отношения, когато правеха преговорите. П.

В. от 2012 г. е собственик на имота. Няма нотариален акт, но и продавачите нямат. П. В. имаше подписан предварителен договор. След като е подписал предварителен договор и го ползва толкова години - над 10 г., след като го ползва толкова години и никой няма претенции към имота, да дойде да смени патрона, да го заключи, наемателката си седеше съвсем спокойно, плащаше 5 наем, не е имало проблем. В тези години П. В. е с ясно съзнание, че имотът е негов след като го е платил, подписал е предварителен договор, той започва да се чувства собственик. Изчака тогавашните собственици да оправят документите, за да се прехвърли, но над 10 години никой не е предявявал нищо към него, реално е така. Тоалетната беше обща, залепени са имотите.

Той ремонтираше самата тоалетна, те са залепени една до друга. Ремонтираше тоалетната, която И ползваше. Тоалетната се намира на адрес: гр. Пещера, ул.

„Н. Л.“ № 5 - тази, която е ремонтирана от П. В. и се ползваше от И.

Навремето е било това една обща къща, преди много години. Сега ги разделя преградна стена. Едната половина е търговският обект - магазинът, а другата е тази с жилищния етаж. В другата част се намира тоалетната. За тоалетната, която е на ул. „Н. Л.“ № 3, П. В. беше закупил материали, но не получи разрешение от съседите да прокопае канал през двора им. Обяснила съм по същия начин както и сега в другото дело. П. В. менажира заведение, което се намира в центъра на гр. Пещера, в близост е до магазина, на центъра на гр.

Пещера е, но са различни обекти. По време на ремонта на самото помещение, когато не се беше нанесла И, но идваше и обсъждаха къде ще са машините, тогава се ползваше тоалетната в заведението, което е негово. П. В. има заведение, на което е управител. То се намира в централната част на гр.

Пещера, в близост до процесния магазин, но той е различен обект и в него си има помещение за тоалетна, която тоалетна в това въпросно заведение, найвероятно съм твърдяла, че в началото е ползвана от И - преди нанасянето й в търговския обект. Може така да съм казала в другото дело. Когато беше ремонта на самото помещение на ул. „Н. Л.“ № 3, все още не беше ремонтирана тоалетната на ул. „Н. Л.“ № 5. Той прави ремонт на магазина и след това направи тоалетната. Свършва с едното и отива в другото. Когато се нанесе И, ремонтираше другата тоалетна – тази, находяща се на ул. „Н. Л.“ № 5, за да има тоалетна, която тя да ползва. Тази тоалетна на ул. „Н. Л.“ № 5 не знам в чие притежание е. Тя е обща, на стълбищната клетка, тази тоалетна.

Ползваше се от хората, които ползваха казиното и беше добре да се ремонтира. Казиното мисля, че беше на Стайков, но не помня първото име, по мои спомени Николай Стайков. С оглед нуждите на това казино, имаше една тоалетна на стълбищната клетка, тя беше обща и всички я ползваха. Поради това П. В. й направи ремонт. Така или иначе купи материали за тоалетната, която не можеше да направи, а трябваше и майка му да я ползва вече - когато 6 се нанесоха майката и бащата на П. В. на полуетажа, ползваха тази тоалетна.