Решение № 1490 от 02.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1490 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330106684 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов” № 37, против П. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. "Ч." ****, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 8956/19.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18368/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIII граждански състав, а именно: сумата от в размер на 1 134, 79 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. по партидата на длъжника с клиентски № *** за обект с ИТН ***, находящ се гр. П., ул. "Ч." **, ап. 9, както и обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 04.01.2023 г. до 11.12.2023 г. в размер на 105, 32 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.12.2023 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали 1 всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П., ул. "Ч." ****. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение – „Бруната“ ООД, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 1 134, 79 лв., представляваща топлинна енергия за отопление, топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, както и услуга за дялово разпределение.

Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответната страна П. Г. К. е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба – чрез назначения й от съда особен представител – адв. Д. А., в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че ответникът не е клиент на топлинна енергия, доколкото в производството не са представени доказателства за наличието на облигационна връзка между страните. Сочи, че в производството по делото не са представени доказателства, установяващи качеството на ответната страна на собственик или ползвател на имота по смисъла на чл. 153 Закона за енергетиката. Твърди, че за съществуването на вземането и неговия размер е представена единствено справка и разпечатка от страна на ищеца, които представляват частни свидетелстващи документи, които не носят подписа на ответната страна. Поддържа, че така представените документи не доказват, че реално са доставени и потребени услугите, чиято цена се претендира, като оспорва съдържанието на представените доказателства и счита, че ищецът носи доказателствената тежест за установяване на твърдените от него факти и обстоятелства за наличието на валидни облигационни услуги и за предаване на продадените стоки на ответника. Счита, че вземането не е доказано по размер, доколкото в производството по делото не са представени валидни счетоводни документи, като в производството по делото и на основание чл.

154 Закона за енергетиката не е представена изравнителна сметка за процесния период. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца - „Далсия“ ООД, конституирано в определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.11.2024 г., не е депозирало становище в производството по делото.

2

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т.

3 ГПК.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача. Тези обстоятелства подлежат на пълно и главно доказване от ищеца.

Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

С оглед на наведеното в отговора на исковата молба възражение на ответника, че не е страна по твърдяното облигационно правоотношение, ищецът следва да установи, че между страните в настоящото съдебно производство е възникнало действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Ч." ****.

По делото е представена справка от Национална агенция за приходите, изготвена по изп.д. № *** г. по описа на ***** П. И., в която е посочено, че 3 ответната страна е декларирала, че е собственик на обект, находящ се в гр. П., ул. "Ч." ****, като е посочено, че последната е носител на 0, 25 ид.ч. Така представената справка не представлява годно доказателствено средство, доколкото е изготвена за нуждите на образувано през 2012 г. изпълнително дело и не представлява информация, изискана по надлежния ред в настоящото производство.

По делото е представена данъчна декларация, депозирана по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. "Ч." ****. Данъчната декларация е депозирана от трето за правния спор лице - М. Г. К., като последната е декларирала, че не е единствен собственик на недвижимия имот. В Таблица № 1, Раздел V „Собственици“ последната е посочила, че процесният недвижим имот е съсобствен между нея и ответната страна П. Г. К., като в Таблица № 4 към Раздел V „Право на собственост“ М. Г. К. е посочила, че притежава 3/4 ид.ч. от правото на собственост, а ответната страна – на 1/4 ид.ч. Лицето М. Г.

К. е декларирала, че жилището е основно за нея, с отбелязване в съответната графа от таблицата.

Следователно от така представените доказателства се установява, че ответната страна е собственик на 1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот. В изпълнение на указанията на съда, дадени в откритото съдебно заседание на 23.01.2025 г., ищецът не е представил доказателства, че ответната страна е единствен собственик на процесния имот, като са изложени подробни съображения, че последната носи отговорност за заплащане на цялото задължение, независимо, че е носител на съответните ид.ч. от правото на собственост.

По така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът в качеството си на собственик на съответната идеална част от правото на собственост има качеството потребител, като между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, като правният спор по настоящото.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В този смисъл съдът намира, че правоотношението между страните в производството е възникнало по силата на закона – с придобиване на собствеността, поради което не е необходимо ответната страна – потребител 4 да депозира изрично заявление за откриване на партида на нейно име, но в този случай последната следва да отговаря съобразно дела си в съсобствеността – т.е. до 1/4 ид.ч. В този смисъл съдът не възприема доводите на ищеца, поддържани с молбата от 10.02.2025 г.

При предявен от кредитора срещу един от съсобствениците, облигационен иск за задължение за консумативни разноски, свързани с ползването на съсобствения имот, какъвто е настоящия установителният иск за задължение за доставена топлинна енергия за битови нужди, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки от съсобствениците отговаря за задължението към кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността. За да достигне до този правен извод съдът съобрази и постановките, изложени в мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че следното:

„Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг“.