Решение № 219 от 29.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600361 по описа за 2026 година

С присъда № 34 от 15.10.2025 г. по НОХД № 908/24 г. Окръжен съд – Благоевград, 11 наказателен състав е признал подсъдимия Ж. Д. И. - роден на *** г. в гр. ***, жител и живущ в същия град, ***, основно образование, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН:

********** за виновен за това, че на 17.12.2023 г. около 02.00 часа в къща, находяща се в *** се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст - низходящата му сродница /дъщеря/ Е. Ж. И., ЕГН: **********, като деянието е извършено чрез употреба на сила и заплашване, с което е осъществил състав на престъпление по чл. 152, ал. 4, т.1 вр. ал.

2, т. 2 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 от НК, поради което и на основание същия текст му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 12 /дванадесет/ години, което да изтърпи при първоначален „строг" режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимия Ж. Д. И. е бил задържан под стража, считано от 18.12.2023 година.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подс. Ж. Д. И. чрез защитника му - А. К..

Във въззивната жалба се развиват доводи за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното 1 наказание. Сочи се, че възприетата фактическа обстановка не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Следва изложение на фактологията, описана от първата инстанция и несъответствието и с някои доказателствени източници. Прави се оплакване за това, че редица възражения на защитата изобщо не са били обсъдени, а други са обсъдени частично. Изтъква се, че при наличие на противоречиви експертизи не са изложени конкретни съображения защо се дава вяра на едно от тях, при положение че обективните данни по първата експертиза се подкрепят от показанията на четирима свидетели. Развиват се пространни доводи за това, че не са изложени нужните аргументи и не са обсъдени в цялост показанията на роднините на пострадалата и подсъдимия и същите неоснователно не са били кредитирани в определени части. Прави се възражение и във връзка с тълкуването и оценката на ДНК експертизата, тъй като изследваното бельо е било носено както от пострадалата, така и от нейната мащеха, която е имала редовни полови контакти с подс. Ж. И.. Изразява се несъгласие и с безкритичното възприемане на СППЕ по отношение на пострадалата, която е представена като лице подвластно на манипулациите на близките й роднини, но в същото време е пренебрегнат цялостния й психологически профил.

С оглед на изложените съображения във въззивната жалба се правят искания за допускане до разпит на д-р О. Д. от МБАЛ „Югозападна болница” – гр. Петрич, за назначаване на ДНК експертиза, като на експерта Ц. М. бъде поставена задача, след като вземе ДНК материал от съпругага на подсъдимия – М. И., да даде отговор неин ли е ДНК профилът по т. 9.5, означен като биологичен материал от неизвестно лице от женски пол в Протокол за извършена експертиза № 24/ДНК – 333 от 31.07.2024 г. Прави се искане също така да бъдат приети приложените към въззивната жалба копия от писма, В заключение се прав искане атакуваната присъда да бъде отменена и подс. Ж. И. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание защитникът на подс. Ж. И., адв. К., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В допълнение развива доводи за това, че не са налице еднопосочни доказателства за виновността на подсъдимия, тъй като доказателствените материали са противоречиви и някои от тях са пренебрегнати от първия съд. Излага и аргументи за това, че не са обсъдени внимателно съдебно-медицинските експертизи /които са противоречиви/, а също и СППЕ за пострадалата. Изтъква, че са пренебрегнати част от гласните доказателствени средства и моли да бъде дадена вяра на обясненията на подс. Ж.

И.. Изразява несъгласие с част от изводите на първия съд, тъй като те не почиват на събраните по делото доказателства. Навежда и пространни доводи, че смекчаващите отговорността обстоятелства са подценени, а някои от тях са игнорирани.

В заключение моли подс. Ж. И. да бъде оправдан.

Защитникът на подс. Ж. И., адв. Д., поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Развива пространни доводи за това, че първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен и е постановен при липса на мотиви, както и че се съзира предубеденост на председателя на първостепенния съдебен състав. Обръща внимание на наличните разлики между първоначалното освидетелстване на пострадала, извършено от д-р Д. – гинеколог, при което не са констатирани факти, които да сочат на изнасилване, и това, 2 извършено 11 часа по-късно, което е противоположно, като подчертава, че тези противоречия не са анализирани задълбочено от първия съд. Излага аргументи, че обвинението не е несъмнено доказано и моли подс. Ж. И. да бъде оправдан.

Подс. Ж. И. в лична защита поддържа казаното от неговите защитници.

Представителят на прокуратурата излага аргументи, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, а жалбата на подсъдимия и неговите защитници е неоснователна. Сочи, че авторството на деянието е несъмнено доказано и първостепенният съд е оценил самостоятелно и в съвкупност събраните по делото доказателства. Изтъква, че първата инстанция е изложила убедителни съображения за това кои доказателства кредитира и защо и кои – не. Акцентира на заключенията на назначените и приети ДНК и експертиза и СППЕ за пострадалата и подсъдимия. Счита, че наложеното наказание е справедливо и не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена, а жалбата да бъде оставена без уважение.

Повереникът на частния обвинител – адв. Д., заявява, че след консултация с нейната доверителка, молят подс. Ж. И. да бъде оправдан.

Частният обвинител Е. Ж., счита, че баща й е невинен и иска да бъда оправдан.

В последна си дума подс. Ж. И. моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените в жалбата и допълнението към нея доводи, становището на страните и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното.

Съдебният акт на Окръжен съд - Благоевград е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, от категорията на абсолютнит липса на мотиви.

Липсата на мотиви е от категорията на абсолютните нарушения и е налице както в хипотезата на пълна липса на мотиви, така и при схематична, повърхностна, непълна и неясна аргументация на съда. Във всички тези случаи липсата на мотиви е порок в дейността на решаващия съд, който от една страна рефлектира върху правото на страните да получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси, от друга страна – на възможността да се разбере действителната вола на съда по същество. Именно такъв е конкретният случай, защото мотивите са не само лаконични, но и напълно лишени от задълбочен и адекватен анализ на всички доказателствени материали по делото.

Първостепенният съд от една страна до голяма степен е преписал обвинителния акт, а от друга страна е поставил в основата на присъдата си показанията на пострадалата от ДП, по не особено ясни съображения и без да е съпоставил прецизно и задълбочено тези показания с последващите й показания, в които категорично отрича баща й да я е изнасилил.

Кредитираните от съда показания изобщо не са анализирани в светлината на пълноценен анализ заедно с останалите гласни доказателствени средства. Декларативният израз в мотивите, че съдът дава вяра на показанията на пострадалата И., дадени на ДП, тъй като са най-близки до случилото се и се подкрепят от писмените и гласни доказателства, не е от естество да замести един всеобхватен и обективен анализ и оценка на всички доказателствени материали. В тази връзка следва да се отбележи, че поначало тезата, че при оценката на достоверността на свидетелските показания всякога следва да се дава вяра на първоначалните такива, тъй като са депозирани почти веднага след деянието, не се базира на процесуалния закон, който в разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НПК предвижда забрана за предварително установена сила на доказателствата и средствата за тяхното установяване.

3

Близостта им до момента на извършване на престъплението може да бъде единствено отправна точка при анализа на доказателствените източници, но не дава никакво основания към тях да се подхожда безкритично. Заявлението на първостепенния съд, че първоначалните показания на пострадалата И. се подкрепят от останалите писмени и гласни доказателства е и неточно, и невярно. Това е така, защото всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства са противоречиви и изобщо не са еднозначни, а от друга страна първата инстанция не ги е анализирала, а ги е удостоила с повърхностен коментар. Така, внимателният прочит на мотивите показва, че показанията на нито един свидетел не са били съпоставени с останалите, нито пък са били сравнени задълбочено и прецизно с предходните им показания. Те не са съпоставени и със заключенията на приетите по делото експертизи. Заключението на СППЕ за пострадалата е цитирано частично и избирателно и изобщо не разкрива действителната характеристика на личността на пострадалата И.. Не е даден адекватен и логичен отговор на въпроса защо не са възприема експертното заключение на д- р Д., което е изготвено от компетентен лекар и то почти непосредствено след деянието. Неясни са причините за повторно освидетелстване на пострадалата и то значително време след деянието. С оглед различието между експертните заключения, не е изяснен и въпросът къде е пребивала пострадалата в продължение на около 11 часа след първоначалното освидетелстване и дали в този интервал тя не е осъществила полов акт с друго лице /за което има данни/, независимо от това дали един последващ полов акт е бил доброволен или насилствен. По отношение на ДНК експертизата следва да се посочи, че тя не е панацея и не може да послужи за изграждането на никакви категорични изводи, тъй като видно от заключението при изследването на биологичния материал по вътрешната повърхност на бикините, е установена смес от клетъчен материал от три лица – подсъдимият, пострадалата И. и трето неизвестно лице от женски пол. По делото обаче са налице данни, че бельото и долнището, които са изследвани, принадлежат на св. М. И. – съпруга на подсъдимия, и са предадени от нея. Този въпрос изобщо не бил изяснен и лековерно е подминат от първоинстанционния съд.

Твърде лежерно и повърхностно е обсъдена промяната в показанията на пострадалата И.. В тази връзка възприетото от първия съд, че пострадалата е променила показанията си под въздействието на близките си, е произволно и почива на предположения. На първо място първостепенният съд без всякаква конкретика е приел, че промяната се дължи на въздействие от страна на близките. Кои са тези близки обаче не е ясно. И това е така, защото по делото изобщо липсват убедителни и обективни данни някои от обкръжението на пострадалата И. да й е оказвал въздействие да промени показанията си в полза на баща й.

Липсва и убедителна доказателствена основа, на базата на която да се заключи, че промяната в показанията й се дължи на материален интерес. Така, всички разсъждения на първостепенния съд в тази насока са произволни и лишени от стабилна доказателствена обезпеченост. От друга страна изобщо не става ясно по каква причина първата инстанция безрезервно се доверява на показанията на св. А. Б., приятел на пострадалата при това интимен според него /макар, че е посочил различен период на интимните им отношения/.

Този свидетел също е заинтересован от изхода на делото, тъй като съвкуплението с лице, ненавършило 14 години /макар и без каквато и да е принуда/, според закона е престъпно и наказуемо. Това обстоятелство изобщо е убягнало от вниманието на първоинстанционния съд, поради което и той изобщо не е подложил на обстоен и задълбочен анализ показанията на св. А. Б.. От друга страна сведенията, които се извеждат от гласните доказателствени средства за личностната характеристика на посочения свидетел са противоречиви, но и не 4 много благоприятни за него.