Определение № 33591 от 16.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33591 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20261110119200 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на И. Д. И. и М. М. И. против „Банка ДСК“ АД. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок същият е подал писмен отговор.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да се изготви проект за доклад на делото.

На ответника следва да се дадат указания за уточняване на възражението за прихващане.

Доказателствените искания на страните са основателни.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА И ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника на осн. чл. 101 ГПК в едноседмичен срок да уточни възражението си за прихващане, като посочи с вземане в какъв размер, възникнало в какъв период и при какви факти прави прихващане.

При неизпълнение на указанията съдът няма да разгледа възражението за прихващане.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищците И. Д. И. и М. М. И. твърдят в исковата молба от 03.07.2026 г., че на 15.11.2006 г. са сключили с ответника „Банка ДСК“ АД договор за ипотечен кредит, при общи условия, по силата на който ответникът им предоставил в кредит 50000 лв. (25564,59 евро) за срок от 240 месеца при договорна лихва от 8,99%, формирана по следния начин: базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка.

Към датата на сключване на процесния договор базовият лихвен процент бил 3,69%, а стандартната надбавка била в размер на 5,30 процентни пункта. Кредитът се обезпечавал с Договорна ипотека върху недвижим имот – Апартамент със ЗП 88,58 кв.м., находящ се в гр.

************** /стар 198/, собтвеност на И. Д. И.. Към 21.09.2007 г. банката едностранно била променила прилагания по договора лихвен процент и начислената лихва била 376,90 1 лв. (192,71 евро) вместо 369,97 лв. (189,16 евро) по погасителния план. Съгласно счетоводните записи на 10.09.2007 г. бил посочен лихвен процент 9,49% според представения от банката погасителен план, който обхващал периода на преструктурирането на кредита. От 02.04.2008 г. бил посочен 9,99% лихвен процент. От 21.10.2009 г. бил посочен лихвен процент от 10,99% и месечната стойност на вноската била достигнала 512,84 лв.

(262,21 евро). На 23.11.2009 г. било сключено допълнително споразумение, с което бил предоставен 6-месечен гратисен период за погасяване на главницата. Към споразумението били подписани Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити и актуален погасителен план, които представлявали неразделна част от договора за кредит.

Впоследствие ищците били започнали да изпадат ежемесечно в забава поради по-високите лихви и начислените наказателни такси за забава, а от началото на 2010 г. не били успявали да погасяват целите месечни вноски, но били правили ежемесечни плащания по кредита. За периода от сключване на кредита до 11.11.2010 г. ищците били платили по кредита сума в размер на 19404,70 лв. (9921,47 евро). С тази сума били погасени 2481,34 лв. главница, 15454,83 лв. договорна лихва, 530,68 лв. лихва за забавено плащане, 285 лв. такса управление, 417,85 лв. такси за застраховка на ипотекирания имот и още една такса от 235 лв. Поради неизпълнението на поетите парични задължения от тяхна страна било образувано изпълнително дело № 20198/2011 г. по описа на ЧСИ *********** на КЧСИ.

След образуване на изпълнително дело на 15.08.2012 г. бил продаден ипотекираният недвижим имот за продажна цена в общ размер на 63535 лв. (32484,93 евро), която постъпила на 31.08.2012 г. за погасяване на част от задълженията по издадения изпълнителен лист. През 2019 г. ищците били предявили отрицателен установителен иск за недължимост на остатъка по кредита с цена на иска в размер на 7272,44 лв. (3718,34 евро). С влязло в сила решение № 140340/03.07.2020 г. по гр.д. № 60679/2019 г. на СРС било прието за установено, че правото на принудително изпълнение било погасено по давност. Чл. 7 от процесния договор в частта, предвиждаща, че базовият лихвен процент се определял периодично от кредитора, и чл. 8.1 от Общите условия били неравноправни. Те били нищожни и следвало да бъде приложен първоначално договореният лихвен процент – 8,99%, а платените суми за лихви над този лихвен процент били недължимо платени и поради тази причина ответникът дължал връщането им. Твърдят, че сключеното допълнително споразумение на 23.11.2009 г. капитализирало изтекли лихви и налице бил анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Чл. 20.1 и чл. 20.2 от Общите условия също олихвявали неплатени лихви. Налице била надплатена разлика от 3979,30 евро между дължимата сума при 8,99% и платената сума в действителност, в периода 15.11.2006 г.16.09.2011 г. Молят съда да осъди ответника да плати на ищците при условията на активна солидарност сумата от 3979,30 евро, представляваща надплатена платена по договор за ипотечен кредит от 15.11.2006 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 03.07.2026 г. до окончателното изплащане. Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Банка ДСК“ АД оспорва иска. Твърди, че клаузата от процесния договор, с която е уговорен лихвен процент (чл. 7), е действителна. Последващото изменение на договорния лихвен процент не било извършено едностранно от банката. Чл. 2 от Допълнителното споразумение, който съдържал това изменение, не бил оспорен от ищците, включително не били наведени твърдения, че същото не било подписано от тях или че не били изразили съгласие с договореното изменение на лихвения процент.

Капитализацията на лихви не представлявала анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД.

Било неоснователно да се твърди, че клаузата на чл. 20.1. от Общите условия уговаря лихва за забава в размер, по-висок от 10%, съответно по-висок от законната лихва. Осъдителните претенции на ищците били неоснователни. Твърди, че дори да се приеме, че задължението на ищците следва да бъде определено без прилагане на някоя от оспорваните клаузи, това не 2 водело до надплащане на задължението. Прави възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Ако съдът приеме, че съществува вземане за ищците за връщане на недължимо платените суми, прави възражение за прихващане на това вземане с насрещното вземане на банката по процесния договор до размера на по-малкото от двете вземания.

Претендира разноски.

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищците, че в тяхна тежест е да докажат, че са платили процесната сума в полза на ответника, че договорът страда от порок, водещ до неговата нищожност, вкл. неравноправна клауза, конверсия на нищожния договор в друг, с по-малка лихва, както и факти, водещи до прекъсване или спиране на давността, или до отказ от изтекла давност по отношение процесното вземане.

УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта на доказване по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД наличие на основание за задържане на сумата, респ. погасяване на претенцията, по възражението за прихващане негова е тежестта да докаже: 1. идентичност на субектите по двете насрещни вземания; 2. че двете престации са еднородни и заместими;

3. че активното вземане е изискуемо; 4. че активното вземане е ликвидно; 5. че пасивното вземане е поне изпълняемо.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на основание чл. 190 ГПК н а ответника в срок до съдебно заседание да представи заверен препис от цялото кредитно досие по процесния договор, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията съдът може да приеме за доказани твърденията на ищците за изгодни за тях обстоятелства.

УКАЗВА на ответника да представи заверен препис от съдебно решение № 140340/03.07.2020 г. по гр.д. № 60679/2019 г. на СРС.

ДА СЕ ИЗИСКА от архива заповедното дело.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачите по исковата молба и по отговора на същата.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 230 евро, вносим от ищците и 230 евро, вносим от ответника, в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице *********** която да се призове за съдебно заседание.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2026 г. от 09:30 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото определение, а на ищците – и от отговора на исковата молба и приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4