Решение № 15237 от 30.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15237 гр. София, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110105954 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и наследодателя на ответника К. Х. Ц., а именно: Е. И. Д., починала на 20.02.2019 г., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ....., като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно приложимите общи условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуването на общата фактура на интернет – страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус, за което се съставят протоколи. Заявява, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и мораторна лихва върху главницата, или сумите, както следва: 637,59 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.02.2022 г. до окончателното плащане, както и 68,78 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 19.01.2022 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. Х. Ц., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адв. П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че вземанията са погасени по давност, поради което прави изрично възражение в този смисъл. Поддържа, че процесуалното действие по подаване на исковата молба не е редовно извършено, тъй като считано от 07.02.2022 г. ..... има вписани двама законни представители, които следва да представляват дружеството само заедно, а в същото време тя изхожда само от единия от тях. По същите съображения счита, че 1 упълномощаването на юрисконсулта на ищеца също не е редовно извършено, доколкото като упълномощител е посочен единствено единият от законните представители на дружеството. Заявява, че исковата молба е насочена срещу ненадлежен ответник, тъй като не става ясно налице ли са завещателни разпореждания или отказ от наследството на Е. Д..

Оспорва ответникът да е страна по договора за доставка на топлинна енергия, тъй като не се доказва да е бил собственик, ползвател или наемател на процесното жилище, още повече, че според молба – декларация за откриване на партида с вх. № 102507/30.05.2002 г. семейството на наследодателката се е състояло от един член, поради което оспорва ответникът да е живял и да е ползвал топлинна енергия в него. Оспорва да е доказано сключването на договор между ищеца и ответника, както и начина на измерването и разпределението на доставената топлинна енергия в процесната сграда – етажна собственост. Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба извлечение от сметка към 31.07.2019 г. и съобщение към фактура № 1005530510/31.07.2020 г., тъй като имат частен характер и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила.

Счита, че не е доказано измерването на общата доставена топлинна енергия, респ. потребената от абонатите на жилищната сграда такава, което да се извършва чрез присъединителен топлопровод, който да е въведен в експлоатация и отговарящ на техническите изисквания. Оспорва да е доказана и техническата изправност на средствата за измерване на топлинна енергия, както и преминали ли са те метрологичен контрол в съответствие с изискванията на Наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Оспорва ответникът да е ползвал процесния имот, както и да е сключвал договор за доставка на топлинна енергия по отношение на него в рамките на исковия период, доколкото същият е бил регистриран на друг постоянен адрес.

Оспорва да е бил титуляр на партида с аб. № ..... Оспорва действието на договора между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение, както и между ищеца и фирмата за дялово разпределение, тъй като срокът им е изтекъл. Оспорва относимостта на представения протокол от общо събрание на етажната собственост и списък към него, както и общите условия на ищеца. Сочи, че не се доказва, че именно .... е извършвало услугата за дялово разпределение в процесната сграда – етажна собственост. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – .... изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дяловото разпределение в сградата – етажна собственост е била законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора 2 за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период ответникът К. Х. Ц. се явява пасивно легитимиран да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия, касаещи процесния имот. Най-напред, от съдържанието на представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 50, том I, нот. дело № 737/15.03.2002 г. /л.

11-12 от делото/, който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно собствеността върху посочения в него имот, се установява, че ..... е продала на Е. И. Д. следния свой собствен недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в ....., заедно с избено помещения № 23 и 2,836 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. По делото не се твърди, а и не се доказва към момента на осъществяване на придобивната сделка - 15.03.2002 г. купувачът по нея да е бил в брак, поради което съдът прави извод, че Е. Д. е станала изключителен собственик на имота, предмет на същата, като фактът на придобиването му същата е декларирала и пред топлофикационното дружество, подавайки на 30.05.2002 г. молба – декларация за откриване на партида на нейно име /л. 9-10 от делото/. Нещо повече, видно от описанието му, имотът е идентичен с процесния апартамент № 7, на който съответства аб.

№ ...., като прави впечатление, че придобивната сделка е осъществена много преди исковия период, но доколкото няма данни за осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, следва да се приеме, че до смъртта си на 20.02.2019 г. Е. Д. е била негов собственик, поради което същият представлява част от наследствената й маса. На следващо място, от представеното удостоверение за наследници с изх. № РНД22-УФ01-218/3/16.02.2022 г. /л. 50 от делото/, издадено от длъжностно лице при Столична община, р-н „Надежда“ се установява, че към момента на смъртта си същата е била „неомъжена“, като единствен нейн наследник по закон е ответникът К. Ц., поради което на основание наследствено правоприемсто същият се явява титуляр на включените в наследствената маса на наследодателката си права и задължения. В случая, макар да лиспва изрично оспорване в тази насока, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис или отказ от наследство /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая, по делото ответникът К. Ц. не твърди и не доказва да е приел наследството на Е. Д. по опис, или да се е отказал от него, поради което се налага извод, че на основание наследствено правоприемство посоченото лице е придобило правото на собственост върху процесното жилище. Следователно, той се явява потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на процесния имот, като за периода от 01.05.2018 г. до 20.02.2019 г. /датата на смъртта на наследодателката му/ това негово качество произтича от факта, че е наследил задълженията на Е. Д., а за периода от 21.02.2019 г. до 30.04.2020 г. основанието за ангажиране на отговорността му следва от факта, че същият вече се легитимира като негов собственик. Ето защо, в рамките на целия исков период ответникът К. Ц. се явява задължено лице за заплащане на продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия до него, като сключването на индивидуален писмен договор с ищеца не е било необходимо, тъй като обсъдената по-горе нормативна уредба в областта на енергетиката не поставя такова изискване. Нещо повече, ирелевантно се явява и обстоятелството кой реално го е ползвал, респ. кой се води титуляр на партида с аб. № 58557, както и бил ли е ответникът Ц. адресно регистриран там.

3

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период К. Ц. е бил собственик на процесния апартамент съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.