Решение № 30 от 28.01.2026, Районен съд - Русе

МОТИВИ по АНД № 1926/2025г. по описа на Районен съд - Русе, ІХ н.с.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК.

Районна прокуратура - Русе е внесла постановление, с което предлага обвиняемият А. А. А., роден на *****г. в град Русе, български гражданин, българин, със средно образование, разведен, не работи, ЕГН: **********, неосъждан (реабилитиран) да бъде освободен от наказателна отговорност, за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК , а именно за това, че на 21.09.2024 година в град Русе, чрез нанасяне на удар с бетонов фрагмент в областта на главата, причинил на В. Р. Ф. от град Русе, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл.

78а НК.

В проведеното съдебно заседание, представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира и се подкрепя от доказателствения материал по делото.

По отношение наказанието, заема становище, че са налице всички предпоставки на чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение на обвиняемия, като наказанието следва да бъде минималното, предвидено в санкционната разпоредба на чл. 78а НК.

Защитникът на обвиняемия релевира доводи за недоказаност на престъплението и моли да бъде постановено решение, с което обвиняемият да бъде признат за невинен и оправдан.

Упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, обвиняемият се признава за виновен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и след като извърши оценка на същите, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК, поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Обвиняемият А. А. А. е роден на *****г. в град Русе, български гражданин, българин, със средно образование, разведен, не работи, ЕГН:

**********, неосъждан (реабилитиран).

На 21.09.2024г., около 20,30 часа, обвиняемият А. А. бил седнал на пейка, намираща се в непосредствена близост до вход три на блок три, на улица „Плиска“ № 102, в който блок живеел в бечова стая.

По същото време свидетелят В. Ф., който бил отседнал в дома на майка си, находящ се във същия вход, излязъл от входа и в този момент обвиняемият взел от земята бетонов фрагмет, с големина около една педя, приближил се бързо към свидетеля Ф. и го ударил с него в областта на дясната страна на 1 лицето. Свидетелят Ф. се хванал с ръце за удареното, тъй като изпитал силна болка, като в резултат на удара от мястото потекла кръв и попотил обвиняемия А., когото не познавал, тъй като свидетелят постоянно живеел и работил в Англия, защо го е ударил и обвиняемият без да каже нищо се отдалечил в неизвестна посока.

Свидетели на случилото се станали А. Х. К., А. С.ов Т. и А. П. П..

След като бил ударен свидетелят В. Ф. посетил отделение по Съдебна медицина към УМБАЛ „КАНЕВ“ АД в гр.Русе, където бил освидетелстван, след което подал сигнал в ОДМВР-Русе.

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, вещото лице е дало заключение, че свидетелят В. Ф. е получил следните увреждания - кръвонасядане и разкъсноконтузни рани на клепачите на дясното око и дясната скула. Кръвонасядане на лигавицата на горната устна. Дадено е заключение, че тези увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 21.09.2024г. по начин, описан в предварителните сведение и свидетелските показания, а именно при удар с камък в областта на лицето. Дадено е заключение, че установените увреждания са причинили на свидетеля Ф. разстройства на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана от събраните в хода на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство, съобразно разпоредбата на чл.

378, ал. 2 НПК.

Не са налице, каквито и да е противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, което от своя страна да налага, съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, излагането на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени източници, се намират в корелативно единство и напълно подкрепят приетата за установена от съда доказателствено обезпечена фактология.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствените източници, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението, за което е предаден на съд.

От обективна страна обвиняемият А. А. А. на 21.09.2024 година в град Русе, чрез нанасяне на удар с бетонов фрагмент в областта на главата, причинил на В. Р. Ф. от град Русе, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като 2 деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК

Непосредствен обект на защита са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве.

Изпълнителното деяние е осъществено от обвиняемия чрез действие, изразяващо се в система от телодвижения, посредством които е нанесен на удар по главата на пострадалия.

В резултат на деянието е настъпил и съставомерния резултат по повдигнатото обвинение, а именно на пострадалия е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.

Налице е квалифициращото обстоятелство по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, тъй като посредством извършеното от него деяние, обвиняемият е демонстрирал своето явно неуважение към общественото и грубо незачитане на установените в обществото морални ценности и човешката личност.

Действията извършени от обвиняемия са скандализирали обществото и са станали достояние на широк кръг лица.

Неоснователна е тезата на защитата, че не е осъществен състава на престъплението, предвид времето и мястото на деянието.

Публичността не е задължителна характеристика на деянието, ако с него се нарушава правният ред, който гарантира и защитава правата на гражданите, както и когато деянието е станало или е могло да стане достояние и на други лица. (ППВС № 2/29.06.1974 г. по н. д. № 4/1974 г.), а това в настоящия случай е налице.

Без опора в доказателствената съвкупност по делото е тезата на защитата, че обвинението не е доказано по изискуемия от разпоредбата на чл.

303, ал. 2 НПК начин. Преки доказателства се съдържат в показанията на свидетеля В. Ф., досежно механизма на престъплението и свидетеля А. П. П., досежно самоличността на обвиняемия и извършените от него действия, а косвени в показанията на свидетелите А. К. и А. Т., а така също и от заключението на назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза.

Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.

От субективна страна, обвиняемият е осъществил състава на престъплението умишлено, при форма на вината евентуален умисъл. В съзнанието на обвиняемия са намерили отражение представи, че в резултат на нанесения на пострадалия удар, с бетонния фрагмент, несъмнено ще настъпи отрицателно изменение на непосредственият обект на защита - обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве, изразяващи се в причинена болка и страдание, както и че чрез тези си действия, които изразяват демонстративно незачитане на човешката личност, ще бъде нарушен установения в държавата правов ред и морални устои на обществото и макар да не е целял пряко настъпването на тези общественоопасни последици от това свое деяние е допускал и се е отнесъл безразлично към тях.

По вида и размера на наказанието:

Съдът счете, че са налице всички, предвидени от закона, предпоставки, за 3 да бъде приложен чл. 78а от НК. Деецът е пълнолетен, по отношение на предходните му осъждания е настъпила реабилитация. От деянието не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на репариране, както и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 7 НК При индивидуализация размера на административното наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д.

№ 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН, като бъдат съобразени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

Осъщественото от обвиняемия деяние, с оглед конкретните особености, които разкрива същото, не сочи на по-висока степен на обществена опасност, съотнесена към деянията от този вид.

Обществената опасност на дееца, съдът намира за ниска, предвид настъпилата реабилитация за предходните му прояви.

Като смекчаващи отговорността на обвиняеми обстоятелства беше отчетено признанието на вината в хода на съдебното производство.

Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха установени.

Съдът съобрази и имотното състояние на обвиняемия, въз основа на представената от него декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, видно от която същият не реализира доходи.

С оглед всичко изложено, съдът счита, че на обвиняемия следва да му бъде наложено административно наказание „Глоба” в размер на минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а НК, а именно 1000 (хиляда) лева (511,29 евро), като един такъв размер на административното наказание, се явява напълно съобразен освен с обстоятелствата, имащи отношение при индивидуализацията на наказанието, а така също и с имотното състояние на дееца. Дори и минимално предвидения в закона размер на наказанието „Глоба” би оказал необходимото възпитателно и предупредително въздействие върху него и би способствал за най-пълното постигане на целите на личната превантивна функция на наказанието по чл. 36 НК.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, направените в хода на досъдебното производство разноски в общ размер на 153,90 евро бяха възложени в тежест на обвиняемия, както и сумата в размер на 2,56 евро, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

По гореизложените мотиви, съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Русе, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева в присъствието на прокурора С. В. В. като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20254520201926 по описа за 2025 година РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемия А. А. А., роден на *****г. в град Русе, български гражданин, българин, със средно образование, разведен, не работи, ЕГН: **********, неосъждан (реабилитиран) ЗА ВИНОВЕН в това, че на 21.09.2024 година в град Русе, чрез нанасяне на удар с бетонов фрагмент в областта на главата, причинил на В. Р. Ф. от град Русе, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА