Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4257 от 22.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4104/2025
Вид
Решение № 4257
Подписан
22.06.2026
В сила
22.06.2026
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Дамян Ивайлов Христов, Ивета Антонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 4257 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100504104 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищцата Г. Д. Н. срещу Решение № 1453/29.01.2025 г. постановено по гр.д. № 35794/2024 г. по описа на СРС, 25-ти състав, с което е отхвърлен предявения от Г. Д. Н. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Г.

Д. Н. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД: 1/3 част от следните суми: 2323,46 лева, представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.10.2014г. зо 30.04.2016г., както и сумата от 239,50 лева, лихва за периода от 15.12.2014г. до 05.05.2017г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 27.09.2017г. по ч.гр. дело № 30975/2017г. по описа на СРС, 69-ти състав срещу наследодателя на ищцата Е.Й.Б., ЕГН **********, въз основа на който е било образувано изп. дело № 20238600402248 по описа на ЧСИ В.М., рег.

№ 860 с район на действие СГС, поради погасяването им по давност.

Във въззивната жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необснованост на изводите, поддържайки че при влязла в сила заповед за изпълнение се прилага кратката 3годишна давност, тъй като плащанията за топлинна енергия имат характер на периодични платежи. Сочи, че нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, която предвижда 5-годишна давност за вземания, установени с решение, е императивна и се отнася единствено до вземания, установени с влязло в сила съдебно решение, като липсвала липсва законова норма, която да 1 приравнява влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно решение по отношение на давностния срок. Сочи още, че след последното изпълнително действие на 23.07.2019 г. по първото изпълнително дело, е започнала да тече нова 3-годишна давност и тъй като до 13.12.2023 г. (когато е образувано новото изпълнително дело) не били предприемани други действия е задължението било погасено по давност още на 23.07.2022 г. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи така предявените искове.

В законустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от „ Топлофикация София“ ЕАД, в който се излага становище за нейната неоснователност. Твърди се, че за процесните вземания се прилага 5-годишна давност съобразно чл.117,ал.2 от ЗЗД. Счита, че в хода на изпълнителното производство са били предприети множество действия по изпълнението с които давността е била прекъсната. Счита, че съобразно Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС самото отправяне на искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител е успял да го реализира или дали действието е довело до събиране на сумата. По изложените съображения моли съдът да потвърди решението на СРС.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от мотивите и на въззивната инстанция, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

За да постанови така обжалваното решение СРС е приел, че съобразно практиката на ВКС за процесното вземане се прилага общата 5-годишна давност, а не кратката 3-годишна.

2

Посочено е че по първото изпълнително дело от 2017 г. е настъпила перемпция, тъй като между 23.07.2019 г. и 13.12.2023 г. не са искани нови изпълнителни действия, а последното валидно действие по изпълнението, което е прекъснало давността по първото дело, е молбата на взискателя от 23.07.2019 г. за имуществено проучване в НАП и налагане на запор, като този дата е започнала да тече нова 5-годишна давност. Давността била прекъсната отново на 13.12.2023 г. с молбата за образуване на новото изпълнително дело и искане за прилагане на нови изпълнителни способи. С оглед на това СРС е приел, че процесните вземания не са били погасени по давност.

Предвид оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „ б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а в чл.

117, ал. 1 от ЗЗД се предвижда, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която съобразно ал. 2 на същия член, ако вземането е установено със съдебно решение, е винаги пет години. Регламентираното в действащия ГПК заповедното производство има за цел удовлетворяване на гражданскоправни вземания в широк смисъл на думата. Същото е функционално свързано с изпълнителния процес, тъй като от една страна, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение направо се пристъпва към принудително изпълнение, а от друга, с оглед института на незабавното изпълнение, т.е. при настоящата правна уредба, това е производство за създаване на съдебно изпълнително производство – чл. 404, ал. 1 ГПК. Целта на заповедното производство не е да се установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно. Същото е факултативно, т.е. кредиторът не е длъжен да избере този ред и може направо да предяви вземането чрез иск по общия исков ред. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение проверката дали вземането съществува следва да се извърши в общия исков процес. С изтичането на срока за възражение на длъжника издадената заповед за изпълнение влиза в сила. Действително, липсва законов текст, който изрично да указва, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. С изтичане на срока за възражение, съобразно разпоредбата на чл. 416 от ГПК, и на сроковете по чл. 424 ГПК (хипотези на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства), заповедта се стабилизира и се получава ефект, който е аналогичен на силата на пресъдено нещо. Извод за това е и нормата на чл. 439 ГПК, която допуска оспорване на започнало принудително изпълнение само ако то се основава на нови факти - настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. законодателят не е провел разграничение дали изпълнителният лист е издаден въз основа на съдебно решение или на влязла в сила заповед за изпълнение в хипотеза на неподадено възражение по чл. 414 ГПК. Длъжникът не би могъл да релевира възраженията си срещу съществуването на дълга по исков ред, тъй като те са се преклудирали. Извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита. Едновременно с това, при влязла в сила заповед за изпълнение, кредиторът също не може да инициира исково производство, тъй като за него при наличието на изпълнителен титул, ще липсва правен интерес от провеждането му.

3

В производството по чл. 417 ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. От този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен, съобразно гореизложеното. Подобно разрешение в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които са в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Изложеното налага обоснован извод, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се тълкува разширително, съответно че е приложима и към влязла в сила заповед за изпълнение . Противно би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове, да се придадат различни правни последици относно теченето на давността. Възприемането на противното би довело до различни правни последици на съдебни актове, които са били стабилизирани. /в подобен смисъл са определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).

При съобразяване на изложеното, настоящият състав намира, че с влизането в сила на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по гр. д. 30975/2017 г. по описа на СРС, въз основа на което е издаден процесният изпълнителен лист от 27.09.2017 г. е започнал да тече срокът на новата погасителна давност за процесните вземания, който е петгодишен.

По останалите оплаквания във въззивната жалба съдът намира следното: В т.10 от мотивите на ТР №2/2013 г. на ОСГТК е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Тези задължителни разрешения са доразвити с последващата практика на ВКС, която приема, че прекъсва давността предприемането на изпълнително действие, независимо от обстоятелството дали същото е резултатно или безрезултатно, т.е. давността се прекъсва независимо от обстоятелството дали посредством съответния изпълнителен способ е било осребрено имуществото на длъжника ( виж в този смисъл Решение № 126 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3409/2021 г., III г. о., ГК и Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д.

4

№ 694/2019 г., III г. о., ГК). Практиката на ВКС стига дори още по- далеч като приема, че в случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие / в това число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ/, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Във всички случаи на нередовност се изисква "надлежно указание на органа" и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл. 426, ал. 3 ГПК, според който съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за принудително изпълнение като прилага правилата на чл. 129 ГПК. Разпоредбата на чл. 426, ал. 3 ГПК задължава съдебният изпълнител да даде подходящ срок за отстраняване на констатираните нередовности. Бездействието на съдебния изпълнител да приложи правилата на чл. 129 ГПК – да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок за отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до негативни за него последици/ виж в този смисъл Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/. Без значение е дали изпълнителното действие е било предприето, респ. дали същото е довело до целения резултат / осребряване на имуществото на длъжника/, защото давността е санкция за бездействието на кредитора, а при положение че кредитора проявява необходимата активност като прави своевременни искания за прилагане на съответните изпълнителни способи или възлагане съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ, то същия не бездейства и няма как вземането му да бъде погасено по давност.