Решение № 271 от 24.11.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Враца, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20251400500320 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 100/28.04.2025 г. по гр. д. № 576/2024 г. на Районен съд – Козлодуй е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Ц. М. А., с ЕГН **********, от ***, че Д. И. М. и Е. М. Е. не са собственици на наследствен недвижим имот в гр. Козлодуй с идентификатор ***, представляващ дворно място с площ 2369 кв.м., с адрес *** по кадастралните карти и кадастралните регистри на гр. Козлодуй. Със същото решение е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 112, том 2, дело № 293 от 07.05.2024 г. на нотариус Е. К., с който Д. И. М. е призната за собственик на недвижим имот в гр. Козлодуй с идентификатор ***, представляващ дворно място с площ 2369 кв.м. с адрес *** по кадастралните карти и кадастралните регистри на гр.

Козлодуй от давностно владение. С решението са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.

И. М. и Е. М. Е. да заплатят на Ц. М. А. разноски в размер на 1107,35 лева.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците Д. И. М. и Е. М. Е.. Жалбоподателите обжалват решение № 100/28.04.2025 г. по гр. д. № 576/2024 г. на Районен съд – Козлодуй, като неправилно и незаконосъобразно. За да уважи исковете, съда приел, че ответника Д. М. не е притежавала правото на собственост върху спорния имот към датата на издаване на акта. Този извод бил погрешен и в разрез с доказателствата по делото, от които се 1 установило, че процесния имот е собственост на наследодателите на страните - Я. Г. Б. и съпругата му Р. К. Б., които живели в него до смъртта си съответно през 1980 и 2005 година.

Обстоятелството, че те са собственици на недвижимия имот се установило от приложения по делото разписен лист на община Козлодуй, в който било записано, че Я. Г. Б. е записан за собственик на имота. Собствеността на имота от страна на Я. Б. не се оспорвала от ищеца, поради което следвало да се приеме за безспорна. От приложените удостоверения за наследници както на Я. Г. Б., така и на съпругата му Р. К. Б. било видно, че Д. М. е техен наследник и доколкото само тя владяла и упражнявала власт над имота през последните дванадесет години, имала и законовото право да се снабди с нотариален акт за собственост върху целия имот. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.

Настоящият случай бил именно такъв. Д. М. станала собственик на имота, тъй като изпълнила условията на закона - да е преобърнала държането на идеалните части на останалите съсобственици на имота във владение и да е манифестирала това пред тях. Съда тълкувал погрешно събраните по делото гласни доказателства, които доказали, че ищеца живял в имота до 2012 г., когато изгоряла жилищната постройка в него. След това го напуснал и през следващите 12 години живеел на друг адрес в град Козлодуй, като през тези години не посещавал имота, не се грижил за него, не го поддържал и с поведението си по всякакъв начин показвал, че се дезинтересовал от двора. В обратния смисъл били действията на ответника Д. М., която единствена се грижила за имота през тези години. Съда неправилно дал вяра на показанията на свидетеля Р. М. /син на ищеца/, който заявил, че след пожара баща му продължил да идва в имота и да се грижи за двора, като сади различни зеленчукови култури. Тези показания били неверни и в разрез с тези на останалите свидетелите които заявили, че след пожара имота е необитаем, необработваем и неизползваем. Отделно, всички свидетели заявили, че поставения от ищеца в имота фургон /тип павилион/ не е пригоден за живеене и не се използвал с такава цел от ищеца. Безспорно свидетеля бил заинтересован от изхода на делото и макар съда да е ценил показанията му съгласно чл. 172 ГПК, допуснал да бъде подведен. Съда не следвало да кредитира изобщо показанията както на свидетеля Р. Ц. М., така и тези на К. М. А. /брат на ищеца/. Същите били неверни, пристрастни и в противоречие с тези на неутралните свидетели В. Д. и В. Р..

В обясненията си св. Д. заявил, че през годините многократно бил търсен от ответниците, за да окоси тревата в двора, което той вършил със свои познати, а често и със сина на ответника М. - Е.. Според свидетеля, когато влизал в двора не забелязал следи от обитаване, още по - малко от садене на зеленчуци или ползване на имота, тъй като бил обрасъл с трева.

Свидетеля също така заявил, че живее на около 200 метра от процесиия двор и въпреки, че виждал ищеца да минава с колелото не го виждал да влиза в двора, още по - малко да го работи. Обясненията на този свидетел се допълвали от тези на св. Р., който в качеството си на домоуправител на *** в град Козлодуй, заявил, че през последните повече от десет години ищеца живее постоянно в апартамент на третия етаж в блока, като той го вижда 2 всеки ден и по всяко време на годината. Това оборва твърденията на Ц. А., че идва и работи двора. Д. М. бил изпълнила и другото изискване на закона - демонстрирала на ищеца намерението си за своене на имота. По този начин тя изпълнила изискванията - на закона и ползвайки целия имот преобърнала държанието на идеалните части на ищеца във владение, следствие на което станала собственик на целия имот. По този начин с едностранни действия превърнала държането на идеалните части от процесния имот на останалите наследници в свое собствено владение. Това свое намерение тя манифестирала пред ищеца, като го уведомила за намеренията си. В този смисъл били показанията на свидетеля П. Л., която заявила, че както тя, така Д. М. са заявявали на ищеца намеренията на ответника по отношение на имота и той не възразявал. Отделно, през годините Ц. А. не възпрепятствал идването и полагането на грижи за имота от страна на Д. М.. Следователно, упражняваната от ответника фактическа власт над имота била извършвана явно, несмущаващо и станала достояние на ищеца, който не се противопоставял. Отделно, през тези години само ответницата плащала данъците за имота, с което отново демонстрирала отношението си пред останалите съсобственици. Погрешен бил извода, че не са ангажирали доказателства за идентичност на процесния имот с този по разписен лист. Напротив, от номерата на имота по разписния лист на община Козлодуй било видно, че той е идентичен с процесния, доколкото номерата записани в разписния лист и тези записани като номер на имота от предходен план в приложената като доказателство скица на СГКК - Враца били едни и същи - УПИ X, пл. № 2533, квартал 228. Този факт също не се оспорвал от ищеца, поради което съда неправилно се позовал на него. Въпроса дали имота е собственост на Я. Г. Б. или Р. К. Б. имал значение само за дяловете на страните, но не променял обстоятелството, че ответника М. упражнявала фактическа власт над имота от 2012 г. до момента и имала законното основание да придобие собствеността върху имота. Не споделя становището на съда, че след като КНА е издаден само въз основа на давностно владение следва да се отмени изцяло, без да се обсъждат и анализират наследствените отношения и права на всяка от страните. В случая, КНА бил издаден по обстоятелствена проверка извършена от нотариус Е. К. и видно от документа, с който започнала процедурата по издаването му - молба - декларация се касаело за имот на „н-ци на Р. К. Б.“. Следователно давностното владение и наследственото правоотношение се застъпвали. Именно в тази връзка нотариуса събирал доказателства и разпитвал свидетелите по нотариалното дело, които заявили, че имота е и наследствен. Отделно, всички свидетели по гражданското дело заявили, че собствеността върху имота както на ищеца, така и на ответника произтича по наследство. Решението било незаконосъобразно, тъй като съда неправилно отменил изцяло нотариалния акт за собственост, въпреки, че иска бил предявен от само един наследник и съсобственик, а той не можел да предявява повече претенции отколкото са правата му. Имота бил собственост на Я. Г. Б., поради което ищеца Ц. М. А., като негов наследник получил в наследство 1/12 идеална част и именно до този дял можел да претендира собственост върху имота, респективно да оспорва собствеността на ищеца.

По делото нямало данни друг от наследниците на Я. Г. Б. да е предявявал претенции, поради което не можело да се приеме, че иска на наследника Ц. А. следва да се счита предявен от името на всички наследници, респективно да ползва и останалите наследници в качеството 3 им на съсобственици, без те да са предявили такъв. Иск за оспорване собствеността на имота обаче не бил предявен дори от брата на ищеца - К. А., който бил разпитван като свидетел по делото. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, евентуално уважаване на иска на ищеца Ц. М. А. само до притежаваните от него 1/12 идеална част от процесия имот и именно до тази част отмяна КНА на Д. И. М.. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от Ц. М. А..

В съдебното заседание въззивниците, чрез процесуалния си представител поддържат подадената жалба по доводите в същата.

В съдебното заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като излага доводи за липса на доказателства за явно, спокойно, несмущавано, непрестанно и продължило повече от 10 години владение, което да обосновава извода, че първата ответница е придобила по давност процесния имот. Възразява срещу размера на претендираните разноски от въззивниците, поради прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд – Козлодуй ищеца Ц. М. А. е предявил иск за признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на същият, че Д. И. М. и Е. М. Е. не са собственици на недвижим имот в гр. Козлодуй с идентификатор ***, представляващ дворно място с площ 2369 кв.м., с адрес *** по кадастралните карти и кадастралните регистри на гр. Козлодуй. Поискано е да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 112, том 2, дело № 293 от 07.05.2024 г. на нотариус Е. К., с който Д. И. М. е призната за собственик на недвижим имот в гр. Козлодуй с идентификатор ***, представляващ дворно място с площ 2369 кв.м. с адрес *** по кадастралните карти и кадастралните регистри на гр. Козлодуй от давностно владение. В исковата молба се твърди, че страните са наследници на Р. К. Б., починала на 28.04.2005 г., като приживе същата владяла имот с идентификатор *** по плана на гр. Козлодуй - дворно място с площ 2369 кв. м., ведно с изградена в имота едноетажна еднофамилна сграда с площ от 100 кв.м.. До смъртта на Р. Б., с нея в имота живеел нейния син ищеца. През 2013 г. къщата в имота, изгоряла в съществената си част и станала негодна за живеене. След този момент ищеца продължавал да се грижи за имота и полагал усилия да възстанови къщата.

Ищеца предприел действия, за да се снабди с документ за собственост, като в хода на изготвянето му узнал, че нотариален акт вече е издаден на внучката на Р. Б. - Д. И. М. на 07.05.2024 г., като в същия ден тя дарила имота на своя син Е. М. Е.. Д. И. М. никога не 4 живяла, своила и ползвала този имот и същата не била негов собственик.