Решение № 284 от 28.05.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. К., 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря Г. М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20225510102421 по описа за 2022 година

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с пр. осн. чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът Х. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** чрез адв. Н. Д. и адв. Г. Р. моли съда да осъди „А.Г.И.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя А.И.К., да заплати на Х. К. К., ЕГН: ********** сумата от 126005,20 лв. /л.384/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяната трудова злополука и настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с нея телесни увреждания, ведно със законна лихва върху сумата от датата на злополуката 01.09.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди, както и 5172,64 лв. представляващи обезщетение за забавеното изплащане на сумата 33994,80 лв. в размер на законната лихва за периода 01.09.2022 г. – 14.12.2023 година – датата на която му е изплатено от застрахователя застрахователното обезщетение от 33994,80 лв. по застраховка “трудова злополука“.

Претендира да му бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски за 1 образуване и водене на настоящото гражданско производство.

Твърди, че на 01.09.2022 г. около 08:30 ч. Х. К. К. по време на работа и на работното си място - арматурен цех на „А.Г.И.“ ЕООД в гр. К., промишлена зона „Т.“, ул. „И.“ № 8, минавал край пачка с метал, която се повдига с мостов кран, при което едната от транспортните връзки се скъсва, излита и го удря в дясното око. В пряка причинно-следствена връзка с гореизложената злополука, имаща характера на трудова, претърпял кръвонасядания по клепачите на двете очи, а в областта на лявото око разкъсно-контузна рана с пролабиране и загуба на вътреочни тъкани, което води до пълна загуба на зрение с дясното око. Поради това по спешност бил хоспитализиран първо в МБАЛ ”Д-р Хр. Стамболски” - гр. К., а след това и в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД - гр. Стара Загора. Своевременно, на 01.09.2022 г. в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД - гр. Стара Загора е извършена оперативна интервенция, въпреки която и към настоящия момент зрението му няма как да бъде възстановено, състояние което ще продължи до кР. на живота му.

Към момента на настъпване на процесната злополука бил в трудово правоотношение с ответната страна, като извършвал възложената му работа.

В резултат на работната дейност и в пряко причинно-следствена връзка с трудовата злополука, претърпял гореописаните увреждания. Счита настъпилата злополука за трудова, тъй като фактическата обстановка по възникването й отговаря на предпоставките, посочени в чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Налице са основанията на чл. 200, ал. 1 във връзка с чл. 127, ал. 1 т. 3 от Кодекса на труда за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя за претърпените неимуществени вреди, което му дава право да претендира обезщетение за претърпените болки и страдания. Със сключения трудов договор между него и ответника е учредено валидно трудово правоотношение, в резултат на което ответното дружество се явява негов работодател по смисъла на КТ. Вредите, които търпи в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука и последиците от нея, са както неимуществени, така и имуществени.

По отношение на претенциите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди излага следното: През целия болничен престой изпитвал изключително силни болки и страдания, освен това имал 2 главоболие, замаяност, световъртеж, и проблеми със съня, които продължават и до днес, макар и да са с лек отшумяващ характер. Първоначално не можел да спи въобще нощем, а през деня е успявал само за няколко минути сутрин.

Прогнозите на лекарите, че никога повече няма да вижда с едното око са едно най-сериозните му притеснения тъй като това означава, че няма да може да практикува работата си на „шофьор“. До момента на злополуката бил един активен човек, а след инцидента животът му се променил в отрицателна посока. Претърпял травматичен шок, депресирал се. Твърди, че е с понижено самочувствие поради получените травми, промяната във външния му вид, невъзможността да се грижи за семейството си, социалната изолация, в която е изпаднал. В резултат на това се затворил в себе си, демобилизирал се, страдал от повишено в периода на възстановяване емоционално напрежение, което довело до нарушена социална адаптация и загуба на продуктивност.

Твърди, че е трудоспособна възраст и издържа семейството си. Дължи на членовете в домакинството си грижи и издръжка, които е ограничен да полага поради затрудненията си в чисто битов план и намалелите вследствие на злополуката доходи и физически негови възможности. Всичко това допълнително влияе изключително негативно върху психиката му. Към настоящия момент лечението му не е приключило, предстои поставяне на очна протеза, явяване на ТЕЛК за определяне на процент на нетрудоспособност.

По повод съществуващата в страната инфлацията твърди, че претенцията е справедлива и актуална и с оглед икономическото и политическо състояние, в което се намира Република България от 2020 г. насам. Моли съда при определяне размера на дължимото обезщетение да вземе предвид нарастваща инфлация в страната, като съответно приложи същата и актуализира размера на определеното обезщетение, в случай, че първоначално прецени, че не се дължи обезщетение в пълния предявен размер. Твърди, че за 2020 г. инфлацията е 10%, за 2021 г. продължава да нараства с още 10 %, а за 2022 г. с още 10 % в която годината е настъпило и процесното събитие. Тенденцията е величината на инфлационния процент, вкл. с т.нар. „скрита инфлация“, да продължи да нараства и през 2022 г.

Тенденцията се засилва, тъй като към настоящия момент по изложените статически официални данни само за месеците февруари, март и април 2022 г. инфлационният процес е продължил своя ръст и е достигнал 10%, като 3 същият ще достигне 20 % неминуемо през 2022 г., ако дори не надвиши този размер. Величината на инфлационния процент, вкл. с т.нар. „скрита инфлация“, ще продължи да нараства с бързи темпове и през 2022 г. което претендира да бъде отчетено от съда, като по този начин да бъде осъвременена и приведена в съответствие съдебната практика на съдилищата в Република България при определяне размер на обезщетения с актуалната икономическа обстановка в страната от 2021 г. насам. Предвид финансовата обстановка, в последните години, моли съда да вземе предвид, че директен показател за икономическата обстановка е нивото на инфлация, съответно дефлация. Поради тази причина, определеното от съда обезщетение трябва да бъде съобразено с инфлационните, съответно дефлационните процеси в страната. Намаляването на покупателната способност на лева може да бъде компенсирано единствено чрез увеличаване на трудовите доходи и социалните плащания. В този смисъл, и нивата на присъжданите от съда обезщетения, също следва да бъдат актуализирани в спешен порядък, и да не се явяват обидно ниски на фона на претърпените от него болки и страдания.

Вземайки предвид гореизложеното, както и принципа на пълно и универсално обезщетяване на пострадалото лице, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и, отчитайки, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението при всеки спор, както и, че преценката за размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не може да бъде безгранична и безконтролна, намира, че обезщетението което му се дължи от „А.Г.И.“ ЕООД, ЕИК: *****, за компенсиране на болки и страдания, които е претърпял, търпи и ще продължава да търпи, е в размер на 160 000 лева, които претендира като предявява частично иск за сума в размер на 80 000 лева. Твърди, че с този размер би бил справедливо обезщетен за търпените от него болки, страдания и изживян стрес.

Ответникът „А.Г.И.“ ЕООД, ЕИК:***** със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. ***** представлявано от управителя А.К. чрез адв. Г.Г. и адв. В. М. от САК моли съда да постанови решение, с което изцяло да 4 отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава, че между ищеца и ответното дружество е сключен трудов договор №55 от 17.05.2022 г. с длъжностната характеристика приложена към него. Ищецът е постъпил на работа на 18.05.2022 г. Проведен е начален инструктаж по безопасност и здраве при работа и е издадена служебна бележка №57 от 18.05.2022 г. От 19.05.2022 г. до 20.05.2022 г. ищецът е преминал обучение и е допуснат до самостоятелна работа като шофьор, товарен автомобил.

Основните задължения по длъжностна характеристика за длъжността шофьор, товарен автомобил са: преди излизане на път извършва преглед на МПС, проверява горивото, охладителната течност, маслото, гумите, състоянието и работата на двигателя, скоростната кутия, кормилното управление, осветлението, спирачките, наличността и състоянието на инструментите и принадлежностите, закрепването на товара; изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с изпълняваната длъжност и др.

В Протокол №12/15.09.2022 г. от резултати за извършено разследване на злополуката станала на 01.09.2022 г. с пострадалия Х. К. от назначена комисия от ТП НОИ-Стара Загора, комисията е констатирала, че от страна на работодателя-ответник няма допуснати нарушения на нормативните актове и работодателят ответник е изпълнил нормативно предвидените му задължения по безопасност здравето и живота на работниците, включ. не е допуснал нарушения на задълженията си по закон.

Оспорва твърдението, че злополуката е станала по време на работа и на работното място, като прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Х. К. на основание чл.201, ал.2 от КТ поради проявена от негова страна груба небрежност и моли съда да намали поради съпричиняване претендираното обезщетение.

Твърди, че на 01.09.2022 г. Х. К. К. е бил редовна смяна на заеманата от него длъжност от 07:30 часа до 12:00 часа и от 13:00 часа до 16:30 часа.

Преди започване на работа му е проведен ежедневен инструктаж отразен в книгата за инструктажи, копие от която прилага. На 01.09.2022 г. Х. К. К. не е имал никакво задължение да бъде вътре в арматурния цех на „А.Г.И.“ ЕООД, тъй като той е шофьор на товарния автомобил. На въпросната дата нито му е възлагано, нито е имал задължението да извършва каквато и да е било дейност, или да се намира в близост до мостовия кран в арматурния цех на ответното дружество, където е станал инцидента. Х.в К. К. не е бил с 5 предпазно облекло, не е бил е предпазна маска/очила на лицето както и с каска на главата, когато се е намирал в близост до повдигащия се кран единствено по собствена преценка и инициатива. Затова и счита, че действията на пострадалия представляват груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. Травматичните увреждания са причинени поради небрежност от страна на ищеца и моли съда да приеме същата като груба такава - ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 126, т.4, т.5, т. 6 , т.10 от КТ и е допуснал груба небрежност, което поведение е в причинноследствена връзка с настъпване на злополуката. В случая пострадалия К. при липсата на елементарно старание и внимание е пренебрегнал основни технологични правила и правила на безопасност, изразяващи се в не полагането на онази грижа, която следва да се очаква от най-небрежния, зает със съответната дейност при подобни условия (позовава се на Р № 60165 от 19.08.2021 г. по ГД № 3529/2020 г. на ВКС, 4 ГО; Р № 21/12.03.2018 г. по ГД № 1459/2017 г. на ВКС, 3 ГО; Р № 291/11.07.2012_г. по ГД № 951/2011 г. на ВКС, 4 ГО и др.). Ищецът е допринесъл за своето увреждане, тъй като не само изобщо не е следвало да се намира в близост до повдигащият се кран, но и намирайки се там без каквото и да е било предпазно облекло последния не е спазвал изискванията за работещите в близост до съответните машини за работа. Последната, предвид характера на извършваната работа, разкрива повишена опасност от травматични увреждания. Ищецът е преминал първоначален, последващ и дневен инструктаж съгласно нормативните изисквания. Ето защо това поведение на ищеца - не полагане на необходимото старание и внимание, пренебрегване на правилата за работа и не полагане на дължимата грижа за собствената си безопасност, следва да се характеризира като допусната от ищеца груба небрежност с принос в висока степен към настъпване на трудовата злополука. Предвид изложеното моли съда да приеме, че степента на съпричиняване следва да се определи в размер на 100% и да освободи работодателя от отговорност, алтернативно да приеме, че е налице 90 % съпричиняване и да намали обезщетението по съображенията изложени по горе.