Решение № 4158 от 30.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4158 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100512975 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците М. А. М. и М. Д. М. срещу решение от 25.01.2024 г. по гр.д. №63079/2020 г. на Софийския районен съд, 25 състав, в частта, която е признато за установено, че жалбоподателите дължат солидарно на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД следните суми: 1452,95 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.06.2017 г. до м.04.2019 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „К*********, аб. №*********, инсталация 4000222407, сумата от 55,25 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до 04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 223,47 лв., представляваща мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.09.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 46911/2020 г. по описа на СРС, 161 състав, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е конституирал като трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“. Поддържат, че следва служебно да се прилага общностното право на ЕС в областта на енергетиката и правата на потребителите. Сочат, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на ЗЕ, чиито разпоредби противоречат на ЗЗП.

Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове за главница за незаплатена топлинна енергия, за главница за дялово разпределение и за лихва за забава. Претендират разноски.

1

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстнационното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни искове за главницата за топлинна енергия и за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, и в частта, в която е отхвърлен изцяло искът за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, поради което решението е влязло в законна сила в тези части.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Неоснователни са твърденията на въззивниците относно конституирането на „Техем Сървисис“ ЕООД трето лице-помагач на страната на ищеца. Още в исковата молба, т.е. в срока по чл.219 ал.1 ГПК, ищецът е поискал конституирането на „Техем Сървисис“ ЕООД трето лице-помагач, като с определението по чл.140 ГПК СРС, 25 състав, на основание чл.219 ал.1 ГПК е конституирал именно „Техем Сървисис“ ЕООД трето лице-помагач, което дружество е призовано и участвало в проведеното пред СРС на 26.10.2023 г. о.с.з.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.4 Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.2 ЗЕЕЕ отм., продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ отм., несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на 2 облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. Съгласно т.69 от Решение на Съда на ЕС /четвърти състав/ от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 при спор за парично задължение, произтичащо от решение на специално предвиденото в българското право общо събрание на етажните собственици, всеки етажен собственик, придобивайки качеството на етажен собственик на сграда и оставайки такъв, се съгласява да изпълнява всички разпоредби на акта, регулиращ съответната етажна собственост, и решенията, приемани от общото събрание на собствениците на сградата /в този смисъл и решение от 08.05.2019 г., Кер, C-25/18, EU:C:2019:376, т. 29/. На следващо място право на отказ е уреден в чл.153 ал.2 ЗЕ, която предвижда, че когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В случая обаче ответниците не твърдят и не са доказали, че са спазени законовите предпоставки за отказ, предвидени в чл.153 ал.2 ЗЕ.

Ответниците не оспорват, че са собственици или ползватели на процесния топлоснабден имот през процесния период в срока за отговор по чл.131 ГПК, като това обстоятелство се установява и от представените нот. акт за продажба на недвижим имот №79, т.ІV, н.д. №644 от 07.09.2000 г. на нот. Весела Червенкова и нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №59, т.ІV, н.д. №605/05.07.2006 г. на нот. Ц. Д.а.

Неоснователни са доводите на въззивниците, че ОУ на ищцовото дружество противоречат на ЗЗП. В случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание потребителят не може да влияе, доколкото съгласно цитираната вече разпоредба на чл.150 ал.3 ЗЕ потребителите, които не са съгласни с ОУ, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които след приемането им от предприятието, да се отразят в допълнителни писмени споразумения. В случая ОУ на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото няма данни, а и твърдения, че ответникът е възразил срещу тях в срока по чл.150 ал.3 ЗЕ. Освен това, съгласно ТР №2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. пар.1 ДР на ЗЗП.

По делото не е спорно, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение, както и стойността на доставената топлинна енергия.

Въпросите за противоконституционност на приети законови текстове от действащото законодателство са от компетентността на КС, като по отношение на дължимите суми за сградна инсталация и противоконституционността на разпоредбите на чл.153 ЗЕ КС вече се е произнесъл с решение по КД №15/2009 г.

Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната му част.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размера на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1442/25.01.2024 г., постановено по гр.д. №63079/2020 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „К*********, и М. Д.

М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „К*********, да заплатят СОЛИДАРНО на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4