Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 105 от 23.02.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 65/2024
Вид
Определение № 105
Подписан
23.02.2024
В сила
22.02.2024
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Пламен Калинов Кучев, Мирослав Данаилов Досов

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 343 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 30 · Закон за наследството
  • чл. 30, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 31 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105 гр. Враца, 22.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20241400500065 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: *** и Е. И. А., с адрес: *** , против протоколно определение № 930 от 14.12.2023 г. по гр. дело № 778/2023 г. по описа на Районен съд - Враца, с което, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на новообразувано дело с предмет предявен от Е. Й. А. с писмена молба /л. 113 от първоинстанционното производство/ иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване с 1/6 идеална част от дарение, извършено от В. Д. А. в полза на Н. Й. А., за което е съставен нотариален акт от Мария Г. – съдия в Районен съд – Враца, приложен на л. 114 от първоинстанционното производство.

Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е неправилно.

Излагат, че към момента на произнасяне на определението за спиране не са представени писмени доказателства, от които да е видно, че в същия или друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора. В тази връзка се цитира тълкувателна практика на ВКС. Делото за определяне на запазена част било преюдициално по отношение на делбения процес, но за да се уважи претенцията следвало да е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Молбата на Е. А. /л. 113 от първоинстанционното производство/ нямала характер на искова молба. Е. А. следвало да е предприел действия по завеждане на дело по чл. 30 ЗН, с което да докаже, а съдът да се произнесе с влязло в сила решение, от което да е видно, че има право на запазена част от дарения имот и то в частта на майка си. Такива доказателства не били представени от страна на Е. А.. Същият предявил само претенция за 1/6 от дарения имот да бъде включена в делбената маса по гр. д. № 778/2023 г. като негова „запазена част“ от дарения имот.

Посочват, че в делбения процес по гр. д. № 778/2023 г. не били включени всички наследствени имоти, оставени от В. Д. А. към момента на нейната смърт. Неправилно районният съд приел, че с молбата си от 05.10.2023 г. Е. А. имал право на „запазена част“ от дарения имот и допуснал до включване в делбената маса на 1/6 от имот, находящ се в *** поради обстоятелството, че същият не доказал наследствените си права върху този имот. В хода на делбеното производство не били представени доказателства, че наследството, оставено от В. Д. А. е прието под опис от Е. А. по чл. 30, ал. 2 ЗН. Неправилно в съдебно заседание, било прието, че има депозирана годна за разглеждане искова молба по чл. 30 ЗН, 1 неправилно съдията-докладчик разпределил новото производство сам на себе си, с което били нарушени принципите на законност и диспозитивно начало, както и били нарушени правилата за разпределение на делата на случаен принцип.

Иска се да бъде поставено определение, с което да бъде отменено обжалваното протоколно определение № 930 от 14.12.2023 г. по гр. дело № 778/2023 г. по описа на Районен съд – Враца като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и да бъде върнато делото за продължаване на производството от друг съдебен състав на Районен съд – Враца.

Въззиваемият Е. Й. А., чрез адв. Д. К. от АК- Враца, в писмен отговор на частната жалба оспорва същата като неоснователна и лишена от правен интерес. Счита обжалваното определение за правилно. Излага, че няма пречка иска по чл. 30 ЗН да се разгледа в производството по съдебна делба, но с цел да не се утежнява процеса, производството по чл.

30 ЗН е отделено, а делбеното производство е спряно. Счита, че постановеното определение за спиране на производството по съдебна делба и отделянето на производството по чл. 30 ЗН е изцяло съобразено с представеното от жалбоподателките писмено становище по молбата на Е. А., електронно подписано от процесуалния им представител адв. Х. на 20.10.2023 г. Предвид даденото становище, счита, че жалбата за неоснователна и лишена от правен интерес. Действията по обжалване на определение, с което се уважава направено от жалбоподателките искане, счита за неоснователни.

Неоснователни били и твърденията в частната жалба, че с определението по гр.д.

778/2023 г. по описа на Районен съд – Враца било прието, че Е. А. има право на „запазена част“ от дарения имот и същият бил включен в делбената маса. Неоснователно било и твърдението на жалбоподателките, че неправилно съдията –докладчик разпределил новото производство сам на себе си, нарушавайки принципа на диспозитивното начало и правилата за разпределение на делата на случаен принцип. Направеното разпределение било изцяло съобразено с правилата на т. III.3, подточка 2.5 от Вътрешните правила за случайно разпределение на граждански и наказателни дела на Районен съд- Враца, версия 3 от 16.04.2015 г.

Иска се да бъде оставена без уважение подадена частна жалба и да бъде потвърдено обжалваното определение.

Окръжен съд - Враца, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.

Производството пред районния съд е образувано по повод постъпила искова молба от В. Н. А. и Е. И. А. срещу Е. Й. А. конститутивен иск с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността за делба на съсобствени на страните недвижими имоти, както и за делба на движими вещи, подробно описани в исковата молба. В нея се излага, че страните по делото са наследници по закон на Й. Н. А., бивш жител на гр. Враца, починал на 30.04.2015 г. и В.

Д. А., бивш жител на гр. Враца, починала на 03.02.2022 г., както и че по силата на договор от 05.12.1985 г. за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти, нотариален акт № 144, том IV, нотариално дело №1336/1997 г. на Георги Боровански – съдия в Районен съд – гр. Козлодуй, нотариален акт № 88, том III, нотариално дело № 1913/1993 г. на Р. С. – нотариус при Районен съд – Враца, нотариален акт № 89, том III, нотариално дело 1914/1993 г. на Р. С. – нотариус при Районен съд – Враца и решение №1 от 01.01.1998 г. на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Козлодуй, постановено по преписка № 43750, страните са станали съсобственици на подробно описаните имоти в исковата молба.

В подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор ответникът Е. Й. А. е подал писмен 2 отговор, с който е взел становище, че искът е основателен в частта по отношение на недвижимите имоти, които следва да бъдат допуснати до делба между страните и при права по закон, като е предявил възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение на жилищен имот с адрес: ***, както и претенция по сметки за направени от ответника подобрения в горепосочения имот и в имот с адрес : ***, а по отношение на иска за делба на движими вещи е взел становище, че същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С писмена молба /л. 113 от първоинстанционното производство/ Е. Й. А. на основание чл. 341, ал. 2 ГПК е направил искане в делбеното производство да бъде включен и следния недвижим имот като част от наследствената маса на наследодателката В. Д. А., а именно: 1/6 идеални части от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Враца, община Враца, област Враца, одобрени със Заповед № РД -18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес : ***, начин на трайно ползване: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр. нива 1, площ по документ 76,79 кв.м., заедно с прилежащото мазе, с площ от 12,80 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху 70,31 кв.м. от поземления имот, а по доказателствен материал: *** в блок на ***, състоящ се от две стаи и кухня, сервизни помещения на 76,79 кв.м. с мазе с идеалните части от блока и правото на строеж върху терен от 70,31 кв.м.

Посочил е, че описаният недвижим имот е дарен от наследодателите Й. Н. А. и В. Д.

А. на сина им Н. Й. А. /починал на 27.05.2019 г./ с нотариален акт за дарение на недвижим имот на син том II, дело № 879/1983 г. на Районен съд – Враца, вписан с вх. рег. № 1297, том 140. Счита, че е нарушена полагащата му се запазена част от наследството. На основание чл.

343 ГПК прави искане за намаляване на дарението в описания акт за дарение от 1983 г., съразмерно полагаща му се по закон запазена част и включване на имота в делбената маса.

По отношение на наследодателя Й. Н. А. преклузивният срок за намаляване на дарението по чл. 30 ЗН бил изтекъл, но по отношение на наследодателя В. Д. А. преклузивният срок не бил изтекъл.

В съдебно заседание по делото от 05.10.2023 г. съдът е дал възможност на В. А. и Е.

А. в триседмичен срок от датата на съдебното заседание да представят писмено становище по молбата на Е. А. за внасяне на нов имот в делбата и за заявяване на доказателствени искания във връзка с тази молба.

Подадено е писмено становище с вх. №12805/20.10.2023 г. от В. А. и Е. А., чрез пълномощника им адв. М. - Х., в което е посочено, че в съдебно заседание са заявили, че няма пречка в делбено производство да се направи искане за намаляване дарствено разпореждане, но съгласно чл. 343 ГПК това е преюдициален въпрос, тоест искане по чл. 30 ЗН, не е иск за делба, поради което не следва да се разглежда заедно с предявения от В. А. и Е. А. иск за делба. Излагат се доводи за недопустимост на молбата за включване на имота, описан в молбата му на л. 113 от първоинстанционното дело. Смятат, че ако Районен съд – Враца приеме в делбеното производство да се разгледа искането на Е. А. по чл. 30 ЗН, то при съблюдаване на чл. 31 ЗН изключително ще се усложни цялото съдебно производство, както и молят да не бъде прието за разглеждане в делбеното производство искането на Е. А. по чл. 343 ГПК, същото да бъде отделено в друго производство и да бъде докладвано на председателя на съда за образуване на друго гражданско дело пред Районен съд - Враца с правно основание чл. 30 ЗН, както и впоследствие делбеното производство да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаване на преюдициалния спор по чл. 30 ЗН.

С молба с вх. №13011/25.10.2023 г. Е. А., съгласно дадени указания от съда в открито съдебно заседание на 05.10.2023 г., е представил схема на описания имот в писмена молба /л. 113 от първоинстанционното производство/, като също е посочил, че същата е вписана в Агенция по вписвания – гр. Враца, представил е удостоверение за наследници на В. Д. А., а по отношение на удостоверение за данъчна оценка е посочил, че същата е представена по делото от Община Враца по служебен път

3

За да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че от Е. А. е предявен с писмена молба, приложена на лист 113 от делото, иск с правно основание чл. 30 ЗН и го е отделил на основание чл. 210, ал.2, хипотеза втора ГПК, както и е спрял на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК производството по гр.д. № 778/2023 г. по описа на Районен съд – Враца до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт на новообразуваното дело по предявения с писмена молба, приложена на лист 113 от делото, иск с правно основание чл. 30 ЗН.

Настоящият състав на Окръжен съд - Враца не споделя изводите на районния съд досежно наличието на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по делото.

Съгласно чл. 229, ал.1, т.4 ГПК производството се спира, когато пред същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.