Определение № 1402 от 20.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1402 гр. Стара Загора, 20.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500765 по описа за 2023 година Обжалвано е протоколно определение от 21.08.2023 г., постановено по гр.д. № 900/2023 г. на Районен съд - Казанлък, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, т.4 ГПК.

Частният жалбоподател М. Д. М., чрез процесуалния си представител адв. Д. К., счита, че определението на първоинстанционния съд е неправилно.

Излага съображения в подкрепа на становището си, че производството по делото не следва да се спира.

Въззиваемият В. Я. К. чрез адв. В.В. изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от М. Д. М. от гр. П.б. срещу В. Я. К.о от гр. К. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на телесни увреждания, причинени на 21.04.2018 г. от ответника, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение, масивен оток и кръвонасядане по и под лявата слепоочна област на лицето, кръвонасядане и оток по шията вляво, охлузване и оток по дясната лицева половина, оток и кръвонасядане с изкривяване на външния нос, контузия на гръдния кош, контузия на лява тазобедрена област. Ищецът е твърдял, че телесните увреждания са били причинени от ответника чрез нанасянето на побой на 21.04.2018 г. Твърдял е, че по случая било образувано ДП № 870/2018 г. по описа на РУП гр. К., впоследствие ДП 1203/2022 г., по което ответникът бил привлечен към наказателна отговорност за извършване на престъпление по чл.129, ал.2 НК. Искал от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000 лв. за обезщетение за причинените неимуществени вреди.

1

Ответникът В. Я. К. е оспорил иска като неоснователен. Оспорил е изложените от ищеца факти. Твърдял е, че е бил привлечен като обвиняем за причинена средна телесна повреда, но вече не бил такъв и наказателното производство предстояло да бъде прекратено. В с.з. от 21.08.2023 г. е предявил искане производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК до приключване на ДП № 284/ЗМ 870/2018 г. на РУ К..

Първоинстанционният съд е приел, че това искане е основателно с оглед пълното, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото.

Определението е правилно като краен резултат.

Съгласно чл.229, ал.1 т.4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Става въпрос за връзка на преюдициалност на правоотношение, която, за да е налице, е необходимо осъществяването на фактическия състав на правоотношението по спряното дело да е поставен в зависимост от обективиране на фактическия състав на правоотношението по последващо образуваното дело като негов необходим и задължителен елемент. В тази хипотеза обаче се изисква обуславящото дело да е съдебно. С други думи производството по делото не се спира при наличие на данни за висящо досъдебно производство, тъй като няма образувано наказателно дело по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Съгласно чл.229, ал.1, т.5 ГПК обаче съдът винаги спира производството, когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства и същите не могат да бъдат установени по гражданскоправен път, като фактът на образуване на досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови такова спиране. Спиране на производството по гражданско дело на това основание може да се допусне само при тъждество на делинквента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателното производство. Правомощието на съда да спре исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК следва да бъде отречено, когато в досъдебното производство делинквентът не е бил привлечен като обвиняем.

В настоящия случай, видно от представените пред първоинстанционния съд копия от постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 04.10.2019 г. и протокол за разпит на обвиняем от 28.11.2019 г., се установява, че ответникът В. Я. К. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № ЗМ 870/2018 г. по описа на РУ – К., за това, че на 21.04.2018 г. в гр. К. е причинил на ищеца М. Д. М. средна телесна повреда, изразяваща се в изкривяване на носната преграда със затруднено дишане и стесняване на носните ходове, причинило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 НК. С оглед на това въззивният съд намира, че е налице тъждество между деликвента и твърдяното в гражданския спор противоправно деяние и 2 деянието, разследвано като престъпление, поради което не може да се отрече правомощието на съда да спре исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В този случая пречка за надлежното упражняване на правото на иск е образуваното досъдебно производство. Не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установено самостоятелно от гражданския иск по реда на чл.124, ал.5 ГПК. По делото няма доказателства, от които да се установява, че образуваното ДП е прекратено, тъй като не е представено соченото от частния жалбоподател постановление на РП от 25.04.2023 г. Няма пречка, ако се съберат данни, включително и служебно, за движението на досъдебното производство, в т.ч. и дали то е спряно и на какво основание, производството по предявения граждански иск да бъде възобновено.

Предвид на изложеното въззивният съд намира, че изводът за спиране на производството по делото е правилен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 21.08.2023 г., постановено по гр.дело № 900/2023 г. на Районен съд – Казанлък, с което производството по делото е спряно.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3