Определение № 2016 от 03.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2016 гр. София, 03.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20231000501991 по описа за 2023 година

Съдебното производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Г. И., В. А. И., Г. И. Г. и Д. В. Г., действащи чрез пълномощника си адв. Р. Р. от САК, срещу определение № 8174/05.07.2023 г. по ч. гр. д.№ 7456/2023 г. по описа на Софийски градски съд. С посоченото определение съдът е върнал частната жалба на И. Г. И., В.

А. И., Г. И. Г. и Д. В. Г. срещу определение № 14123/19.04.2023 г. по ч. гр. д.

№ 65248/2022 г. на СРС, ГО, 177 състав.

В жалбата се излагат подробни съображения, че така постановеното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Оспорва се изводът на СГС, че се касае до четири отделни частни жалби, по които се дължи отделна държавна такса от всеки от жалбоподателите. Поддържа се, че за обжалването на процесното се дължи една държавна такса в размер на 15 лева, за внасянето на която са представени доказателства, независимо от броя на частните жалбоподатели.

Моли се определението да бъде отменено, а делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Прави се и искане на възстановяване на надвнесената държавна такса по сметката на САС над сумата от 15 лева до внесените 60 лева.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата частна жалба и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересовани лица, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Производството по делото пред СГС е образувано по частна жалба на 1

И. Г. И., В. А. И., Г. И. Г. и Д. В. Г. срещу определение № 14123/19.04.2023 г. по ч. гр. д.№ 65248/2022 г. на СРС, ГО, 177 състав. С това определение районният съд е отхвърлил като неоснователна молбата на И. Г. И., В. А. И., Г. И. Г. и Д. В. Г. за допълване на определение от 21.03.2023 г., с което е обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК издадената заповед за изпълнение, в частта за разноските.

С разпореждане № 56072 от 05.05.2023 г. районният съд е указал на жалбоподателите да заплатят обща държавна такса в размер на 60 лева (4 Х 15 лева). Това разпореждане е получено от процесуалния представител на частните жалбоподатели на 18.05.2023 г.

С молба от 19.05.2023 г. адв. Р. Р. е заявила, че според нея се дължи само една държавна такса в размер на 15 лева, за чието внасяне е приложила доказателства към молбата. В последната е посочено, че ако съдът приеме, че дължимата такса е в размер на 60 лева, то се иска продължаване на срока за внасяне на пълния размер на таксата.

С последващо разпореждане № 63505 от 23.05.2023 г. районният съд е указал препис от частната жалба да се изпрати на заявителя, като след изтичането на срока за отговор – на 22.06.2023 г., е разпоредено делото да бъде изпратено на СГС по компетентност.

С обжалваното в настоящото производство определение СГС е приел, че искането за продължаване на срок за внасяне на сумата от 60 лева за държавна такса е хипотеза на процесуална злоупотреба. Предвид липсата на особени непредвидени обстоятелства по аналогия от чл. 64, ал. 2 ГПК, това искане не следва да се уважава. След това е заключил, че в случая не е налице какъвто и да е общ интерес от обжалване на определението на районния съд, тъй като всеки един от жалбоподателите е поискал да му се присъдят отделни разноски. В едно производство са обединени четири процесуални и юридически напълно отделни правоотношения (кумулативно субективно и обективно съединяване), поради което се дължат от всеки от жалбоподателите отделна държавна такса. С оглед на изложеното СГС е върнал частните жалби на И. Г. И., В. А. И., Г. И. Г. и Д. В. Г. срещу определение № 14123/19.04.2023 г. по ч. гр. д.№ 65248/2022 г. на СРС, ГО, 177 състав.

Въззивният съд констатира, че действително с молбата от 03.04.2023 г. е поискано от районния съд да бъде осъден заявителя да заплати на всеки от И. Г. И., В. А. И., Г. И. Г. и Д. В. Г. на основание чл. 248, ал. 1 ГПК по 50 лева (общо 200 лева), сторени от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство. Това обстоятелство обаче не води до извод, че обжалването на определението, с което молбата от 03.04.2023 г. по реда на чл. 248 ГПК е оставена без уважение, се осъществява от всеки от жалбоподателите с отделна частна жалба. Неправилно, според настоящия съдебен състав, СГС извежда от отделния и самостоятелен интерес на всеки от жалбоподателите да оспори определението дължимостта на отделни държавни такси и заключава, че в случая са предявени четири частни жалби. Предвид 2 конкретните обстоятелства произнасянето по молбата по чл. 248 ГПК следва да е в еднаква насока спрямо всички длъжници в заповедното производство за сторените от тях разноски. Ето защо против определението от 19.04.2023 г., с което е оставена без уважение молбата, е подадена обща частна жалба от И.

Г. И., В. А. И., Г. И. Г. и Д. В. Г.. Четиримата обжалват един съдебен акт определение № 14123/19.04.2023 г. по ч. гр. д. № 65248/2022 г. на СРС, по което обжалване въззивният съд ще дължи постановяване също на един съдебен акт, а не на четири отделни такива. Ето защо в чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК, е предвидено, че за частна жалба се събира държавна такса в размер на 15 лв. Нормата не изисква всеки частен жалбоподател да внесе отделно държавна такса. В противен случай, ако изхождаме от възгледа на СГС и приемем, че са предявени четири отделни частни жалби, това ще означава че ответникът по тях ще има право на четири отделни отговора и съответно на четири отделни претенции за сторени разноски в производството срещу всеки от жалбоподателите. В разглеждания случай не става въпрос за исково производство и не се събира държавна такса за предявени искове, поради което директно приложение на чл. 72, ал. 1 и ал.

2 ГПК не може да бъде извършено. Поради това и в нормата на чл. 275, ал. 2 ГПК има съответно препращане включително към чл. 261, т. 4 ГПК. В този смисъл е постановено и определение № 44 от 04.03.2020 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 465/2020 г., I г. о., ГК, чието разрешение според настоящия съдебен състав е приложимо в случая.

Въззивният съд освен това не споделя становището на СГС, че искането в молбата от 19.05.2023 г. за продължаване на срока за внасяне на пълния размер на дължимата държавна такса представлява злоупотреба с право и е неоснователно. Преди изтичането на определения и указан им срок частните жалбоподатели са поискали на основание чл. 63, ал. 1 ГПК да им бъде продължен срокът, като са посочил като причина – съдебна практика на ВКС, според която се дължи само една държавна такса по частната жалба. С оглед на това и преди да остави без разглеждане частната жалба, СГС в изпълнение на правомощията си по чл. 7 и чл. 262, ал. 1 ГПК, е следвало да укаже на частните жалбоподатели да довнесат размера на държавната такса, който счита, че се дължи. Неизпълнението на това задължение обосновава също извод за неправилност на определението на съда за връщане на частната жалба. Това е още едно основание САС да го отмени и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.

За по-голяма яснота следва да бъде посочено и че дори да приемем становището на СГС за дължимостта на четири отделни държавни такси за правилно, то по отношение на частния жалбоподател - Г. И. Г., частната жалба не следва да бъде връщана, доколкото той е наредител в платежното нареждане от 19.05.2023 г. за внесена държавна такса от 15 лева по сметката на СГС. Освен това е следвало да бъде дадена последна възможност на жалбоподателите да изпълнят указания за довнасяне на държавна такса с оглед на становището на администриращия частната жалба районен съд, че същата е редовна и изпращането й за отговор от насрещната страна.

Предвид посочените съображения настоящият състав на Софийски 3 апелативен съд намира частната жалба за основателна, а обжалваното определение за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия – разглеждане на частната жалба на И. Г. И., В. А. И., Г. И. Г. и Д. В.

Г..

Основателно се явява искането за възстановяване на надвнесената държавна такса по сметката на САС над сумата от 15 лева до внесените 60 лева.

Воден от изложеното, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8174/05.07.2023 г. по ч. гр. д. № 7456/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

ВРЪЩА ч. гр. д. № 7456/2023 г. по описа на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия – разглеждане на частната жалба.

ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ в полза на Г. И. Г. с ЕГН:********** сумата от 45 лева, представляваща надвнесена държавна такса за образуване на производството по настоящото в. ч. гр. д. № 1991/2023 г., по сметката на Софийски апелативен съд с платежно нареждане от 11.07.2023 г., на основание чл. 4б ЗДТ.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4