Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 153 от 10.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 573/2022
Вид
Решение № 153
Подписан
10.04.2023
Състав
Ваня Драганова Богоева, Евгения Христова Стамова, Веселина Димитрова Джонева

Цитирани разпоредби

  • чл.164, ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Кюстендил, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20221500500573 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 ГПК.

С решение №299 от 23.06.2022г.постановено по гр.д.№1876/2021г. е признато за установено по отношение на Д. А. Г., ЕГН **********, че дължи на Р. Г. Ш., ЕГН ********** сумата 6445.50 лв., получена от ответника без правно основание, ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК ( въз основа на което е образувано ч.гр.д. №20211510101027/2021г. по описа на Районен съд – Дупница

-31.05.2021г). до окончателното изплащане на сумата.Производството е прекратено в частта, относно искането за установяване на дължимите за заповедното производство разноски.Д. Г. е осъден да заплати на Р. Ш. разноски по делото възлизащи на 128.91 лв., както и разноски по ч.гр.д.№1027/2021г. по описа на ДнРС възлизащи на 128.91 лв.

В рамките на определения в чл.259, ал.1 ГПК срок за обжалване по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от Д. А. Г..В жалбата се твърди 1 недопустимост, неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.Жалбоподателят възразява по правната квалификация на спорното право, дадено от първоинстанционния съд, поради липса на яснота в исковата молба за основанието на вземането – на договорно или извъндоговорно основание.Оспорва доказаност на договор между страните – на дължимата по договора сума и характеристики на автомобила предмет на договора.Във връзка с това се сочи процесуално нарушение – недопуснат разпит на посочени за същите обстоятелства свидетели.Произнасянето по непредявен иск и при нередовна искова молба според въззивника обосновава недопустимост на постановеното решение.Сочи се липса на искане в исковата молба за разваляне на договора и бездействие на съда, относно даване на надлежни указания за уточняване на претенцията, след което предоставяне на срок за отговор. Твърди се неправилно разпределена доказателствена тежест,отказ за събиране на доказателства за подлежащи на доказване факти.При представен платежен документ, в който е посочено, че сумата е за захранване на сметка, и оспорване на твърдението за съществуващ договор при протИ.поставени от въззивника доказателства за изпълнение на този договор - за отписване на автомобил от автомобилния регистър на Италия, за предаване на автомобила на ищеца в България със свид.пок-я и други доказателства за доказване основание за задържане на сумата, съдът отказал събирането на доказателствата при грубо нарушение на процесуалните правила. В жалбата се съдържат правни съображения, относно характера на договора за поръчка – едностранен, неформален, безвъзмезден, на стойност 5 000 лв и за приложимост на предвиденото в чл.164, ал.1 т.3 ГПК ограничение за доказване сключване на договори на стойност над 5000.00 лв., със свидетелски показания,както липса на съгласие за дерогация на посоченото правило, или връзка между страните, с наличието на каквато се изключва приложението на посоченото правило.С оглед съществуващата в ЗЗД уредба и нормата на чл.164, ал.1 т.3 ГПК, в която е предвидено, че съществуването и клаузите на договорите с цена над 5 000.00 лв., се установява и доказва само с писмен договор, в какъвто, въззивникът не е поставил подписа си.Извод за съществуването на договор със същите правни последици, следва да бъде изключен според посоченото в жалбата и с оглед съдържанието на представеното банково бордеро - в което, като основание за плащане на средства е посочено „захранване на сметка“.Преводът на сума 6445.00 лв., за 2 който страните не спорят , не доказва съществуваща договореност, относно закупуване и доставка на лек автомобил марка БМВ, модел Х5, при недопустимост на свидетелски показани я за този факт. В условията на евентуалност при приемане за доказана на тезата относно съществуващ договор, с предмет покупка и доставка на автомобил, се твърди пълно и точно изпълнение по договора – доколкото на ищеца е бил предаден автомобил марка „БМВ“ , модел“Х3“ , транспортиран с автовоз от Италия,за което е представен талона на автомобила и удостоверение, че е отписан от автомобилния регистър в Италия.В съответствие с изложеното в жалбата е формулирано искане за отмяна на решението и постановяване на друго ,с което исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна.Заявена и претенция за заплащане на деловодни разноски. В жалбата се съдържа искане за допускане до разпит трима свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелството, че автомобилът е доставен на ищеца, както и относно лично явяване на ищеца в съдебно заседание и даване на отговор на въпроса, вярно ли е, че ответникът е доставил на ищеца лек автомобил.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.Писмен отговор не е подаден.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. По отношение възраженията за нередовност на исковата молба – ответникът поддържа, че че в исковата молба са изложени твърдения, относно предмета на сключения между страните договор – Р. Ш. е възложил на Д. Г. доставка от Италия на лек автомобил марка“БМВ“, модел „Х5“, при липса на допълнителни изявления в исковата молба следва да се приеме, че без значение за изпълнението на договора са други характеристики на автомобила, като обем и мощност на двигателя, вид горИ., брой на местата, вид на скоростната кутия,година на производство и въвеждане в експлоатация според твърденията в исковата молба.Възражението за нередовност на исковата молба, в отсъствие на твърдения относно наличието респ. отсъствието на договореност, както, съдържанието на направените изявления ( характеристиките на автомобила, предмет на договора),обективирането им в писмена форма и едновременно с това твърдението, че договорът е изпълнен, като е доставен автомобил,в съответствие с предвиденото в договора, като се 3 сочи автомобил от модификация „Х3“ обосновават според ищцовата страна неоснователност на жалбата.Безспорноq според ответника във въззивното производство, в хода на производството е, че изявления на страните по делото, отразяващи тяхната воля за постигането на определен правен резултат, свързан със задоволяване на определен интерес – чл.8 от ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.Подчертано е ,че лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в протИ.речие с интересите на обществото.Сочи се обстоятелството, че договор в писмена форма, изключая представените банкови, бордера не е съставен.Стойността на договора определена от паричната оценка на интереса от изпълнението му, и на основание чл.164, ал.1 т.3 от ГПК – за установяване на договори на стойност по голяма от 5000 лв. свидетелски показания не са допустими не се оспорва твърдението в посочения смисъл.Приема се , че при договори с насрещни престации – меродавна е цената на по - ценната престация.В случая не се твърди договорено възнаграждение по договора за поръчка, предви което според ответника стойността на договора следва да бъде определена от стойността на интереса, който е следвало да бъде задоволен – т.е получаването на автомобил на стойност 6445.00 лв, което сочи на недопустимост на свидетелски показания за установяване изявления на страните в посочения смисъл.

Жалбата е допустима, подадена в срок, от надлежна страна в процеса, насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК съдът прие за установено следното:

Страните в процеса се намират във взаимоотношения произтичащи от възлагане за доставка на автомобили.

В условията на познанството им, свързано с възлагания за покупка и доставка на автомобили.На 20.04.2021г. Р. Г. Ш. е превел на Д. А. Г. сумата 5870.00 лв., а като основание за превода в представения платежен документ е отразен – захранване( л.3 от д).

В друг платежен документ – л.4 от делото е отразен превод за сума 580.00 лв, със същото основание, като вносител отново е Р. Ш., а получател Д. Г..Във 4 въпросната вносна бележка липсва печат от Банка, подписи на банков служител и вносител.

В първоинстанционното производство е представен на италиански език, а във въззивното производство и превод на “регистрационен талон“ и“ фактура“.Регистрационният талон, съдържа посочване технически характеристики, автомобил марка BMV, модел Х3, WY31 54B, за превоз на хора , спрян от движение ,поради окончателен износ в държава членка на ЕС, посочен е прогресивен номер от Публичен регистър,в поле означено (В) – не е ясно какво се има предвид е посочена датата 30.05.2011г.

В представения документ, означен, като „ фактура“, с № на документа 109 и дата 21.07.2021г. , Д. Г. е посочен, като купувач на употребяван лек автомобил ВМВ Х3, регистрационен номер ЕН 155FW. За сума 5300.00лв.

Както става ясно и двата документа са последващи спрямо превода в полца на Г. от ищеца по делото.

Доказателства, че автомобил марка БМВ Х3 е предаден на ищеца Р. Ш. по делото не са представени.

С оглед на изложените обстоятелства, предявеният иск за признаване за установено, че получена във връзка с устен договор за доставка на лек автомобил марка „БМВ“ , модел Х5, до края на април 2021г. , който не е бил изпълнен сума е основателен.

Според изложените в исковата молба обстоятелства, следва, че дължимостта на сумата се основава на действието на устен договор, с предмет покупка и доставка на лек автомобил марка БМВ Х5.

Сумата е платена на ответника ( посоченото обстоятелство не се оспорва).

Във всички хипотези на неоснователно обогатяване, когато се твърди, че нещо е получено и липсва основание за получаването му, или основанието е отпаднало – получателят на облагата е този, който следва да докаже правно основание да задържи полученото - арг.чл.55, ал.1 ЗЗД - който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне.Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

В разглеждания случай, ищецът не е ангажирал допустими доказателства за установяване на договор за поръчка за покупко – продажба на автомобил, 5 индивидуализиран между страните само, като марка и водел, предвид чл.9 от ЗЗД -страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не протИ.речи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, недостатъчната индивидуализация не е основание за нищожност на сделката, но е превел на ответника сума 6445.50 лева и няма твърдения, за каквито и да било обстоятелства, сочещи, че сумата е предназначена за дарение.

След като ищецът претендира да му бъде върната сумата, поради това, че договорът за поръчка не е изпълнен от ответника - не е предал автомобила на ищеца, не е прехвърлил правото на собственост върху автомобила то ответникът е този, който следва да докаже, че договорът е с различно съдържание, както, че договор е бил надлежно изпълнен.В защитната си теза ответникът, заема становище, че е доставен автомобил, автомобилът за който са представени доказателства, в превод ,във въззивното производство.

Представените доказателства обаче установяват само, че ответникът е придобил такъв

Автомобил в Република Италия.Доказателства за предаването му на ищеца по делото не са ангажирани.Следва да се отбележи и, че ищецът не оспорва, че му е предаден този автомобил, като твърди, че се касае за договор и предаване на автомобила станали преди получаване на превода на процесните средства.

Нито една от двете страни не доказва с допустими доказателства, предвид твърдяната покупка цена, предмета на сключения договор за поръчка относно доставка и продажба лек автомобил БМВ Х5, ответникът, че предмет на сделката е лек автомобил БМВ Х3, при същата цена.Получаването на автомобил от същия вид от ищеца, и неточното твърдение, че това е станало преди процесния превод, не е достатъчно за отхвърляне на иска, при липса на категорични доказателства, а такова може да бъде само писмен документ, какъвто не е представен – в представеното платежно нареждане не се сочи ,като сонование за превод покупка на автомобил марка БМВ Х3, за посочената цена и липсва обективирана воля на продавача.